Масовият българин, естествено, почти инстинктивно симпатизира на Русия, но същевременно не иска да напуснем рязко НАТО и ЕС или да се присъединим към евразийски съюз (поне така казват социологиите).
Масовият българин, естествено, почти инстинктивно се съмнява в западняците, в техните лозунги, "ценности" и геополитически игри, но същевременно се възхищава на "бай Дойчо", на "Чичо", на "германската работа" и не иска да се лиши от възможността да пътува и работи по Европа (поне така казват социологиите).

Ситуацията с нагласите у нас е много по-сложна, поне по мои наблюдения и според социологиите, от елементарното разделение "Изток-Запад". От идеята за русофили, които искат да сме с Русия; и за западници, които искат да сме със Запада. Това изчистено и логично разделение битува единствено в главите на онези, които сме свръхполитизирани и идеологизирани. Които мъдрим и обсъждаме политиката ежедневно. Само ние се напъваме нон стоп да намираме най-логически издържаната и консистентна позиция, че да "не ни хванат" в противоречие, сякаш сме в постоянен състезателен дебат или конкурс по реторика. 

Народът ни не носи това притеснение. Той може някак успоредно да съчетае 2/3 симпатии към Русия с 2/3 подкрепа за оставане в ЕС. Едното не противоречи на другото в съзнанието на масовия българин. И не е задължително да противоречи или да бъде нещо лицемерно. Напротив. 

Моето обяснение е, че през вековете на толкова робства и окупации от различни врагове и империи покрай нас, от менкане във всевъзможни лагери на Велики сили, сме развили една интересна форма на "стратегически Ганьовизъм", която, впрочем, нерядко ни е пазила от по-вредните влияния на лагера, в който сме попадали. Която ни е помогнала хем да сме с "бай Дойчо" през ВСВ, хем да не си пратим евреите в Аушвиц или войничетата на сигурна смърт в Русия. Която ни е позволила хем да сме с "прогресивния, социалистическия интернационал", хем да развием една специфична форма на Тошовски национализъм и реакционизъм. Която и днес ни кара хем да сме с либералния свят, хем да не се бутаме да вкараме ударно всяка токсична хрумка на постмодерния ум.

Опитите ви да направите народа ни логически консистентен в дадена идеология винаги ще се провалят. Било то в насока антиглобалист/дугинист или либерален демократ - ще срещате същия успех, като онези, които се опитваха да го превърнат в праволинеен нацист през 40-те или научен марксист след това. Българинът има естествен имунитет към това, към идеологиите на модерността. Затова нито логически издържаните "от-до" евразийци/антиглобалисти някога ще са първа политическа сила, нито праволинейните либерали-западняци. Тук винаги ще успява да се задържа трайно във властта само нещо по средата. Нещо, което се доближава до и разбира "стратегическия Ганьовизъм", залегнал в гените ни.

От фейсбук, заглавието е на редакцията