Природата се е погрижила да се храним здравословно през всеки сезон

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

През ледените месеци от годината мнозина споделят, че сезонът не дава достатъчно свежа храна и по-често трябва да се прибягва до таблетките с мултивитаминни формули и подобни за обогатяване на ежедневното меню. Но това далеч не е така. Не рядко сме споменавали необходимостта от някои хранителни добавки при хора с доказани дефицити, като например витамин Д през зимата, но това съвсем не означава, че зависим изцяло от химическата промишленост.

Тук ще насочим вниманието на читателя в четири посоки за справяне с липсата на свежа продукция и съответно естествени витамини през мразовития сезон.

1. Ферментирали храни - Туршиите са типичен сезонен продукт, присъстващ на трапезата при по-голяма част от българските семейства. В миналото това е бил основният начин за запазване в годно за консумация състояние на реколтата от плодове и зеленчуци през зимния период. Често сме коментирали, че зеленчуците, приготвени по този начин, дори повишават своята хранителна стойност. Те осигуряват както характерните за цялостните растителни храни пребиотични фибри, така и безценните при борбата с нежелани болестотворни нашественици в нашето тяло пробиотици, в случая Лактобацилус  Плантарум. В последните години са проведени много научни изследвания, доказващи, че този изумителен лактобацил убива всички болестотворни бактерии и гъбички и освен това силно увеличава имунитета ни.

Незаслужено рядко при здравословните продукти се споменава бозата - традиционна напитка от хилядолетия. Тя комбинира в себе си млечнокисела, алкохолна  и оцетнокисела ферментация. Моментът, когато сладкият й вкус започне да изчезва и тя стане леко резлива, е най-подходящ за консумация. Веществата от термично обработените зърна и захарта биват "съживени" от полезните микроорганизми и доставят свежест на консумиращите въпросната напитка. 

Все пак трябва да предупредим, че хората с лесно раздразнима храносмилателна система, гастрит, колит и т.н. трябва да подхождат внимателно или при непоносимост въобще да не я консумират, особено когато е станала силно кисела и се е газирала по естествен начин.

Важно място има и квасеният хляб - в състава му се откриват стотици антиоксиданти, продукт на полезните микроорганизми, осъществили така нареченото "втасване". Често тези вещества се определят като "постбиотици" и действат благоприятно на човешкия организъм, независимо от загубата на самите полезните микроорганизми в процеса на изпичане на хляба.

2. Кълнове и поници - Достъпни са за приготвяне дори в домашни условия. Необходимо е единствено набавянето на семена за покълване. Можем да си произведем кълнове само с помощта на чиста вода и буркан с решетъчна капачка или цедка. Поници ще добием с помощта на саксия или подобен контейнер, качествена почва и чиста вода.

От растящия интерес към готовите за консумация кълнове в световен мащаб последва повлияване на българския пазар и вече на все повече места могат да бъдат открити контейнери с микрорастения, готови за хапване. Ефективен подход в домашни условия в тази посока може да бъде и дори добре познатото потапяне на корените на глава лук в буркан с вода. Така можем да осигурим свежи стръкове от така ценния зеленчук, дори през най-мразовитите дни.

3. Трайни плодове и зеленчуци - голяма част от плодовете и зеленчуците показват завидна трайност, а с помощта на съвременните технологии запазването става още по-лесно и ефективно.  Така се осигурява регионална продукция на достъпна цена през зимния сезон. Свежи ябълки, круши, кореноплодни, грудки, зелеви продукти и др. могат да бъдат намерени на приемливи цени през студените месеци. Изсушените плодове и зеленчуци също запазват част от своята виталност. Типичен пример може да бъде даден със сушените сини сливи и шипките, като надежден източник на витамин С.

4. Вносни сезонни плодове и зеленчуци - Напоследък все по-често се пропагандира храненето с максимално количество регионално произведена продукция. Практика, която приветстваме, но това далеч не означава, че екзотични за българската природа плодове и зеленчуци не могат да обогатят трапезата ни. Това важи с особена сила за цитрусите, които буквално могат да се превърнат в незаменима част от природната аптека, редом с билковите отвари и настойки през зимния сезон.

Съавтор на статията на д-р Емилова е Веселин Станков

Той е завършил Биологическия факултет на СУ „Кл. Охридски“, специалност екология и следдипломен курс нутрициология пак там.  Работил в Асоциацията на био търговците, Дружеството за защита на птиците и други екологични проекти. Един от създателите на първия изцяло веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на д-р Емилова.

Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков 

Салата от кореноплодни с пробиотичен сос

Продукти за 4 порции:
100 г сурово кашу,
50 мл зелев сок от туршия,
100 мл вода,
200 г бяла ряпа,
100 г черна ряпа,
200 г моркови,
100 г пащърнак,
сушен копър на вкус

Приготовление: Кашуто, водата и зелевия сок се блендират до получаване на фин кремообразен дресинг с вкус и консистенция на цедено кисело мляко, с който хубаво се се объркват предварително настърганите зеленчуци. Поръсват се с копър.