В домашни условия може и сами да отгледаме зеленолистни растения и подправки

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

През зимния сезон от десетилетия вече се наблюдава трайна тенденция към консумация на готвени и енергийно плътни храни, пък и мразовитото време далеч не предразполага към въздържане от подобно поведение. Сезонът, когато ще се “хванем за зелено”, е далеч и... тежката и мазна храна излиза на сцената. За да стане ситуацията още по-сложна, късият ден без слънчева светлина и намалената физическа активност допълнително утежняват ефекта от подобно хранене.

Доста често сме свидетели на изказвания в негативна посока по отношение на плодовете и особено на зеленчуците, предлагани по щандовете зиме. Така е. Голяма част от тях са отгледани дори без участието на почва. Имат “пластмасов” вкус и са пропътували много километри от знайни, но и незнайни места. Често са и обилно третирани с цел консервация и дълъг живот, докато стигнат до трапезата.

В такава ситуация е много изкушаващо човек да премине в ролята на жертва и просто да се остави на инерцията. За тези, при които това не е опция, има някои изключително ефективни начини за действие. По отношение на туршиите е ясно. Няколко пъти на тази страница сме коментирали, че те са зимната суперхрана с неоспорими качества. Що се отнася до пресните зеленчуци - много от тях имат завидна трайност и издържат в прясно състояние продължително време. Те влизат в графата “сезонни” през зимните месеци, дори и без да са ферментирали - ряпа, морков, алабаш, червено цвекло, карфиол, броколи, китайско зеле и т. н.

Особено внимание заслужава ароматният и крехък праз (Allium porrum). Прекрасен източник на кверцетин и алицин, наред с цял букет от витамини, минерали, антиоксиданти и пребиотични вещества, характерни за семейство Лукови (Alliaceae). В случая подчертаваме съдържанието на кверцетин, много важно за превенция при тежко протичане на инфекции на респираторните органи. Настъпващият сезон предполага тези рискове, а комбинацията на кверцетин с природния антибиотик алицин в състава на праз лука създава и допълва синергичен ефект.

Научни публикации сочат много примери за леко протичане при настъпила евентуална вирусна инфекция при хората, редовно приемащи кверцетин. Освен за здравето на респираторните органи, редовната консумация на евтиния и достъпен зеленчук повлиява благоприятно чревното здраве, кръвоносната система, кожата, общия тонус на организма. Това едва ли е изненада, като се отчетат и задоволителните количества фолат (естествената форма на витамин В9), провитамин А, витамин К и безценния през зимния сезон и не само - витамин С. Тъй като консумацията на праз причинява специфичен и не винаги приятен аромат за околните след консумация, препоръчваме това да става вечер. И един трик за повишаване на концентрацията на алицина - след като нарежете на ситно празия лук, оставете го отпочине няколко минути. Така ензимът алиназа може да си свърши докрай работата, повишавайки до максимум концентрацията на толкова полезното вещество.

Единствено внимавайте с количествата, ако имате чувствителен храносмилателен тракт. Ако вашият случай е такъв, не се отказвайте, а стартирайте с дозата, която ви понася. След определено време ще може постепенно да увеличите количествата.

Какво да кажем за любимите зеленолистни? Тези шампиони по съдържание на полезни вещества, съотнесени към една калория? Напоследък България наваксва световната тенденция за отглеждане на микрорастения в домашни условия и у нас. С помощта на подходяща почва, контейнерчета и чиста вода всеки може да се сдобие с прекрасни поници от слънчоглед, репички, кейл, грах, киселец и т. н. При този подход свежите подправки също могат да имат своето място на трапезата през зимния сезон. Звучи добре, нали - да стартираш деня в мразовита утрин със свежо зелено смути от домашно отгледани микрорастения.

Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков

Зимна салата с поници от слънчоглед

Продукти:
150 г. ряпа, 100 г. морков,
100 г. алабаш, 75 г. праз лук,
2 суп. лъжици ябълков оцет,
50 г. пълнозърнест сусам,
щипка морска сол

Приготовление:
Кореноплодните се настъргват. Лукът се нарязва на ситно. Сусамът се запича на сух тиган, за да добие прекрасен аромат. Добавят се солта и оцета и се разбърква добре. Поръсва се с една шепа поници от слънчоглед.

Съавтор на статията на д-р Емилова е Веселин Станков

Той е завършил Биологическия факултет на СУ “Кл. Охридски”, специалност екология и следдипломен курс нутрициология пак там. Работил в Асоциацията на биотърговците, Дружеството за защита на птиците и други екологични проекти. Един от създателите на първия изцяло веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на д-р Емилова.