20 години от най-черната българска Коледа 

Оцеляла ученичка: “Не можех да дишам, загубих съзнание”

Заведението работело без документи

Преди 20 години цяла България изпада в траур, потресена от една от най-големите трагедии в новата ни история. Дни преди Коледа - на 21 декември 2001 г., пред дискотека “Индиго” в София тълпа стъпква и задушава до смърт седем деца - 6 момичета и едно момче. Най-малкото от тях е на 10 години. Една от жертвите загива на място, лекарите са безсилни да спасят останалите. Близките на загиналите Виктория Миркова, Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Мадлен Николова и Цветелина Ралчовска повече никога няма да се радват на празниците. Приятелите на тийнейджърите и досега не могат да се отърсят от преживяния ужас.

Ужасът се разиграва в 18,30 ч пред вратата към залата на дискотеката. Във фаталната вечер стотици деца бързат да излязат от училище, за да отидат в любимата си дискотека. Редовно в “Индиго” се провеждат петъчни концерти за ученици от 12 до 18 години. Тази вечер за тях ще пеят рапърите Колумбиеца и М'глата, да ги чуят са дошли над 1000 деца. Температурата в София е -10 градуса, но това не пречи на тийнейджърите се тълпят пред любимото си място до Националния стадион “Васил Левски”.

Разследващи цяла нощ правиха оглед на мястото на трагедията.

По-късно ще се окаже, че дискотека “Индиго” е отворена в нарушение на почти цялата нормативна уредба. Няма разрешение за строеж, за ВиК, за отоплителни и вентилационни инсталации, не съществува дори проект за преустройството на стадион “Юнак” в дискотека. По документи заведението се води временен обект, каквито са караваните са кафе.

Около половин час преди официалното работно време от 19 ч вратите се отварят. Тийнейджърите напират да влязат, не само защото вече са измръзнали, а и защото нечий глас в тълпата се провиква: “Пускат без пари”. Заведението е с два последователни входа - външен и вътрешен, преди самата зала, свързани от стълба, която прави завой. Децата се юрват по стълбите към вътрешната врата. Там обаче има охрана и варта решетка. Бодигардовете се опитват с телата си да задържат напиращите да влязат, тълпата отзад ги притиска. Момичетата и момчетата по средата се оказват в преса от две страни. Някои от тях падат, други започват да се задушават. Когато охраната усеща какво става, вече е късно. Когато тълпата се разпръсва едно дете остава мъртво на място, четири от най-тежко пострадалите са откарани в “Пирогов”, а две - в Първа градска болница. Лекарите обаче се оказват безсилни. Спасени са 14 тийнейджъри, които също са откарани в здравни заведение с изпотрошени крайници и синини. Часът е пиков в последния ден преди дългите Коледни празници и 7-те изпратени линейки едва си пробиват път по бул. “Евлоги Георгиев” към мястото на трагедията.

Вестта за кошмара обаче мълниеносно се разпространява из София и към мястото се втурват стотици родители. Никой не знае дали неговото дете не е сред загиналите и пострадалите. Кошмарът, който ще заварят, ще ги преследва цял живот. Децата са малки и нямат документи за самоличност, родителите с часове чакат пред болниците, за да разпознаят ранените и загиналите.

Страшната картина остава за цял живот. Петя Янчева е една от оцелелите. В присъствието на психолог тя разказва тогава за всичко, което е видяла: “На завоя на стълбите беше страшно, имаше паднали деца. Задушавах се, викахме за помощ. При това бутане аз стигнах до завоя на стълбите, където завиват наляво. Там беше най-страшно, защото имаше вече паднали деца. Тези пред мен започнаха да се спъват в падналите, защото отзад ни бутаха. Момчето пред мен, като падна, без да иска, ме спъна и аз паднах върху него. Върху мен паднаха други деца, не знам кои. Тъкмо се опитах да стана и да се изправя, и върху мен започнаха да падат деца. Всички ходеха нормално, преди да паднем, защото стълбите според мен не бяха заледени. Не се виждаха стълбите. Когато бяхме паднали, всички викахме да ни измъкнат. Аз почувствах, че се задушавам. След това съм била в безсъзнание. Спомням си само, че като се свестих, всичко ми се въртеше пред очите, лежах в снега, близо до желязната врата. Едно момче, не знам дали е бодигард, ми биеше шамари и ме питаше дали съм добре”.

Според работещите в “Индиго” целият персонал се е втурнал да помага, 12 деца са закарани с частни коли до “Пирогов”. На мястото пристигат тогавашният вътрешен министър Георги Петканов, главният секретар на МВР Бойко Борисов, директорът на полицията Васил Василев, президентът Петър Стоянов. След половин час са затворени всички дискотеки в София с цел децата да се приберат по домовете си и да успокоят родителите и близките си.

В “Пирогов”, при пострадалите деца отиват премиерът Симеон Сакскобургготски, председателят на парламента Огнян Герджиков, както и новоизбраният президент Георги Първанов. Държавните мъже обаче се появяват твърде късно. Заради безхаберието на куп институции, 7-те деца вече не са между живите.

Делото приключи с глоби и условни присъди

Никой не влезе в затвора за трагедията

Паметникът “Дървото на живота” напомня със седемте си клона за нелепо загиналите ученици.

Година след трагедията пред дискотека “Индиго” беше открит паметник “Дървото на живота”. Статуята на скулптора Ставри Калинов е със 7 клона с по 7 листа - колкото са и загиналите деца. Сега те щяха да са над 30-годишни и да са родители на свои деца. Три години след откриването на паметника двама наркомани “обраха” листата и ги предадоха в пункт за скрап срещу 4,50 лв. Престъпниците бяха заловени, а паметникът бе възстановен от Калинов. През 2010 г. апаши отново задигнаха листата.

За огромната трагедия никой не влезе зад решетките. Делото бе връщано и започваше отначало на няколко пъти. Осъдени на глоба от по 800 лв. бяха охранителите Георги Василев и Анри Силаги. Бившият председател на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3 месеца условно и 1500 лв. глоба, а управителят на дискотеката Ангел Николов бе глобен с 3000 лв.