Изоставен е след монголско нашествие, но е разрушен от земетресение
Издълбани били 700 пещери, включително и тронна зала
В кръга на шегата казват че всички грузинци са късметлии, просто защото съдбата отказва да им обърне гръб. Както и че Грузия не може да се посети само веднъж, защото винаги ще те тегли наобратно. Поне за второто съм напълно убедена и можете да го приемете като предупреждения - в Грузия е много трудно да не се влюбиш. Кавказката държава омайва с гледки и природни красоти, опиянява с вино, направено по технология от преди 8000 години, впечатлява с история и култура, с начина, по който местните приемат празненствата, със съхраненото християнство и с изключително милите и усмихнати хора. Каквито и вицове да сте чували за Грузия, навярно в тях има доза истина, защото страната е многолика и това я прави много интересна.
Легендите и древната история на Грузия се преплитат в първото градско селище - Уплисцихе. Древният град, издълбан в скалите около 1000 години преди Христа, впечатлява туристите и днес с гладко изсечените пещерни помещения и тяхната украса, с каменните винарни и места за варене на бира, както и с църквата, изградена през 10-ти век.
Според преданията скалният комплекс е изграден от роби. Местните владетели им давали по една кирка, с която да работят. Половината от нея била направена от желязо, а другата половина - от злато. Робите трябвало да работят здраво и качествено, така че да изтъркат желязната половина на кирката. След като това се случело в замяна получавали не просто свободата си, но и златото, останало на инструмента като награда за труда им. Дали легендата е истина не се знае със сигурност, но и с просто око е видно, че издълбаните помещения в скалите са загладени почти до съвършенство и с огромно майсторство, а добавяните по-късно през вековете помещения при разширяването на града, са с доста по-груб завършек. В разцвета си Уплисцихе е имал повече от 700 пещери и пещерни съоръжения, от които днес са съхранени само 150.
Лицето е дело на игра на природата, твърдят археолозите.
Истинският разцвет на скалния град е докато е част от кралство Картли или Иберия, както е по-познато - тоест едно от двете царства, които впоследствие чрез обединението си формират модерна Грузия.
Всъщност труднопроизносимото за нетренирания име Уплисцихе означава господар на крепостта, защото именно в крепостния град било седалището на местните владетели.
След като Грузия става официално християнска държава през 4-ти век, Уплисцихе бавно започва да губи своето значение в полза първо на Мцхета, а впоследствие и на Тбилиси. Градът е окончателно изоставен след монголското нашествие на Чингиз хан през 14-ти век и последващото разрушение. Не нашествията обаче са причина за най-големите разрушения в града, а опустошително земетресение през 1920 г.
Много любопитен факт е, че близкото село буквално се премества през реката, тъй като става ясно, че е изградено върху старо гробище в подножието на скалния град. За да почетат паметта на предците си, които отдавна са забравени, грузинците преместват къща по къща домовете си оттатък реката. И това е само една от онези истории, които правят Грузия наистина уникална.
Днес туристите влизат в града от едната страна, а излизат през тунел, който в древността е служил както за водоснабдяване, така и за бягство в случай на необходимост. Сред най-впечатляващите помещения в града е така наречената тронна зала, а артефакти от Уплисцихе се съхраняват в историческия музей на Тбилиси.
Тамадата ръководи пиенето, но не трябва да се напива
Чистят квеврите с песен, за да предотвратят инциденти
Първата статуя на тамада датира от 6-ти век преди Христа, а в грузинската столица Тбилиси днес има нейна уголемена реплика.
Грузия е първата държава, в която археолозите имат доказателства, че се произвежда вино от над 8000 години. И до днес грузинците се гордеят изключително много с традиционното си производство в издълбани глинени делви “квеври”. Производството се различава от типично европейското. Процесът включва пресоване на гроздето и след това изливане на сока, гроздовите ципи, дръжките и семките в Квеври. Продукцията се затваря и заравя в земята, за да може да ферментира за период от пет до шест месеца, преди да се пие. Модерното оранжево вино всъщност си е грузинското традиционно бяло вино с цвят на кехлибар.
Ежегодното чистене на огромните бъчви, които често събират стотици тонове, също е предизвикателство. Обичайно се влиза вътре в квеврите, които са вкопани в земята, но въздухът на дъното е ограничен и често липсата на кислород води до загуба на съзнание и дори до по-сериозни инциденти при невнимание. Затова и “чистачът” се придружава от семейството или приятелите си. През цялото време той пее, за да са сигурни, че всичко с него е наред. С други думи - виното задължително се прави с песен. Освен това грузинците са категорични, че лош човек няма как да направи добро вино. Затова и рядко допускат жените до квеврите, защото били с менящо се настроение и лесно се ядосвали, а това разваляло виното. Въпреки това в Грузия буквално всеки може да прави вино - от малките деца до грохналите старци. Виното е част и от религиозните ритуали.
В страната виреят над 500 сорта вино, така че дори и да пробвате да опитате всеки от тях вероятно ще ви трябва поне един живот. За сметка на това, каквото и да пробвате, почти със сигурност ще ви хареса. Неслучайно методът е защитен и от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.
Пиенето в Грузия не само на вино, а и на местната ракия - чача, чиито алкохолни градуси могат да достигнат и 65%, е социално мероприятие и почти религиозно преживяване. Всеки е чувал за грузинските тостове и за тамадата - човекът, който буквално надзирава пиршеството, казва кой е на ред да вдигне тост, както и следи да не дава думата на прекалено подпийналите, за да не развалят преживяването на всички останали. Предполага се, че длъжността “ръководител на трапезата” е много древна, предвид и намерена бронзова статуя на човек, вдигащ наздравица с рог от 6-ти век преди Христа. Традиционно тамадата е мъж, при това най-уважаваният в общността, който задължително “носи на пиене”, както и пее добре. Тостовете обичайно имат поука и приличат повече на анекдоти, а нерядко продължават и над 5 минути. Обикновено първият тост е за Бог, следва този за родината, за родителите, за децата, за гостите, за приятелите, за жените, за мир и въобще за каквото ви хрумне и дори на теми, които никога не биха ви хрумнали.
От храма се разкрива гледка към един от най-високите ледници в Кавказ
Крепостта “Ананурни” е под егидата на ЮНЕСКО
Църквата “Света Троица” е построена през 14-ти век.
Една от впечатляващите гледки в Грузия безспорно е тази от църквата “Света Троица”, която е изградена в подножието на един от най-високите ледници в Кавказ - Гергети. Храмът е построен през 14-ти век и за разлика от повечето църкви в Грузия никога не е ограбван заради непристъпното си разположение и заради тайниците, скрити в сградата при построяването ѝ. Времето е заличило част от украсата на храма, но посещението няма да ви остави безразлични. Както в повечето църкви в Грузия, за да пристъпят вътре жените трябва да сложат забрадка и пола, като ако нямате собствени можете да вземете безплатно на входа на храмовете.
Изкачването на църквата също е приключение. Става по стръмен тесен път, изграден чак през 2008 г. и с джипове. Нашият водач например караше без ръце, обърнат назад, за да си говори и ръкомахайки живописно, докато надуваше газта и изпреварваше. И в същото време беше много внимателен. Знам, че е трудно да си го представите, затова е по-добре да усетите тръпката на място. Пътят към село Степанцминда също е меко казано интересен - по военния път, който е тесен, с много завои и с тунели, в които да се скрият преминаващите при лавини. По пътя за Казбеги, до който е църквата, се преминава и през крепостта Ананури, построена на Пътя на коприната през 13-ти век. Скалните релефи, камбанарията, църквите, крепостните стени и гледката към близкия язовир също няма да ви оставят безразлични. За значението на твърдината говори факта, че е под егидата на Юнеско.
Света Нино разпространява християнството от древната столица
Реките Мтквари и Арагви се сливат под манастира Джвари
Хитонът на Христос е заровен под Светицховели.
Сред задължителните спирки в Грузия е и старата столица - Мцхета. От манастира Джвари (Кръст), който се намира над днешния град, се е разпространило християнството в Грузия. Именно тук Света Нино издига кръст, от който проповядва новата религия. От храма можете да видите и сливането на реките Мтквари и Арагви и преливането на двата различни цвята синьо-зелено.
Според легендата под днешния патриаршески храм на Мцхета - Катедралният събор Светицховели или “животворящ стълб”, е заровен хитона/дрехата на Исус Христос. Твърди се, че при разпъването на кръст на Спасителя в Ерусалим присъстват местни евреи от Мцхета. Елоиз и негов приятел откупили хитона - тоест дрехата на Христос, който според друго предание му бил изтъкан от Богородица при раждането и растял заедно с него. При влизането си в Мцхета Елоиз бил посрещнат от сестра си Ситония, която била тежко болна. Докосвайки се до дрехата на Исус Ситония умряла за миг. Тя обаче била стиснала толкова силно хитона, че не могли да ги отделят един от друг. Затова я погребали с дрехата на Христос. На гроба ѝ пораснало високо дърво, което лекувало всеки, който се докосне до него с вяра. Впоследствие на мястото му през 4-ти век била издигната църква, като за носещите колони било използвано чудотворното дърво. Днес храмът е посещаван всеки ден от хиляди пилигрими и туристи, които искат да измолят своето собствено чудо. Трябва да имате предвид обаче, че по време на литургия храмът е затворен и до него имат достъп единствено богомолците.
Труд
_2336178457218484628_original.jpg)
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш