Стойко Сакалиев, любимец на „червените“ фенове, пред „Труд“: ЦСКА е най-силният отбор в България

Стойко Сакалиев завинаги ще остане в сърцата на феновете на ЦСКА. Никога няма да бъде забравена атрактивната игра на терена и любовта към „червената“ кауза, която споделя и до днес в социалните мрежи.
Седмица преди старта на сезона Сакалиев даде интервю за „Труд“.

- Известен сте като един от най-големите фенове на ЦСКА сред футболистите. Как виждате отбора преди старта на сезона?
- Гледах почти всички мачове на ЦСКА от подготовката. Видях доста интересни неща, които Любо Пенев е наложил, доста експерименти. Надявам се отборът да е подготвен на такова ниво, на което да покаже добър и стойностен футбол и наистина да бъде надграден от миналата година. Сезонът започва с мач срещу „Лудогорец“ за суперкупата и най-важното е да го спечелим! Тимът от Разград вече не е изявен фаворит. Направи добри трансфери, но ЦСКА е по-стойностният отбор, по-комплектованият. Надявам се искрено ЦСКА да победи и прогнозата ми е 2:0 или 3:0!
- Мачът ще е на „Васил Левски“ и съответно публиката на ЦСКА ще е много повече – доколко тя има значение?
- Важното е „Васил Левски“ да бъде пълен с „червени“ привърженици. „Лудогорец“ няма фенове и никога няма да има. Много добре знаем по какъв начин е направен отборът. Ако публиката е на стадиона, със сигурност ще повлияе на отбора, ще го подкрепи и съм сигурен, че ще бъдем победители. 
- Резултатите в Австрия не бяха толкова убедителни. Какви впечатления направиха играчите?
- Не бяха чак толкова убедителни, но от времето ми на футболист знам, че в такъв период треньорът има идеи в главата, които прилага по време на лагера. Хареса ми, че момчетата показаха агресивно лице, бързи идеи, бързи контраатаки, които на мен ми допадат. Бърз контраатакуващ футбол. Предполагам, че Пенев ще доизглади още неща и ще окомплектова най-доброто, за да може отборът на ЦСКА да побеждава във всеки мач. 
- Като бивш нападател как гледате на сегашната атака на ЦСКА?
- Липсват ми още един-двама по-скоростни футболисти, защото за мен ЦСКА трябва да играе бързо. Имаме футболисти, но е хубаво да се добави поне още един за по-голяма конкуренция и атаката да бъде най-мощното оръжие на ЦСКА. 
- Доста офанзивни футболисти напуснаха, но и доста дойдоха – кой от новите ви прави впечатление?
- Тиаго за мен беше основен футболист, който градеше играта. Но сега имаме Федерико Варела, който ми прави силно впечатление. Технически е много добър, вижда играта, бързо се освобождава от защитника и гледа да подаде топката в чиста позиция. 
- Кога ЦСКА ще стане шампион?
- От доста години се надяваме ЦСКА да направи отбор, който да бъде шампионски, за да спечели титлата. Ще е доста трудно. В България нещата стават по другия начин. Отборът ни е добър, така че ще видим дали тази година ще имаме сила и възможност за титлата.
- ЦСКА загуби доста точки срещу по-слабите отбори. Не беше ли това „препъни камъкът“ в битката за титлата?
- Да, когато един отбор иска да става шампион, трябва да допуска изключително малко грешки. Надявам се този път това да не се случва. Да са си видели грешките както футболистите, така и треньорският щаб. Въпросът е да не се пречи на ЦСКА от други хора, които имат злонамерени погледи срещу нашия клуб. Да не ни се пречи да се развиваме. 
- Често ви виждаме на стадион „Българска армия“, на мачове на деца най-вече, дори веднъж наградихте малките с торта за спечелена купа. Какво ви води на стадиона?
- Моят най-добър приятел, който ми е като второ дете. Често водя на тренировки Христо Юнгарев, защото искам да му покажа какво е духът, какво е ЦСКА и да го запаля за самия футбол. Да има желанието и амбициите един ден да стане голям футболист и да играе на „Армията“.
- Какво мислите за школата на ЦСКА?
- Липсват естествени терени. Децата имат условия, но една спортна база трябва да има и изкуствени терени, и естествени, балон. За да се случи това, трябва да се направят много промени – да се построи новият стадион, да се даде разрешение от министерство на спорта. Силно се надявам това да се случи, за да може най-накрая да имаме един красив стадион.
- Говорите като човек, който все едно цял живот е бил на „Българска армия“ – откъде идва любовта към ЦСКА?
- От четвърти клас. Преди много, много години в един мач между ЦСКА и „Черноморец“ ме спечели не толкова играта, колкото публиката. Така постепенно буквално се влюбих в този отбор. И до ден днешен съм щастлив, че любовта е взаимна – от ЦСКА към мен и обратно. Не си спомням как завърши мачът. Май ЦСКА би с 2:0. Христо Стоичков още играеше.
- Кой ви е любимият футболист в историята на ЦСКА?
- Христо Стоичков! Следвам неговите постове в социалните мрежи. Използвам и неговите аксесоари – портфейли, дрехи, екипировки. Стоичков е голяма емблема, голяма марка!
- Кой е любимият ви мач за ЦСКА?
- Със „Стяуа“. Първо, защото атмосферата на стадиона беше невероятна. Второ - имахме възможност да ги елиминираме, но малшанс ни попречи. Също така и мачът с „Байер“, когато ги отстранихме. Беше невероятен момент не само за мен, но и за цяла България! Двубоят с „Ливърпул“ също беше невероятен. Няма да забравя, че след срещата на „Анфийлд“ дори и английските фенове ръкопляскаха за играта, която показахме.
- Яд ли ви е, че можеше по-рано да дойдете в ЦСКА?
- Яд ме е. Тогава имаше доста перипетии. Нямам пълната яснота, защото тогава Христо Порточанов беше и президент, и мениджър, той отговаряше за нас. Не знам вече какви са били уговорките от страна на ЦСКА. Така се е случило, но това не означава, че пак няма да се върна на „Армията“ по някакъв начин. Дали днес, дали утре, дали след известно време силно се надявам да имам тази възможност. 
- Какво мислите за ситуацията в „Левски“?
- Трагично-жалка. Нямат ресурси, по изкуствен начин опитват още да дишат, не знам докога ще е така. Дано „Левски“ има възможността да се съживи, за да може да се получават истинските и стойностните мачове с ЦСКА. Но не може цял живот да им се помага по един или друг начин. За да могат да бъдат там, където са били, когато имаше силни вечни дербита, трябва да извървят пътя от самото начало.
- Започнахте треньорска кариера в „Септември“ (Симитли). В това поприще ли ще се развивате?
- Започнах, но има още време. Доста път трябва да измина. Имам още две години, през които трябва да премине моето образование. Следвам моя път и се надявам да дойде момент, когато ще стана и старши-треньор. 
- От кой треньор сте научил най-много в кариерата си и бихте го прилагали в бъдеще?
- Естествено, това е човекът, който най-много ме желаеше на „Армията“ и ме привлече – Стойчо Младенов. Харесвам неговия атакуващ, агресивен футбол. Харесва ми, че при него имаше изключително голяма дисциплина и това може би е в основата на успеха на всеки един отбор, където работи. Харесвам това, че от нищо не се страхуваше, успяваше да мобилизира и да мотивира футболистите преди всеки един мач.
- Предстои битка за президент на БФС.  Вие имате връзки с двама от кандидатите. Да започнем с футболния ви баща Христо Порточанов. Той би ли се справил, ако бъде избран?
- Да, отговорен и честен човек е. Познавам го изключително добре и знам, че ако се захване с нещо сериозно, го кара докрай. Порточанов е подходящият човек за президент на БФС. 
- Кандидат е и Димитър Бербатов, с когото бяхте в националния отбор. Би ли могъл той да се справи?
- Бербатов е един доказан футболист и човек. Има силни позиции в Европа, да не кажа и в целия свят. Всеки знае кой е Бербатов. Дано битката да е между един от двамата, а да не си остане старото ръководство. Бербатов е прекалено млад, но пък младостта може и да му помогне за този отговорен пост. Вече всичко е въпрос на време – догодина са изборите за президент на БФС и се надяваме да спечели най-добрият.
- Може ли въобще някой да бутне Борислав Михайлов?
- Такъв въпрос се задаваше и когато Батето беше президент на БФС. Няма нищо вечно. Вечни са само египетските пирамиди и Великата китайска стена. Така че всичко идва с времето си.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ