Можете ли да си представите атомни куршуми, изстреляни от обикновени картечници и пушки? Изглежда, че това е фантазия, като във филмите от поредицата „Междузвездни войни“. Но възможно ли е наистина да съществуват атомни патрони, които имат такава разрушителна сила, че един изстрел разтопява бронята на танк, изкарвайки го от строя, а няколко изстрела с атомни патрони от пушка например могат да унищожат многоетажна сграда?

Ако си мислите, че военните експерти още не се сетили за това, жестоко се лъжете! Още по времето на Съветския съюз те разработват и тестват атомни патрони, които обаче не са пуснати в масово производство.

Идеята за разработването на различни атомни оръжия в СССР започва след края на Великата отечествена война. Тогава САЩ показват демонстративно мускули пред Съветския съюз, хвърляйки ядрени бомби  върху Япония. Между другото, все още не е известно кой е създал тези ядрени бомби, дали САЩ или Германия. Очевидно в Германия са разработвани ядрени оръжия и просто американците са първите, които стигат до тези разработки.

Е, Сталин също не остава по-назад и в най-кратки срокове СССР също има ядрено оръжие. Първата атомна бомба в СССР е тествана и то успешно през 1949 година. Но ако атомната бомба е относително лесна за направа, веднага възникна проблем с малките боеприпаси. Факт е, че критичната маса на ядрения заряд, направен от уран или плутоний, трябва да бъде най-малко един килограм. Съответно възникват проблеми при производството на малки боеприпаси.

Но през 1950 г. учени от Съединените щати откриват изотоп на елемента калифорний, който има критична маса от само 1,8 грама. Именно от него започват да правят съветски атомни куршуми или по-скоро атомни патрони. Как съветското разузнаване успява да получи информация за калифорния все още не е ясно, но остава фактът, че благодарение на работата на академик Михаил Юриевич Дубик съветската военна индустрия получава същия този калифорнийски изотоп в количество, необходимо за разработването на ядрени патрони.

Първо са създадени патрони за картечници с калибър 14,3 mm, след това патрони с калибър 12,7 mm и накрая правят точно това, което искат първоначално - патрони с калибър 7,62 mm.

Атомните патрони са доста прости по дизайн. Те се различават от конвенционалните с калибър 7,62 mm само с калифорниев куршум с форма на дъмбел, който има експлозивен заряд за детониране на атомен куршум.

Но атомните куршуми имат няколко сериозни недостатъка. Например фактът, че калифорнийът е нестабилен елемент, който постоянно се нагрява много. Налага се патроните да се транспортират и съхраняват в хладилници, за транспортиране е направен специален меден контейнер с тегло 110 кг, охлаждан с течен амоняк под налягане. Този контейнер се захранва от батерии и цялото това оборудване трябва да бъде транспортирано с кола. Самите касети могат да се зареждат не по-рано от половин час преди директна употреба.

Невероятната сила на боеприпасите има обратен ефект и то в буквалния смисъл. Радиацията е толкова силна, че покрива стрелеца, така че е необходим и противорадиационен костюм.

Поради многото недостатъци на ядрените патрони, съветските учени спират тяхното производство. Предполага се, че единични бройки има в частни музеи или колекции. Но срокът на годност на такъв куршум е не повече от шест години, така че е малко вероятно да бъде възможно да се използва по предназначение.