Субсидиите за чартърите не решават проблемите в туризма

При размер на субсидиите общо за компаниите от 10 млн. лв. средното намаление за самолетен билет отиване и връщане на пътник ще бъде около 40 лв. Снимки: Булфото

По-евтините билети ще имат най-силен ефект върху туристите с нисък бюджет

Обсъжда се размерът на помощта да е между 10 и 15 млн. лв.

Когато качеството е ниско и клиентът не е останал доволен

Наскоро беше оповестена идеята да се подпомага туристическият сектор чрез субсидия от държавния бюджет за компаниите, които извършват чартърните полети към страната. Подобни инструменти се прилагат в Гърция, Турция и Хърватия. Обсъжданият размер на субсидията е между 10 и 15 млн. лв., като се очаква част от разходите да се поемат от местните власти. Целта е да се увеличи броят на чуждестранните туристи в страната, но това да не бъде за сметка на бюджета. Разбира се, възможно е това да е типично предизборна идея, която след това политиците не възнамеряват да изпълнят.

Аргументи и въпроси относно идеята

През 2019 г. се очаква спад на броя туристи и съответно на приходите за курортните комплекси от тях спрямо предходната година, което би означавало и по-ниски приходи за държавния бюджет от данък добавена стойност, туристически данък, данък върху печалбата, данъци върху доходите, осигуровки и т.н. Тази мярка може да се разглежда като вид инвестиция, която да подпомогне туристическия сектор. Средствата за това би трябвало да се получат както от централния бюджет, така и от бюджетите на конкретно засегнатите общини по Черноморието, които след това ще получат ползите от нея.

Ползите от мярката ще са както за чуждестранните туристи, така и най-вече за авиокомпаниите и, разбира се, за туристическия бранш. Тоест по-общата сметка се отнася до държавния бюджет, но по-детайлната показва, че източниците на средствата са едни групи от обществото, докато ползите от тях ще са за други.

Когато парите се отпускат от общия бюджет, това означава, че те се събират от всички данъкоплатци в страната. Част от тях не оценяват достатъчно високо туристическите услуги, които се предлагат по Черноморието, тъй като според тях качеството им не отговаря на цената. Тоест техният избор е изобщо да не ползват тези услуги и по този начин да покажат на собствениците и мениджмънта в местния туризъм, че продуктът им не е конкурентен. Тези хора обаче ще поемат част от разходите на чуждестранни потребители, които го ползват.

Друга група данъкоплатци са клиенти на туристическите комплекси по Черноморието, но вместо самите те да пътуват до там със самолет, ще плащат част от разходите за пътуването на други хора. Нещо повече - увеличеният брой туристи означава по-голямо търсене на този продукт, което, при равни други условия, повишава цената му. Тоест тези български туристи, освен че ще платят част от разходите на чужденците, ще трябва да плащат по-високи цени за своята почивка по родното Черноморие.

Освен това тази мярка може да се разглежда като непозволена държавна помощ. Според нормативната уредба, действаща в Европейския съюз, са приети строги правила относно държавните субсидии за фирми и отрасли. По тази причина фондът, който беше създаден от няколко български общини за поддържане на редовни линии от една от нискотарифните авиокомпании от европейски летища до Бургас, всъщност се предвиждаше да отпуска средствата под формата на реклама на уебсайта й. Този проект обаче не се реализира, въпреки че предвиждаше компанията да получава по 200 хил. лв. годишно на линия, която се предполагаше, че и без това е атрактивна за клиентите.

Важен аспект на проблема е, че субсидиите ще имат най-силен ефект върху туристите с нисък бюджет, тъй като за тях съответната отстъпка от цената на билета ще представлява най-висок процент от общите разходи за почивката. Тоест ще се разчита повече на броя на туристите, а не на добавената стойност, която ще генерират за българската икономика. Това не съответства на стремежа на правителството България да се възприема като дестинация с по-качествен туристически продукт.

Изводът е, че подобна мярка може да не бъде особено ефективна, тоест дори бюджетът є да изглежда достатъчно голям, тя да не генерира достатъчно големи приходи за компанията или брой пътници. Тоест формата на отпускане на субсидията също ще има значение и не трябва да противоречи на европейските правила.

Колкото и да се намаляват цените на билетите, когато качеството е ниско и клиентът не е останал доволен от предходния си престой, той едва ли би повторил дестинацията. Недостатъчната конкурентоспособност е сериозен проблем на част от фирмите, предлагащи туристически услуги в България, които не могат да разчитат единствено на цените. Качеството на предлаганата туристическа услуга е силно зависимо от наличния персонал. Конкуренцията от чуждестранните работодатели обаче изтегля голяма част от по-квалифицираните служители.

Тази мярка не решава проблема с краткия сезон и липсата на туристи извън сезона. Един от основните фактори за динамичното развитие на туризма в София през последните години е откриването и поддържането на редовни линии на нискотарифните компании до града. Заедно с навлизането на новите технологии при търсенето на места за настаняване и доброто съотношение между цена и качество това позволи на столицата да се превърне в желана дестинация през почти всички сезони на годината. Тук ролята на държавата е да осигури инфраструктурата, която да обслужва този пазарен процес, но без да са необходими субсидии под никаква форма. В този смисъл отдаването на концесия на софийското летище с цел повишаване на инвестициите в него и разширяване на капацитета му изглежда стъпка в правилната посока.

До момента, въпреки наличието на по-модерни летища, опитите на Варна и Бургас да повторят този успех не са сполучливи, макар че биха могли да предложат достатъчно атрактивни продукти и извън летния сезон. За тях би било по-продуктивно именно откриването на постоянни линии от големи европейски градове, които да задвижат този процес, вместо да се разчита само на летния туризъм. Това би помогнало да задържат по-квалифицираните си служители, тъй като те ще са необходими през почти цялата година, а не само за няколко месеца.

Какво показва частичната оценка на въздействието

Основната идея е, че по този начин се цели привличането на чуждестранни туристи. Тоест чартърните или редовните линии ще са към градове извън страната и съответно туристите ще заплащат на Черноморието по цени за чуждестранни туроператори.

При размер на субсидиите общо за компаниите от 10 млн. лв. допускам, че средното намаление за самолетен билет отиване и връщане на пътник ще бъде 40 лв. Това е сравнимо със субсидиите, отпускани от други държави или градове. По този начин разходите за самолетни билети се понижават, което води до спад на общата цена на почивката с приблизително 7%. Броят на туристите е еластичен спрямо цената и затова приемам, че в резултат от този спад увеличението на нощувките ще бъде съответно с около 7%.

Според данните на Националния статистически институт за броя чуждестранни туристи, нощувки и приходи през 2018 г. средният брой нощувки е бил около 6,2 дни., докато средният приход на нощувка е 59,4 лв. Основните приходи, които се получават от престоя на туристите, са от данък върху добавената стойност и от туристически данък, ставката по който приемам, че е максимална. Очакваните приходи в държавния бюджет от тези два източника обаче са приблизително 5,9 млн. лв. Тоест при разходи от 10 млн. лв. нетният резултат за бюджета ще бъде отрицателен. Освен това по този начин субсидията не е достатъчно ефективна спрямо фактическия брой пътници.

Разбира се, при оценката на въздействието на тази мярка е необходимо да се направи по-детайлна и по-точна сметка. Особено важно е да се дефинира дали субсидията се отпуска на линия или на пътник, като вторият вариант изглежда по-изгоден за държавния бюджет и би могъл при определени обстоятелства дори да не води до нетни загуби.

Как да се стигне до правилното решение

Като цяло идеята за субсидиране на авиокомпаниите е интересна и е необходима дискусия, в която да бъдат представени различните аргументи в подкрепа и против реализирането є. За тази цел правителството е добре да подготви оценка на въздействието, в която да посочи какви са точните цели, конкретните параметри, очакваното въздействие върху броя туристи и техните разходи, разходите и приходите за държавния бюджет и участващите общини. Тя би позволила да се избере най-добрият вариант. Той би могъл да бъде и възможността да не се отпуска подобна субсидия, ако разходите за нея биха били по-големи от ползите.

По-ниската цена на самолетните билети не е достатъчна за привличането на нови и запазването на съществуващите клиенти. То зависи най-вече от самите хотелиери и ресторантьори по Черноморието и от способността им да предлагат качествени продукти при съответстващи им цени. Тук ролята на държавата е да подобри системата на образованието и професионалното обучение, която да осигурява необходимите кадри. Освен това тя трябва да осигурява благоприятна среда за бизнес, чрез което да повишава общата продуктивност, а оттам и възнагражденията в българската икономика.

Друг аспект от релевантните функции на държавата е свързан със спазването на правилата. Например, покриването на стандартите при категоризацията на обектите и тези за безопасност, еднаквото третиране от държавните институции, спазването на данъчните закони и плащането на данъци и т.н. По този начин не се създават предпоставки за нелоялна конкуренция за сметка на държавния бюджет. Освен това в по-дългосрочен период спазването на обещанията към клиентите изгражда сред тях лоялност и е предпоставка не само за запазване, но и за разширяване на пазарните дялове.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари