- Г-н Младенов, още не са отминали емоциите от мача от турнира Лига на конференциите срещу „Зоря“. Като върнете лентата назад какво виждате?
- Отлично първо полувреме, в което трябваше задължително да отбележим гол. Необичайно за нас слаби 20-25 минути през второто, в които дадохме възможност на „Зоря“ да повярва, че може да измъкне нещо. Отбелязаха ни гол, който ние не можахме да върнем, да изравним, а оттам и да победим. Направихме всичко възможно и със смените, които успешно се включиха. Имахме ситуации, които можехме да отбележим. Също и за наказателни удари. В един момент топката бе насочена към Кайседо и техен защитник с ръката промени посоката й, а беше последен в защитата. Това се наказва с червен картон. 

- Доколко виновен е съдията, че ЦСКА загуби?
- Не искам да се оправдавам със съдията, защото де факто вината си е изцяло в нас. Просто подхвърлям щрихи, които оказват влияние на крайния резултат. В тези 25 минути от второто полувреме просто ни нямаше на терена. В тях загубихме контрола върху мача. Украинците много рядко стигаха близо до нашето наказателно поле, почти през цялото игрово време ние нападахме. Изключително ефикасни и активни бяхме по фланговете, но през центъра чрез Кайседо и Кери нещата не се получаваха. 

- Как си обяснявате тези 25 минути?
- Нямам обяснение. Можем да говорим всичко, но това е футбол. Противникът стана по-агресивен, ние отстъпихме от пресата, която цяло първо полувреме провеждахме и това беше негативното в поведението на моя отбор. Върнахме се назад, оставихме инициативата на противника и те се възползваха. От един тъч подценихме ситуация, с която им дадохме възможност да отиграят, да изпълнят тъча и да не срещаме човека с топката, да го оставим почти до очертанията на вратата. Това е основното, по този начин си го обяснявам.

- Има още 9 точки да се разиграват в тази група. Доколко шансове останаха за ЦСКА?
- Шансовете са минимални, почти нищожни, за да не кажа, че нямаме шанс. Но ние сме ЦСКА и трябва с всеки един противник да излизаме и да се надиграваме. В ДНК-то на ЦСКА е да атакуваме, да се надиграваме и да правим всичко възможно да печелим мачовете по всякакъв начин. Това е манталитетът, който искам да вкарам в ЦСКА. Манталитет на победител, характер на победител. Да видя, когато резултатът е негативен, отборът да реагира по различен начин. Да, срещу „Зоря“ се получи, но накрая, когато времето беше много малко. Реагирахме и със смените, оказахме някакъв финален натиск, но той беше повече хаотичен. И съдийските решения притъпиха с времето агресията и скоростта, която искахме да провеждаме в последните минути, особено промяната с двамата централни нападатели. 

- Как си обяснявате победата на „Бодо Глимт“ с 6:1 над „Рома“?
- Футбол е. Каруцата като се обърне, после пътища много. Не съм гледал мача, ще имам възможност да го видя. Срещаме още веднъж и двата съперника. 

- Все пак ЦСКА постигна не малко в Лигата на конференциите този сезон. Като че ли с вашето идване Христо Стоичков стана много активен и надъхва отбора в социалните мрежи, а вие се чувате редовно с него. Колко помага неговата подкрепа на отбора?
- Изключително много. Неговото присъствие, когато дойде на Панчарево и влезе в съблекалнята след футболистите, даде голям импулс. Сподели много човешки и точни думи със състезателите. Това беше едно допълнително самочувствие за футболистите да се докоснат до Христо Стоичков и да разговарят с него. Той е богатство за ЦСКА и за българския футбол! 

- Чужденците в тима съзнават ли каква личност е Стоичков за световния футбол и за ЦСКА по-конкретно?
- Разбира се, как! Има ли някой, който да се занимава с футбол и да не знае кой е Христо Стоичков? Всички го познават, всички бяха възхитени от неговото поведение, от неговата човещина. Думите, които използва, бяха изключително силни и мотивиращи. 

- Вие започнахте петия си престой в ЦСКА преди три месеца – с какво той е по-различен от предишните?
- Разлика няма – целта е винаги една и съща в ЦСКА. Бих казал, че от тези пет момента три са идентични. Първото ми влизане в ЦСКА и първата ми шампионска титла с Васил Божков, после с Томов, не говоря за втория път, когато беше безпаричие и от нищото създадохме отбор, с който се противопоставихме на „Лудогорец“. Идентични са тези моменти – единият с Божков, вторият с Томов, когато всичко беше позитивно и на ниво и сега е третият случай, в който има стабилност в клуба. Има хора, които взимат правилни решения, има организация, има стабилност във всяко едно отношение. Така че не виждам някаква промяна. Да, на мен ми се иска, както и на всички фенове, да имаме нов стадион, работи се по този въпрос. Естествено, след като инфраструктурата се подобри, тогава вече може да се влагат и повече пари в селекция, за да можем да настигнем всички останали силни западноевропейски страни. 

- Бил сте треньор на ЦСКА при различни собственици – Васил Божков, Томов, фирма „Титан“ в лицето на Димитър Борисов и Иво Иванов и сега Гриша Ганчев. Как бихте описали работата си с всеки от тях?
- За „титаните“ или хубаво, или нищо, затова предпочитам да замълча. И при Томов, и при Божков, и при Гриша Ганчев има стабилност, ред, дисциплина. 

- ЦСКА е може би реално първият клубен отбор, в който сте работили. Да, стартът бе в „Беленензеш“, но там бяхте за много малко. Мислите ли, че може да остане последният отбор във вашата кариера?
- Един Господ знае. При всички положения няма да спра да бъда треньор и да ми бъде последният клуб. Може да бъде последното ми пребиваване в ЦСКА, но не и последният ми клуб. Сигурен съм в това, защото имам мотивацията, хъса и искам да продължа.

- В ЦСКА доста често се сменят треньори – не е ли време най-накрая един човек, особено легенда като вас, да остане за по-дълго време?
- Право е на ръководството да взима решенията, но уговорката, която имаме да се изпълни в тези две години. Да имаме възможността да надграждаме и да направим отбор, който да надделее над „Лудогорец“ и отново да станем шампиони. Това е целта! Не искам да се взимат такива решения под напрежение или да излизаме от релсите. Мисля, че в момента работим в екип с ръководителите Гриша Ганчев и Данаил Ганчев. Разбираме се перфектно! Има единомислие между нас и се надявам така да продължим до края на договора ми.

- Какви бяха изискванията ви, когато поехте ЦСКА през 2002 г. и сега това лято?
- През 2002 година ЦСКА не беше ставал шампион от 6 години. Аз излязох от  националния отбор след тежка загуба от Чехия. Това беше много критичен момент за моята кариера, защото още един провал и приключвах с  треньорството. Тогава Васил Божков ми ги осигури 100% от изискванията ми. Даде ми пълен картбланш не само върху спортно-техническата част, но и малко повече. Имах възможност да разгърна потенциала си и му благодаря много, защото от този момент нататък започна моят растеж. Даде ми възможност да взимам много важни решения. И до ден-днешен, където и да отида, условията ми са едни и същи – пълен спортно-технически картбланш. Аз с финанси никога не съм се занимавал и не искам да се занимавам.

- С какво вие се променихте в последните 20 години и с какво ЦСКА?
- Нормално е човек с годините да придобива по-голям опит, да бъде по-мъдър, да взима по-правилни решения. Напрежението, което го е имало в предишните ми години в началото като треньор, вече го липсва, защото опитът и с независимостта ми дават възможност да разсъждавам трезво и да не се притеснявам от уволнение, критики. През моята кариера имах много критични моменти, много бях атакуван при всичките ми престои в ЦСКА къде правилно, къде неправилно. И то организирано атакуван, за да могат да ме съборят, но не успяха! Всичко това ме кали и ми даде самочувствие, което в този момент ме запазва изправен и здраво стъпил на земята.

- От трите титли на ЦСКА през новия век, вие сте спечелил две като треньор. Какво ви липсва най-много начело на „червените“?
- Това, което ми липсваше, мисля че сега го прибавих – успешно представяне в евротурнирите. Но това не е краят, а началото. Предстоят ми още битки следващата година, още международни мачове, така че ще имам възможност да надградя постигнатото. Да увелича победите, да увелича спечелените точки в евромачовете и да отидем още по-напред.

- Страдате ли още за отнетия лиценз през 2008 г. и докъде можеше да стигне ЦСКА с онзи отбор, който не загуби нито една среща за цял сезон?
- Много трудно е да гадаем докъде би стигнал, но онзи отбор беше перфектен. Дори имам снимка на моя сайт, под която съм написал „Непобедимите“. Това беше наистина непобедим отбор. За целия шампионат ние нямахме загуба – 26 победи и 4 равни. Това беше изключително добре обмислен и селектиран отбор. И като схема на игра, и в най-малки детайли бяхме изчистили всичко. Отбор, който знаеше кога да пресира, кога да даде предимство на противника, за да можем да се възползваме от откритите пространства и с бързина и острота в крайната фаза на атаката да ги матираме. Изключително грамотен отбор, обигран и тактически грамотен. С опитни и не толкова опитни, но млади и с много качества състезатели. Отбор, който мачкаше във вътрешния шампионат и съм убеден, че можехме да стигнем далече с този тим. 

- Представянето на ЦСКА в първенството е впечатляващо досега през сезона. Има само една грешка срещу „Славия“ в последната минута, когато получихте гол. Какво ви коства да накарате тима да бъде в постоянна бойна готовност, казано по армейски или толкова ефективен?
- Нека да си спомним как започнахме, както в Лигата на конференциите, така и във вътрешния шампионат. В какво състояние беше ЦСКА и в какво състояние е в момента. Аз изисквам постоянство от състезателите и от отбора като цяло. Все още не можем да го постигнем. Имаме изключително силни моменти, имаме и слаби. Разколебаваме се в определени мачове. Пред нас има време и трябва да работим върху тези неща и да надграждаме. Особено след зимната подготовка искам да видя още по-силен ЦСКА!

- През 2008 г. завършихте без загуба – реално ли е това нещо да се повтори?
- Не знам дали е реално. Всичко е възможно, защото сме ЦСКА. Където отидем, трябва да играем за победа, независимо срещу кого! Видяхте, че и срещу „Рома“ тръгнахме да се надиграваме и до 3:1 бяхме равностойни, дори 20 минути през второто полувреме бяхме по-добри от тях. И Жозе Моуриньо каза, че до изгонването на наш състезател, ние сме били живи. И точно така беше. Така че ЦСКА ще продължи възходящото си развитие и дай Боже да успеем с всичко, с което сме се ангажирали. 

- Казахте, че след две години най-късно ЦСКА трябва да бъде шампион. Възможно ли е триумфът да дойде още този сезон?
- За този сезон не мога да коментирам и категорично да заявявам, но мисля, че две години за мен ще бъдат напълно достатъчни. Гарантирам, че ако не втората, третата година ЦСКА ще бъде шампион. 

- Една от големите дискусии в ЦСКА беше колко добре са подготвени футболистите през лятото. Какъв отбор заварихте всъщност?
- Всички са свидетели какъв отбор заварихме. Спомнете си мача с „Лиепая“. И двете срещи – и тук, и там, вторият мач аз го водих. И вижте сега последния мач, който играхме и в шампионата, и в Лигата на конференциите, дали има или няма разлика в състоянието.

- Успяхте да привлечете нови футболисти в лицето на Мухар, Мец и Калоян Кръстев – колко допринесоха за класата на ЦСКА?
- Допринесоха за по-голяма конкуренция, за по-голяма стабилност, дават ни възможност за ротации. Усилиха определените постове – убеден съм в това и сами го виждате, въпреки че не им дадохме дори един ден за адаптация. Влязоха директно в мачовете, нямаха време да провеждат дълги лагери с нас, за да могат да се адаптират, да се приобщят в колектива. Хвърлихме ги директно в огъня. Успешни са, защото както всички останали имат висок коефициент футболен интелект. Това им помогна много бързо да влязат в редиците, да приемат това, което имаме като изисквания и в процес на изиграните мачове да се адаптират към колектива, да се обиграват и т.н. Ние нямахме време за контроли, нямахме кой знае колко време за тренировки освен 5-6 дни, които направихме два пъти в Банско. Това е крайно недостатъчно. Така че благодарение на техния висок футболен интелект успяха да се приобщят към колектива и към схемата на игра, за което ги поздравявам. 

- Има ли нужда ЦСКА от още нови попълнения и на кои постове?
- Всеки отбор има нужда от подобряване. Няма треньор, който да не желае по-добри футболисти. Работим в тази насока. Има постове, на които можем да усилим конкуренцията и трябва да го направим. Но бавно, защото не искам да бъркаме. Не искаме да имаме пълнеж, а качество. По всяка вероятност зимата ще вземем само един футболист, ако се появи такъв. Имаме наблюдение върху няколко играчи, но не винаги може да се привлече даден състезател. И така ще работим – където имаме нужда, ще привличаме. Разговаряме със собствениците. Пак казвам, че да имаш такъв собственик като Гриша Ганчев и Дани Ганчев – хора, които толкова години са врели и кипели във футбола, е много лесно да се работи.

- Най-силните мачове на ЦСКА безспорно са в Лигата на конференциите – има ли известно подценяване на двубоите в България?
- Абсурд! Нямаме право да подценяваме. Преди малко казах, че това непостоянство в определени моменти от мачовете, както в последната среща бяха 25 минути, ни липсваха и се оказаха фатални и решаващи. Това е пример, който ще дам на моите футболисти. Не може да нарушаваме постоянството, защото в определени моменти де факто тези ситуации се оказват фатални. Защото ЦСКА трябва да побеждава. Защото това постоянство ще ни донесе титлата.

- Като казахте за примери – преди мача с „Виктория“ (Пилзен) пуснахте в съблекалнята клип от двубоя с „Блекбърн“ през 2002 г-а. 19 години са минали оттогава. Как го решихте и знаеха ли, че не стигнаха няколко минути за може би четвърти гол, който можеше да отстрани англичаните?
- Знаеха много добре. И ние тогава упражнихме голям натиск, но пак имаше съдийско решение. Ако си спомняте, Велизар Димитров беше изгонен и отново притъпиха нашия щурм към противниковата врата. 

- Как се сетихте за този мач? 
- Сетих се, защото имахме нужда от това. Имахме нужда от нашите фенове. Те присъстваха, благодаря им още веднъж. И имахме нужда от такъв стимул – да им се покаже нагледно, че вкъщи ние командваме, ние диктуваме и ние надделяваме, не трябва да даваме шанс на противника. Дори в крайно негативен развой на мача и резултат, ЦСКА е способен със своите фенове, с 12-ия играч, да победи всеки. И те го видяха. Поведението на феновете им показа, поведението вътре на играчите. Всичко това беше изключително мотивиращо.

- Видимо израстване този сезон се забелязва у Греъм Кери, Жорди Кайседо, Густаво Бусато и Юрген Матей – с какво вие успяхте да ги промените?
- Гласувах им доверие. Един състезател трябва да има увереността и самочувствието, подкрепата на треньора. Аз не съм от тези, които повече те критикуват. Аз съм треньор, който поощрява, показва грешките и анализът се прави вътре в съблекалнята. Вън от съблекалнята нищо не допускам да излезе. Затварям кръга в отбора и не позволявам никой да влиза и никой да излиза. Мисля, че това е силата на колектива. Всеки един състезател знае, че треньорът разчита на него. Дали за 10 минути, дали за 90 минути той трябва да влезе и да даде максимума според изискванията. Прецених, че Матей е изключително интелигентен, човек, който вижда нещата в дълбочина и заслужава да бъде капитан на отбора. Както Амос Юга, както и Кери – това са ни тримата капитани. Трима лидери, на които аз изключително много разчитам вътре на терена да са подобие на треньора. Каквото кажат, всички трябва да се съобразяват, защото капитаните знаят моите изисквания във всеки момент и как трябва да се реагира, защото ние много пъти викаме отвън, но те не ни чуват.

- Какво е най-важното качество, което трябва да притежава един треньор? Вече сте с много голям опит. 
- Психологията е изключително важна – да достигаш до душата на самия състезател. Второто е да имаш футболни очи, да дирижираш самия мач, да знаеш кога как трябва да реагираш. Всичко това са знания, които се трупат с годините.

- В старта на вашата кариера вие сте бил на стаж при Свен-Горан Ериксон, Ариго Саки, Боби Робсън и Феликс Магат. Какво научихте от тези хора и дали сегашните млади треньори правят като вас, имате ли представа?
- Нямам представя, защото почти цялата ми кариера премина в чужбина. Аз имах възможността да отида и да се обучавам от такива величия. Моуриньо се е учил именно от такива величия като Робсън и всички треньори, които са минали край него и са работили с него, когато е бил преводач. Взел съм от всеки един по нещо, да не кажа от всеки един по много. Но най-голяма възможност имах при Ариго Саки. Тогава Илия Павлов, лека му пръст, ми плати престоя в „Атлетико“. Цял месец стоях там и имах възможност да присъствам на всяка една тренировка, на разбора на мача, допускаха ме абсолютно до всичко. Имах възможността да бъда на една педя от Саки, да чувам какво говори по време на тренировка, какъв разбор прави. Изключителен тактик! Той направи революцията - четирима защитници в линия. Изключителна личност! Присъствието му – като влезеше в съблекалнята, муха да бръмне, ще се чуе. Такъв авторитет, такова уважение към него. Един титан във футбола!

- Вие сте един от големите радетели да се смени статута на българския треньор и той да бъде по-защитен, не само когато подписва договор с чуждестранен паспорт – не оставате ли обаче като глас в пустиня?
- Аз съм изключително разочарован от колегите. Не от всички, но са много малко тези, които продължаваме да се борим именно да се промени статута на българския треньор, защото променяйки го ние ще се изравним с всички западноевропейски треньори. Договорът ще стане наистина договор, който трябва да бъде изпълнен на 100% и в положително, и в негативно развитие на кариерата. Все още не успяваме, защото нямаме подкрепата от президента на БФС. Боби Михайлов беше в кухнята на професионализма и нехайства в това отношение, отнася се с безразличие. Бих определил и друго – малко по-груб и по-краен ще бъда, но не искам процентът на мишоците да се увеличава в българския футбол! Защото има много, които са готови на каквото и да било, само и само да станат старши треньори някъде. Обвинявам и Футболния съюз за това безогледно поведение. Не може да има лицензоносители – това е скандално, това е престъпление спрямо всички треньори! Всички знаем колко лицензоносители има в клубовете и се подминава с лека ръка. Старши треньорът е голяма фигура, ако те не го знаят, аз да им го кажа. Всичко зависи от него. Над треньора е само собственикът. Всичко останало е помощен персонал. И всички трябва да работят и да изпълняват, каквото им се разпореди. Тук обръщаме пирамидата обратно. Нека приключим с този въпрос, че почвам да вдигам децибелите.

- Да поговорим пак за един ваш колега, който ви е приятел отдавна. Около мача с „Рома“ говорихте с Жозе Моуриньо, който показа огромно уважение и към вас, и към ЦСКА. Бихте ли ни разкрил нещо от разговорите?
- Накрая му благодарих за поведението, за отношението. Беше впечатляващо да стои на скамейката и да ме чака там известно време да се появя, след това дойде в съблекалнята и т.н. Аз му благодарих за вниманието и за уважението, което демонстрира и той ми отговори елементарно и просто: „Ти беше един сеньор в моя роден клуб „Витория“ (Сетубал) и моя роден град.“

- Определихте Моуриньо като най-добрия треньор в света – с какво например е по-добър от Гуардиола и Клоп?
- 90% от клубовете, в които е отишъл, винаги печели титли, дали в Шампионска лига, дали в купата на определената страна или в шампионата. Един изключителен мотиватор. Човек, който има победи срещу всеки, срещу когото се е изправил. 

- ЦСКА подкрепи Димитър Бербатов, на когото сте бил треньор в националния отбор и той вкара първия си гол на легендарния Петер Шмайхел в Копенхаген. Вие сте съотборник и съперник на Борислав Михайлов. Вашето лично мнение – за кого бяхте и защо на Конгреса на БФС?
- Бях за Бербатов, бях за промяната, както всички останали, които милеят за българския футбол. Аз не искам да нападам, не искам да обвинявам и да ругая, не съм такъв тип човек. Аз казвам нещата директно – това, което мисля за определените хора. Бях за промяната и продължавам да съм за нея. Ако тя не се осъществи и Боби Михайлов остане и продължи да управлява, всички тези неща, които ги споменах преди малко и много други няма да се променят. 

- Какво трябва да се промени в БФС, без значение кой е ръководителят?
- На първо място ми идва това, че собствениците на клубове не трябва да бъдат в Изпълкома. Елементарно и просто, защото всеки дърпа чергата към себе си. Да се осигури стабилност на треньорите, да се премахне всичко това, което витае около треньорите като лицензоносители и всичко, което бие по авторитета на българския треньор. Знаем много добре, че някои собственици използват треньорите като изтривалка.

- През годините вие и ваши колеги от славния ЦСКА през 80-те години сте разказвали, че клубът не е изоставал с нищо от големите европейски грандове и ЦСКА беше на полуфинал за КЕШ. Къде толкова дръпнахме назад?
- Бяхме №1 във всичко, всички се учеха от нас. Ние имахме най-добрата база, сега в момента Гриша Ганчев я възстановява изключително успешно. Имахме най-добрите уреди за възстановяване. Всичко, което беше на високо ниво в силните европейски клубове като „Байерн“, като Реал (Мадрид). Имахме най-добрия възстановителен център.

- И накрая – една от ахилесовите пети на българския футбол е качеството на стадионите. Ще доживеем ли да видим нов „Българска армия“, а и не само?
- Гриша Ганчев се заел сериозно и вярвам, че ще успее. Имам му пълното доверие, както и феновете трябва да му имат и трябва да го подкрепяме в това начинание. Знаем какъв характер е, знаем какъв цесекар е. Сигурен съм, че ще успеем, защото инфраструктурата в българския футбол, както стадионите, на които играем официални мачове, така и терените, на които тренираме, инфраструктурата във всеки един клуб е на много, много ниско ниво. В това отношение аз много пъти апелирам към държавата, но и там нищо не получаваме, особено ЦСКА. Не само, че не получаваме, а и даваме! Ние сме единственият клуб, който плаща наем. Могат на клубовете да дават по 14 млн., на други по 25 млн., на трети по 48 млн., а от ЦСКА само взимат! Всеки един собственик би избягал оттук, затова евалла на Гриша Ганчев, че отстоява, стои и държи! Много пъти му казвам, че е куче марка и наистина е такъв – като захапе, не пуска и така трябва да бъде. Но всички фенове и всички ние трябва да го подкрепяме и да стоим твърдо зад него. Инфраструктурата трябва да се подобри, защото отиваш в „Черно море“ и играеш на разорана ливада. Какъв футбол можеш да покажеш? Естествено, че там качествата на отборите се изравняват. В това отношение държавата може да помогне изключително много, за да може да се подобри инфраструктурата на всички спортни бази.