Софийският университет „Свети Климент Охридски“ отбеляза патронния си празник. Заради пандемията не беше възможно да се проведе традиционното академично тържество по познатия начин с шествие и голямо събиране в Аулата на Ректората, с което всяка година на 25 ноември академичната общност отдава почит към патрона Свети Климент Охридски.

Празникът започна в академичния параклис „Св. Климент Охридски" на Богословския факултет, където с благословението на Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит бе отслужена тържествена света Литургия от ставрофорен иконом Михаил Михайлов, докторант към Богословския факултет, и доц. д-р дякон Иван Иванов, преподавател по Литургика.

Ректорското ръководство и Студентският съвет поднесоха венци на паметника на свети Климент Охридски. Цветя поднесе и ръководството на Богословския факултет.

Ректорът проф. дфн Анастас Герджиков поздрави академичната общност със слово. Във видео поздрава към всички преподаватели, служители, студенти и приятели на Софийския университет ректорът посочи, че тази година празнуваме патронния си празник по необичаен начин, защото основният приоритет е опазването на здравето на преподавателите, студентите и служителите на Университета. Това, за съжаление, доведе до отменяне на редица събития, с които традиционно отбелязваме важни за академичната общност дни.

Ректорът подчерта, че Софийският университет съхрани качеството на образованието и на научните изследвания въпреки кризата, беше издействан значителен ръст на средствата за висше образование, бе постигната електронизация на много от административните дейности, броят на чуждестранните студенти е нараснал на повече от 1450, Алиансът „Трансформация за Европа (Т4Е)“ с участието на Софийския университет беше одобрен от Европейската комисия в рамките на инициативата „Европейски университети“, за първи път в своята история Университетът премина границата от 1000 публикации в Web of Science за една година, за 2020 г. Софийският университет заема първо място в 23 професионални направления в Рейтинговата система на висшите училища в България и се изкачи със 150 места в световната класация на университетите QS World University Rankings.

„Бих могъл да изтъкна още много постижения на Университета, но ми се струва, че в година на криза като тази, подобава вместо да се хвалим с успехите, да преклоним глава и отново да си припомним самоотвержения живот и дело на нашия патрон“, посочи проф. Анастас Герджиков. Ректорът припомни, че Св. Климент Охридски е един от учениците на Св. Св. Кирил и Методий. Сведенията за неговата личност са оскъдни – според проф. Дуйчев за това допринася и „иноческата скромност“, с която той избягва да споменава каквото и да било за себе си в своите писания.

Основните източници за живота на Климент са две средновековни жития на гръцки. По-ранното е „Пространното житие“, написано от охридския архиепископ Теофилакт, живял през 11 век. „Краткото житие“ или т. нар. „Охридска легенда“ е от друг охридски архиепископ – Димитрий Хоматиан от началото на 13 век, посочи проф. Герджиков и допълни, че се смята, че Климент е роден около 840 г., а според „Пространното житие“ той умира през 916 г.

Той припомни предположението на някои изследователи, че Климент е участвал на млади години още в хазарската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик, посочи проф. Герджиков и добави, че в някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан в Рим. След смъртта на Кирил в Рим през 869 г. Климент и другите ученици придружават Методий отново в Панония и Великоморавия.

„След смъртта на Методий Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, продължава споровете с франкските духовници и новия моравски княз. През 885 г. папа Стефан V забранява богослужението на славянски език и Климент, Наум, Ангеларий и други ученици първо са хвърлени в затвора, после изпратени в изгнание и избягват през Дунава в Белград, който по това време е български“, подчерта проф. Герджиков.

Ректорът припомни думите на Теофилакт, според когото княз Борис „жадувал за такива мъже“ и всеки ден беседвал с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници в две просветни средища – Наум остава в Плиска, а Климент е изпратен в Кутмичевица, където създава Охридската книжовна школа. Той се грижел преди всичко да привлече към Христовата вяра непокръстените, но и обучавал всички на славянската писменост – „Никога не го видяхме празен, защото дене и нощя или обучаваше деца и то по различни начини, като на едни показваше образа на буквите, на други пък разясняваше смисъла на написаното, а на трети управляваше ръцете да пишат, или пък се отдаваше на молитва, занимаваше се с четене или пишеше книги. Понякога вършеше и двете неща едновременно: пишеше и разясняваше на децата нещо от науките“. Неговите ученици станали „отлични измежду всички по своя живот и своето учение“. За седем години той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт „на българско наречие“, близо 3 500 ученици. Тяхното богословско обучение подпомага осъществяването на амбицията на Борис да подмени гръцките духовници с местни свещеници.

През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където по думите на Теофилакт е ръкоположен за „пръв епископ на български език“. Учените не са единодушни относно местонахождението на Климентовата епископия, но явно е била недалеч от Охрид. Три десетилетия той работил неуморно за утвърждаването на християнската вяра и същевременно бил „баща на сираците и помощник на вдовиците, като всячески се грижел за тях; вратата му била винаги отворена за всеки беден и странник не оставал да нощува вън“, едновременно се занимавал с облагородяване на дивите плодни дръвчета и с това „да насочи човешките души към по-голяма кротост и човещина“.

Наум заема неговото място в Охрид за 7 години до смъртта си през 910 г. След това Климент се връща в Охрид, където умира на 27 юли 916 г. Погребан е в притвора на манастирската църква „Св. Панталеймон“ в основания от самия него манастир. След османското нашествие и разрушаването ѝ мощите му са пренесени в охридската църква „Св. Богородица Перѝвлепта“, наречена след това „Св. Климент“.

Скоро след смъртта си Климент е канонизиран. Най-късно от началото на 11 век неговото Успение се чества на 27 юли. През 2002 г. манастирската църква „Св. Панталеймон“ е възстановена и мощите на светеца отново са пренесени там.

Проф. Анастас Герджиков подчерта, че освен организатор и учител Св. Климент Охридски е преди всичко плодовит книжовник. Няма съмнение, че е започнал книжовната си дейност още преди да пристигне в България, тъй като създаденото от него впоследствие го представя като опитен писател. Той е един от най-значимите автори на старобългарски език, пише жития, поучителни и похвални слова, множество химнографски творби, превежда църковни текстове. В книжовната си дейност винаги имал за образец Св. Методий и се стремял да бъде достоен за него. По думите на проф. Дуйчев забележителна е и възхвалата на Св. Кирил, съставена от Св. Климент: „там той, като преплита благодарности за себе си и за своя народ, е изплел богато славословие на своя учител и наставник“.

„Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет на 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици. Според проф. Иван Снегаров „Софийският университет е приел името на Св. Климент Охридски, защото вижда в него първия български учен преподавател или, на днешен език казано, професор, сиреч тачи го за родоначалник на българските служители на науката“, изтъкна проф. Герджиков.

Той посочи, че днес честваме патронния си празник заедно с Университета в Битоля, който също носи името на Св. Климент Охридски в знак на признание за тридесетгодишната всеотдайна дейност на светеца в Охридския край.

„Софийският университет и Битолският университет са отдавнашни партньори, които освен академичната мисия, споделят и името на епископа, книжовника и учителя Св. Климент Охридски. Двата университета ще организират и съвместна научна интердисциплинарна конференция на 3, 4 и 5 декември в София“, подчерта ректорът.

Според проф. Анастас Герджиков празникът за двата университета е повод и отлична възможност за сближаване чрез образование, наука, създаване на положителен климат и по-голяма свързаност.

Ректорът завърши словото си с думите: „Великите хора с делото си преодоляват границите на времето и пространството и паметта за тях обединява народите. Честит празник!“.