Нито ще убеждавам някого, нито ще позволя мен да ме убеждават по ето този въпрос:

Т.нар. Съветски съюз беше великоруско самодържавие с болшевишки идеологически фундамент и генерален секретар вместо цар. 

Русия без цар никога не е могла и никога няма да може - в този смисъл възцаряването на Путин е резултат от естествена историческа контракция. 

Сталин, Хрушчов, Брежнев - всички те са комунистически царе с неограничена власт.

/Андропов и Черненко бяха твърде закратко/. Путин се нарежда в тази редица.

Добро ли е, или лошо? Факт е.

Горбачов съзнателно се отказа от тази роля и - вече е ясно - наивно реши да опита да демократизира руската политическа система - нещо, което си е “мисията невъзможна” даже и за Том Круз. 

Това на филм не може да се направи, какво остава за реалността. 

Т. нар. Съветски съюз не съдържаше никакви съвети, беше си командна структура отгоре надолу; а също така не беше никакъв съюз, а империя.

Затова и мачкаше всяко европейско непокорство с войници и танкове в ГДР, Унгария, Чехословакия - несъмнено империя, в каквато не трябва да позволяваме да се превърне Европейският съюз и да ни мачка чрез “върховенството на закона” и Истанбулски джендър-конвенции. 

Една неголяма страна като България може да бъде успешна - ако успех е високият жизнен стандарт, високата грамотна раждаемост, добрата инфраструктура и сигурността на гражданите - само в един случай: 

ясни и подкрепяни от мнозинство дългосрочни национални приоритети, следвани на дело от последователни правителства и парламенти, без тактически и идеологически различия да пречат за постигане на стратегическите цели. 

Състоянието на българското общество не позволява това. 

През 2015 година бях на гости на приятел в Сингапур, който ме попита какви са стратегическите цели на България - понеже, казва, “нашите са до 2025 г. икономически да изпреварим Хонг Конг и да станем номер 1 в Югоизточна Азия”. 

Нашите приоритети са - отговарям - да сме живи и здрави. 

Не мисля, че ме разбра, ама поне не му казах, че за нас също така е важно да не настинем и да не се минем, че напълно щеше да се обърка. 

За Михаил Сергеевич Горбачов - поклон пред Човека, който се опита да даде свобода на нежелаещите свобода  и демокрация - на презиращите демокрацията. Ценя свободата и демокрацията, затова му дължа това признание и благодарност. 

Насила хубост не става.

Насила става Съветски съюз, насила става империя.

Да си опичаме акъла и да не позволяваме създаването на европейска империя пред очите ни - защото натам я бутат хубавата ни Европа, натам бутат страните-членки на ЕС. 

И да не мислим, че някой друг ще ни свърши работата. Не, няма.

Защо ли? Защото:

“Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
Свободата трябва 
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате, 
за да не го просите.” /Радой Ралин/

На всички, които цял ден предъвкват съветски измишльотини - тъпи “клишета с дъх неприятен на чужди уста” - благодаря, без мен. 

Както и на джендър-опорките с дъгата и меките коленца - благодаря, без мен. 

Фурната за българския хляб не се намира в нито едно чуждо посолство. Нито едно. 

България не се нуждае от васално мислене.

България се нуждае от смели и мъдри хора. 

Ако има такива и намерят подкрепа - добре. 

Ако има, но нямат подкрепа - то дъното дъно няма. 

Само истината може да ни направи свободни. 

Тези, които искат.

Насила хубост не става. 

А също така - насила и свобода не става.