Защо Александър Вучич отиде да чества празника на свети Сава в Скопие?
Политическите актьори в Северна Македония продължават да внасят излишен драматизъм в живота на хората там. Изчакаха последния момент, определен от изборния закон - 28 януари, за да се съберат в парламента и в почивния ден и да гласуват състава на техническия кабинет на страната. В това число и временния премиер, който ще стои начело на изпълнителната власт в рамките на стоте дни преди изборната дата.
Талат Джафери - досегашният председател на Събранието и бивш министър на отбраната, ще бъде човекът, който ще трябва да организира така работата на кабинета си, че да бъдат проведени свободни, честни и демократични президентски и парламентарни избори. Това е основната му задача, която, ако се вярва на изявлението му след избора, той разбира чудесно.
Дотук добре. Всички спорове и съмнения относно кандидатурата на Джафери за технически премиер, подхранвани преди всичко от опозицията, отпаднаха. Гласуването в парламента мина така, както се очакваше и както се предвиждаше. ВМРО-ДПМНЕ изпълни заканата си, че ще даде свои хора за двете министерски места, които ѝ се полагат, но че няма да влезе в пленарната зала и да подкрепи новия премиер с неговото правителство. И този път се повтори случаят от преди четири години. Тогава министърът на вътрешните работи Оливер Спасовски оглави технически кабинет, като предложи същите хора, които седяха в министерските кресла и в редовното правителство. С двете задължителни изключения - министрите на вътрешните работи и на социалната политика, предложени от опозицията.
Да си призная, доста време ми трябваше, за да потърся и разбера кои са въпросните две персонални кандидатури на ВМРО-ДПМНЕ. Останах с впечатлението, че и двамата министри, ключови за провеждането на всяка изборна кампания, сякаш не са на местата си. За това и не се наемам дори да спомена имената им, камо ли да описвам CV-та им. Всички други имена, въртяни предварително в медийния барабан на предположенията, останаха само предположения. Колегите съвсем коректно търсеха фигури, които със своята досегашна гражданска и професионална биография да съвпадат с матрицата, която двете министерски места изискват. Имаше сериозни хора, които вече са сядали във въпросните министерски кресла, при други политически обстоятелства. Но в крайна сметка Християн Мицковски и компания предпочетоха друг вариант. Безличен.
Този подход не бива да ни учудва. Той е продукт на цялостното пренебрежително отношение на ВМРО-ДПМНЕ към договореностите от Пържино, постигнати под патронажа на международната общност и оформили конструкцията на всяко правителство, на което предстои да организира избори в страната. Но въпросният подход на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски бе крайно отрицателен и към конкретните параметри, които трябваше да бъдат спазени преди парламентарния вот на 8 май тази година. Най-вече несъгласието и негативизма му бяха насочени към вероятността технически премиер да бъде представител на албанската общност в държавата. Тази вероятност вече е реалност, независимо от това какво смята Мицковски и какво очакваха депутатите от парламентарната му група в Събранието.
Там гласуването мина нормално, както и се предвиждаше, управляващата коалиция използва своето малко, но важно парламентарно предимство с няколко депутатски гласа и утвърди Джафери на мястото на технически премиер, както и състава на ръководеното от него правителство със законово предвиден живот от сто дни. От неделя, 28 януари до 8 май, когато ще бъде парламентарният вот, евентуално заедно с балотажа на президентската надпревара.
По-интересното обаче бе, че пратениците на опозицията не участваха в гласуването Те не влязоха в залата, а двамата току-що избрани министри, предложени от ВМРО-ДПМНЕ, не се явиха за първата „семейна“ снимка на кабинета.
Двамата избраници на опозицията не се явиха и на приема при президента Стево Пендаровски, с който той спази практиката държавните глави да пожелават успех на всяко ново правителство. Чиста куртоазия, но пък отсъствията от церемониите след гласуването веднага повдигна публично въпроса дали двамата ще присъстват на първото работно заседание на техническия кабинет. Не бих се учудил, ако и там ги няма. Странна работа, настояваш за честни, свободни, прозрачни и демократични избори, а министрите, които имат задължението да ги гарантират като такива, да странят от общите отговорности.
Няма как да се крие, че албанската общност в Северна Македония, а и извън нея, е крайно доволна от факта, че Талат Джафери стана премиер. Макар и на техническо правителство, което има ограничен и строго фиксиран календарен живот, а и основната му задача е насочена към изборния процес. Първите поздравления, които Джафери получи бяха от Прищина и от Тирана, разбира се. Първите две интервюта, които той даде, бяха на журналисти от Косово и от Албания. Самият Джафери произнесе словото си първо на албански, после на македонски. В това няма нищо странно поради вече утвърдилата се практика на билингвизъм в законодателния орган на Северна Македония. Което не попречи и от трибуната на Събранието, а и извън него, да се припомнят факти от биографията на Джафери, особено с акцент на неговото участие в Армията за национално освобождение в конфликта през лятото на 2001 г. Нямам никакво съмнение, че това ровене в живота на Талат Джафери ще продължи и в следващите дни на предизборната кампания. Имам чувството обаче, че като кадрови военен от някогашната югоармия, а после бунтовнически командир и политически ангажиран активист на Демократичния съюз за интеграция, той вече е обръгнал на това. Така че оттук нататък ще следим за стоте дни на Напо…, не на Талат Джафери. За неговия партиен водач Али Ахмети изборът е в графата „обещано-изпълнено“ като част от борбата против табуто високите държавни постове да поемат албанци.
Може би реакцията на всичко, което се случи с властта в Скопие, можеше да има и по-други измерения, ако не беше и още едно събитие, което със своята симптоматика повдигна допълнителни въпроси. Тържественото отбелязване на най-големия религиозен празник за сърбите - свети Сава, насред столицата на Северна Македония, при това с личното участие на президента Александър Вучич, изречените там думи и изпратените послания, струва ми се, би трябвало внимателно да бъдат анализирани и от нашата дипломация. Задължително! Вучич бе в Скопие, макар и за кратко, само преди седмица. Сега отиде там за първи път, откакто местната общност на сърбите организира това честване. За първи път в залата бе и президентът Стево Пендаровски като партньор на Вучич. Там бе и лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Мицковски заедно с един от своите заместници. Всички бяха на първия ред в залата, за да чуят от Вучич, че сърбите нямат по-голям приятел от македонския народ, защото не искат промени в конституцията и някои други неща. Оставаше да уточни, както България го прави, и нещата да станат пределно ясни.
Те са ясни и така. Някога, в едни други времена, когато Тито искаше да каже нещо на България за Македония, отиваше в Скопие. Когато Тодор Живков искаше да прати послание на Белград за Македония, отиваше в Благоевград. Да се е променило нещо оттогава?
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш