Как искане на турската страна за екстрадиране на бивш военен, обвинен като поръчител на убийство на интелектуалец, отново показва щетите от политически зависимости върху български съдии

Преди три години, когато състав, с председател, тогавашния ръководител на Съюза на съдиите в България Калин Калпакчиев, предсрочно освободи от затвора австралиеца Джок Полфрийман, осъден на 20-години за убийството на българския студент Христо Монов, общественият гняв бе голям, но недостатъчен, за да пресече зависимостите, в които се оплитат все повече от българските съдии. Скандалното с амнистирането на убиеца Джок не беше това, че той си отиде в родната Австралия близо 7-години по-рано, нито дори това, че не плати и стотинка от присъдената „кръвнина“ на семейството на убития младеж, а това, че върховенството на правото у нас, за пореден път се оказа доста размито.

Съдебният състав, начело с Калпакчиев, изглежда напълно съзнателно премина една граница, за да даде пример и на други магистрати, че могат да взимат решения, при които общественият отзвук няма значение. Защото по-важни са едни (не)случайни зависимости, често оставащи скрити от същото това общество.

В случая с австралиеца се оказа, че ключово за съдебното решение била служебна бележка от Българския хелзински комитет, според която Джок много се е поправил в затвора, нищо, че там често вдигаше бунтове, както и без значение, че същата организация представлява затворника като негов юридически представител по други дела. Дали това не представлява конфликт на интереси? А какво да кажем, не е ли флагрантен пример именно за това - всеизвестна връзка между БХК с председател Красимир Кънев, защитаваща Полфрийман и ССБ, с председател по това Калпакчиев. Достатъчно е да се види под колко общи позиции, декларации и писма са поставили подписите си Кънев и Калпакчиев, които дори се награждаваха един друг.

Макар Джок отдавна да го няма, напомня за себе като из чуждестранни медии хули българската държава и институциите u, представяйки се за жертва. Посятото от бившия вече председател на ССБ, който го амнистира обаче дава резултат, защото зачестяват съдебните казуси, при които се взимат странни решения по иначе напълно изяснени от правна и доказателствена стойност дела. Още повече, че по традиция съдиите не дават обяснение, а, ако вземе, че някой им потърси сметка за скандално решение или разкрие порочните им зависимости, ССБ на Калпакчиев ще ги защити с някоя прокламация.
Точно такъв май се оказва и странният случай с делото „Гьокташ“. В началото на септември българските власти арестуват бившия полковник от турската армия Мустафа Гьокташ. Той е задържан по искане на турската страна, тъй като Гьокташ е сочен за организатор на убийството на писателя доц. Неджип Хаблемитоглу, извършено преди 20 години. Жертвата е един от първите интелектуалци в Турция, които се противопоставят на проповедника Фетхуллах Гюлен. Подозренията са, че именно групировката на укриващия се в САЩ Гюлен - ФЕТО стои зад поръчителството на екзекуцията на писателя. Нещо повече - ФЕТО, начело с Гюлен, бяха обвинени и за неуспешния военен преврат през 2016 г. срещу турския президент Реджеп Таип Ердоган.

Но да се върнем на странния случай с делото „Гьокташ“ у нас. И по-точно, да отидем в Хасково. Както често става в подобни казуси, малко след като е задържан бившият военен набързо се разболява. Твърденията са, че турчинът е получил инфаркт. Това пък води до пускането му под „домашен арест“, който той прекарва в болница, както и до протакане на решението за неговата екстрадиция. На 29 ноември Окръжният съд в Хасково най-накрая взима своето решение и то е да откаже предаването на бившия военен на турските власти. Като са отхвърлени солидни аргументи, представени от турската страна, че правата на разследвания за убийството бивш полковник ще бъдат спазени, а той няма да е обект на тормоз, ако бъде върнат в родината си. Този детайл е важен, защото по-рано съдът вече е поискал допълнителни уверения от Турция в тази посока и ги е получил.

Самото съдебно заседание продължава цели пет часа и приключва в късните часове на деня, нещо нетипично за работата на съдилищата в страната. По-интересното е, че тричленният съдебен състав се произнася след 40-минутна пауза, като обявява, че решението ще бъде публикувано в неговата цялост на сайта на съда малко по-късно. Почти феноменално, още същата нощ решението е готово, а то никак не е кратко - мотивите са цели 14 страници. Те са писани като по учебник за адвокати с богата практика пред Европейския съд по правата на човека. Хасковският съд не просто се позовава на ЕКПЧ, но дори и на една от резолюциите на Европейския парламент, в които турските власти са критикувани за разследванията срещу групировката ФЕТО, смятана от официална Анкара за терористична организация. Така се оказва, че, за да отговори на искане на съседна Турция за предаване на обвинен в организиране на убийство нейн гражданин, българският съд ползва политически документ, приет от евродепутати, които нямат общо с турската страна. Излиза, че за тримата наши съдии - политиката е над правото?!

А странностите не свършват. Оказва се, че и тримата съдии, начело с докладчика по делото, са членове на Съюза на съдиите в България. Магистратската организация известна с политическите си пристрастия и обвързаности у нас. Но не само, защото ССБ не веднъж е излизала с позиции срещу властите в Турция и техните действия срещу смятани за участници в мрежата на ФЕТО политизирани турски съдии. Дори и да приемем, че съдиите Милена Петева-Георгиева, Стратимир Димитров и Боряна Бончева-Димитрова смятат, че Турция не е правова държава, заради което не трябва да u връщат обвинен в убийство нейн гражданин, трудно е да се приеме, че мотиви по съдебно решение, за написването на които са нужни дни, могат да бъдат готови за броени часове.

Всичко това засилва съмнението за предварително взето решение, в което мотивите са били готови далеч преди провеждането на самото съдебно заседание пред състава от Хасковския окръжен съд. Особено притеснително би било, ако за мотивите са помогнали отзивчиви колеги от Съдебната палата в София. А дали пък политическата мотивировка на съда не се дължи именно на връзката със ССБ и пристрастията на организацията спрямо управляващите в Турция?

Това са само част от въпросите, на които съдиите в Хасково може и би било редно да отговорят, защото има и други. Колко пъти покрай многото отлагания на решението им за отказ да екстрадират Гьокташ в Турция, негов защитник на няколко пъти спешно е пътувал до южната ни съседка. За какво ли и с какво ли се е върнал?

Казусът като цяло е странен, защото общоевропейската съдебна практика е да не се пречи на изпълнението на искания на компетентните власти в съответните държави, особено, когато това се отнася до криминални престъпления, за каквото 63-годишният Мустафа Гьокташ е обвинен. За да не излезе накрая, че в Турция, която макар и извън ЕС, тежестта на правото над политиката е по-високо, докато у нас именно ССБ твърди колко важно е върховенството на закона.

Добре е, че Апелативният съд в Пловдив скоро ще трябва да вземе окончателното решение по иначе доста ясния откъм правна страна казус с делото „Гьокташ“. Още повече, че турската страна е успяла да представи допълнителни гаранции, с които оборват политическите мотиви на съдиите от ССБ - Хасково, пардон, ОС - Хасково.