Тринайсетката е големият препъникамък, когато ни управляват

Филип Димитров си поръча хороскоп, в който провидя, че няма да го бъде

Заблуда е, че политиката винаги следва здравия разум. Суеверието често се намесва в държавните дела. Силните на деня са подвластни на астролози, френолози, хироманти и други нострадамуси. Ние не сме изключение.

Българинът е майстор в събарянето на империи. През Възраждането Полиевкт Рилец стига до пророчеството, че ТУРЦИА КЕ ПАДНЕ в 1876 г. Монахът замества всяка буква с нейната числена стойност от кирилицата. Т е 300, У е 400, Р е 100, пресмята той. Като тегли чертата, се получава сборът 1876 и това е съдбовната година. Същата пролет избухва Априлското въстание, което подкопава темелите на Османската империя.

Иде свободата и кабалистиката катурва първия княз Александър Батенберг. През 1886 г. монархът е детрониран, с конвой го подкарват към Дунава. „Някои от офицерите забелязаха, че файтоните са тринайсет, и това фатално число порази суеверните“, пише Симеон Радев в „Строителите на съвременна България“.
Превратът е на 9 август и оттук насетне Деветката фатално се загнездва в нашата история. Следващите превратни дати са 9 юни 1923 г., 19 май 1934 г. и 9 септември 1944 г. Десети ноември 1989 г. е изключение, което потвърждава правилото.

Тринайсетката обаче остава като войник на пост в коридорите на властта. Добри Ганчев, учител по български език на княз Фердинад, свидетелства: „13-о число бе за него сатанинско. Нито тръгваше на 13-о число, нито някоя работа захващаше, нито пък на трапеза, дето има 13 души, сядаше да яде. Във Варна един път бяха сложили 13 прибора, 13 души седнахме да ядем. Още неподали второто блюдо, той забеляза фаталното число. Викове, хоканица до Бога. Горкият маршал, как трепери за таз си небрежност! Един от ординарците, поручик Стоянов, като стрела изхвръкна от вратата, за да измени числото на сътрапезниците.“

Фердинанд, който закача на ревера на България две национални катастрофи, общувал с дявола. Като юноша карал братовчедка си Луиза да свири на пиано. „В полунощ се изправяше тържествено - разказва тя, - лицето му беше изпънато и напрегнато, поглеждаше часовника и очакваше първия от дванадесетте удара, а когато те приближаваха към края, казваше: „Изсвири триумфалния марш от „Аида“. След това отиваше в средата на стаята, заставаше в тържествена поза и повтаряше неразбираеми думи, които ме плашеха.“

Какъв е смисълът на тоя ритуал, питала изумената принцеса. „Дяволът съществува. Викам го и той идва“, отвръщал братовчед ѝ.

В престолонаследника Борис III тече мистичната кръв на баща му. Той имал дворцов ясновидец, с когото се съветвал преди всяка решаваща стъпка. Любомир Лулчев бил последовател на Петър Дънов в неговото Бяло братство. Специалист по метапсихика, астрология, хиромантия, френология, физиогномия, телекинеза и други окултни дисциплини. Царят попивал неговите внушения като „явления не от мира сего“.

Заради Лулчев царят дори не се съобразява с тринайсетката, от която инак настръхвал. На 13 юли 1938 г. двамата се срещат скришом в Рила. Преди това Лулчев се консултира с Дънов. „Учителят ме изпрати сърдечно, като ме посъветва да бъда внимателен. Сега, каза той, работят от невидимия свят да смекчат нещата“, предава думите му белият брат.

На срещата Борис и неговият довереник обсъждат злободневните въпроси. Речта на министър-председателя, народните представители, законът за печата се въртят в разговора. Засягат и някои интимни детайли като мисълта при зачеването. „На сбогом си махна черните очила да не ме гледа през черно“, отбелязва Лулчев.

Носенето на муски срещу уроки, избягването на вторник от седмицата, препъването с ляв или десен крак попълвали колекцията на царските суеверия. Има и такива, които впечатляват със своята изобретателност. На 19 януари 1943 г. Борис подарява на Богдан Филов брилянтена брошка за вратовръзка. Отгоре е графиран инициалът „Б“ по случай именния ден на премиера. „Той го убол по ръката три пъти. После накарал Богдан да го убоде три пъти, после извадил ножица и отрязал върха на иглата, за да не се скарат, нали е суеверен“, описва ритуала съпругата Евдокия Филова.

Богдан Филов е от същата порода. Ревностно проучва календара при важни дела. На 13 октомври 1941 г. отива на официална визита в Будапеща. „Заминахме тази вечер с Кита, Юнгарт, Серафимов, Йоцов, К. Сарафов, Ст. п. Василев и Ганчев за Видин, като задържахме малко трена и тръгнахме в полунощ и една минута, за да се смята, че тръгваме на 14, а не на 13 т. м.“, хроникира в дневника си държавният мъж.

По онова време цялата политическа класа живее в свят на абракадабри. През април 1942 г. има реконструкция на кабинета. Богдан Филов сдава министерството на просвещението и поема външното от Иван Попов. „В 10 ч. се сбогувах с Министерството на просвещението - документира той. - После отидох във Външното министерство, дето в 11 ч. трябваше да дойде и Попов да приема от него, обаче отложи го за утре, понеже днес било 13 число.“

През социализма суеверията бяха забранени, но не и отменени. „Мистицизмът не желае да заспи вечен сън - признава една директива на Партията, - а като се подчинява на влиянието на времето, се мъчи да намери опора в някакви опити и приема дори формата на някаква естественонаучна система, създава всевъзможни психични и психодинамични сили.“

Изгря демокрацията и мистиката отново изпълзя от подмолите на отвъдното. Емблематична е призрачната фигура на Филип Димитров. Той си поръча хороскоп, в който провидя, че няма да го бъде. Дойде на власт през 1991 г. и си направи харакири година по-късно. Филип Димитров е единственият самозаклал се политик у нас.
На 21 октомври 1992 г. той депозира в парламента иск за вот на доверие. На 28 същият месец логично получи недоверие. След гласуването се изправи на трибуната. Перчемът беше преметнат надясно, каквито са възгледите му. Брадата грижливо вчесана, очилата с нови рамки. „Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на правителството подавам оставка!“, със саблен удар обяви синият самурай.

Ето го и Бойко Борисов. В миг на откровение се изповяда: „В понеделник не се бръсна, не си режа ноктите и не давам пари. Открай време е така. Има неща, които не се правят. Ако черна котка ми мине път, се въртя три пъти и тогава минавам, ако съм с колите, им казвам върнете се и да минем по другата улица. Мине ли черна котка - завиваме обратно!“

Това е положението в настоящия исторически момент.