Стъпка към еврото и COVID - събитията на 2020 г.

При влизането в еврозоната има рискове, които са управляеми. Въпросът е дали политиците ще се справят с тях.

Правителството реши да направи фискалната си политика далеч по-експанзивна

Приключва строителството на Балкански поток

Последната ми статия за 2020 г. се отнася до най-важните събития за българската икономика през годината.

Списъкът далеч не е изчерпателен, като освен коментираните събития може да се посочи практиката на Народното събрание, която роди множество недоразумения. Изменения и допълнения на важни закони се правят чрез внасяне на поправки между първо и второ гласуване на други закони. По този начин се цели да се избегне общественото обсъждане и да не се разкрият недостатъците и лобисткият характер на тези изменения.

Пандемията

Водещото събитие за целия свят за съжаление засегна сериозно и България. На 13 март е обявено извънредно положение. Бързата реакция за затваряне на икономиката е правилна за ограничаване на разпространението. Част от мерките обаче не са добре обмислени. Това води до непоследователни действия от страна на властите - някои мерки са отменени бързо след въвеждането им, за други не е оставено време да се провери дали имат ефект и са въвеждани допълнителни и често ненужни такива.

Същевременно благоприятният сезон (пролет), относително бавното разпространение и малкият брой смъртни случаи създават усещането, че болестта не е толкова опасна. Течащите предупреждения от страна на Националния оперативен щаб звучаха не съвсем уместно спрямо ситуацията и след първоначалната реакция на страх започнаха да предизвикват недоверие и усещане, че всъщност е налице свръхреакция и прекален песимизъм. Това усещане стана масово и на практика представителите на изпълнителната власт също нямаха доверие към предупрежденията на щаба.

Така периодът на намален брой случаи не беше използван за подготовка на здравеопазването през лятото. Не е направена добра организация, не е осигурена допълнителна техника, но най-важното - няма стимули за медицинските лица и санитарите, които да се ангажират със справянето с болестта и последствията от нея.
Настъпването на есента, което традиционно увеличава разпространението на вирусите, стартирането на присъствена учебна година и нарасналата непредпазливост допринесоха за невъзможност за справяне с втората вълна на заразяване. Ситуацията бързо се влоши, разпространението вече не беше ограничено както през пролет­та до отделни огнища на болестта, а в цялата страна. Големият брой заболели и смъртни случаи доведоха до ситуацията България да оглави печалната класация за най-висок брой починали на 100 хил. души. Икономиката отново бе затворена.

Ефектите от това са силно неблагоприятни. Туризмът, транспортът, международната и вътрешната търговия пострадаха сериозно. Все още не е ясно докога ще продължи второто затваряне, но прогнозите за зимния сезон също далеч не са оптимистични. Много хора изгубиха доходите си и зависят от собствени или най-вече от чужди спестявания и от социални помощи.

Посочените сектори заедно с промишлеността загубиха и множество работни места. През второто тримесечие заетостта се понижи със 121,3 хил. на годишна база, докато през третото спадът се сви до 96,4 хил. Междувременно правителството не успя да реагира навреме с отпускането на помощи за бизнеса като през най-тежките месеци досега - април и май са изплатени едва 58,9 млн. лв. по мярката 60/40 за запазване на работни места. Бавното достигане на средствата до бизнеса доведе до необходимост от промяна на правилата и увеличаване на размера и броя плащания към фирмите. Самонаетите лица изобщо не бяха включени в тази програма.

Данните за брутния вътрешен продукт показаха, че спадът през третото тримесечие на годината се забавя значително спрямо второто, но през последната четвърт от годината ситуацията е по-неблагоприятна.

Фискалната политика

Междувременно правителството реши да направи фискалната си политика далеч по-експанзивна. В следствие от кризата се повишиха разходите за здравеопазване, за обезщетения при безработица, а освен това се наложи да се предвидят такива за подпомагане на бизнеса. Заради политическите протести и предстоящите избори за Народно събрание през 2021 г. обаче бяха увеличени и множество други плащания - по-високи заплати за държавната администрация, за полицаите, за учителите, а даже и за служителите във висшите учебни заведения. Планира се и допълнително повишаване на пенсиите освен традиционното в средата на 2021 г.

Въпреки кризата правителството продължи превъоръжаването на армията. През 2020 г. бяха поръчани бойни кораби за почти 1 млрд. лв. и машини за пехотата, като за последните основната поръчка ще бъде вероятно догодина.

Средствата за тези ненавременни разходи бяха осигурени чрез облигационни заеми от вътрешния и от международните пазари. Последните са с обща номинална стойност 2,5 млрд. евро. Те ще трябва да бъдат изплащани съответно 15 и 30 години, което е рекордно дълъг матуритет за български заем. Всъщност 30-годишният срок означава, че българските данъкоплатци ще плащат допълнително по-високи лихви в продължение на 15 или дори 20 години. Практиката за нарастване на задлъжнялостта вероятно ще продължи. Свидетелство за това са приетите стойности за бюджетните дефицити през следващите години.

Въпреки прогнозата на правителството за икономически растеж през 2021 г. бюджетният дефицит ще се запази близък до този от 2020 г. като дял от БВП. Доказателство за съществената промяна обаче са измененията в Закона за публичните финанси в частта относно фискалните правила, които отменят горната граница за разходите от 40% от БВП и дават възможност за по-високи дефицити.

Участието в ERM II и Банковия съюз

През 2020 г. България кандидатства официално за присъединяване на лева към Механизма на обменните курсове II и едновременно с това за участие в европейския Банков съюз и кандидатурата є беше утвърдена. За тази цел беше необходимо да се направят поправки в Закона за Българската народна банка. Валутният курс на лева спрямо еврото вече може да се промени при консенсус от държавните глави и ръководителите на централните банки на държавите от еврозоната заедно с другите участници в споменатия механизъм - Дания, Хърватия и България. Така курсът може да се променя без санкция от Народното събрание. Това означава, че валутният риск се повишава. По този начин номиналната котва на стабилност за българската икономика през последните 23 години теоретично вече може да се променя.

Все пак Естония, Литва и Латвия, които са били с фиксирани валутни курсове, са преминали през този механизъм и са запазили непроменен курса спрямо еврото до окончателното си присъединяване към Европейския икономически и паричен съюз и премахването на собствените си валути.

Според изявление на управителя на Българската народна банка Димитър Радев резултат от участието чакалнята за еврозоната е сключването на суап линия с Европейската централна банка, което било практика само с такива страни. Всъщност сключването на подобен договор е доста спорно от гледна точка на Закона за БНБ, тъй като там такъв не е изрично споменат като позволен за банката. В случая това означава, че всъщност такъв договор е забранен. Освен това такъв суап по принцип се сключва за осигуряване на ликвидност на банковата система чрез специализирани операции, които заради валутния борд също не са разрешени на БНБ. Така този суап може би е не само незаконосъобразен, но и практически неизползваем.
Вторият ефект според същото изявление е успешната емисия на дълг, към която е имало голям интерес от страна на инвеститорите. Всъщност това означава, че за инвеститорите съотношението между доходност и риск е било благоприятно и причината за това вече беше обяснена.

Третият ефект е повишаването на кредитния рейтинг и то се случи през октомври след емисиите на дълг на международните пазари. Така той все още не носи ползи, предвид факта, че на практика липсват чуждестранни инвестиции.

На 1 октомври България се присъедини към Банковия съюз. Данните за банковата система за месеца показаха намаление на резервите при БНБ (част от най-ликвидните активи) с около 2,2 млрд. лв. Те са инвестирани вероятно при банките-майки. По този начин те гарантират стабилността на чуждестранни, а не на българската банкова система. Лихвите, които получават българските банки, са положителни макар и близки до 0%, докато свръхрезервите се държат при БНБ при отрицателна доходност. Кредитите за местната икономика биха донесли по-високи лихви при по-голям риск. Така банките избират по-предпазливо поведение, което същевременно им дава възможност да подпомогнат и банковите си групи като цяло.

ЕЦБ на практика разреши разпределянето на дивиденти от банките в съюза, което обхваща и тези в България. БНБ оповести намерението си да не позволява все още това да се случва, но вероятно ще бъде подложена на натиск от европейските регулатори. Официално анонсирана политика на последните е ликвидността и капиталът да бъдат използвани на ниво група, а не в отделните дъщерни банки, за да могат да гарантират повече активи. Банките в страната вече се съобразяват с това изискване.

Турски поток

За 2020 г. е характерно и строителството на т. нар. Балкански поток, който всъщност е част от Турски поток през българска територия. През втората половина на октомври Съединените щати разшириха обхвата на санкциите срещу фирми, участващи в Турски и в Северен поток 2 и техните продължения, и им дадоха срок от 1 месец да напуснат тези проекти. Все още няма видими резултати от тази мярка, но вероятно тя ще породи по-дългосрочни последици и за българската икономика. В случая опитът да се балансира между американската, руската и турската позиции изглежда несполучлив.

Разходите за построяването на газопровода и необходимите компресорни станции се очаква да надхвърлят 2,8 млрд. лв. Не е ясно ще могат ли да се реализират приходи от преноса на газ и икономии от вноса на по-евтин газ в България. При всички случаи покриването само на инвестиционните разходи ще изисква продължителен период от време, а при отчитане на всички разходи този срок се удължава. Възможни са санкции и от страна на Европейския съюз, което допълнително повишава риска по проекта.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари