Прозира натискът на определени кръгове, които отдавна чакат да превземат съдебната система

За Йорданова НПО-тата са в ролята на Светая Светих, които никой не може да си позволява да коментира

Установяването и задържането на извършителите на престъпления е работа на МВР, не на прокуратурата

След като три месеца правосъдният министър Надежда Йорданова непрекъснато уверяваше, че всеки момент ще внесе сигнали във Висшия съдебен съвет за отстраняването на главния прокурор, точно в разгара на поредния задържан руски шпионин в нашата страна, тя изведнъж се събуди, внасяйки във ВСС девет нови случая на нарушения, с които мотивира искането си за отстраняване на Иван Гешев.

 „Случаи на полицейско насилие по време на протестите през лятото на 2020 година“ - миналата година главният прокурор внесе в Народното събрание информация за преписки и досъдебни производства, свързани с полицейското насилие по време на протестите в периода 1 юли - 30 септември 2020 г. И макар че статистика по този показател не се води, прокуратурата все пак е изискала информация от всички районни и окръжни прокуратури. Преписките по темата са били общо 15, като по 12 не е започнало разследване, защото не са събрани достатъчно данни, от които да се предположи, че е имало престъпление. Започнали са досъдебни производства по три, като във всички се спазват законоустановените срокове. Да не забравяме обаче, че установяването и издирването на извършителите на престъпленията е задължение на МВР, не на прокуратурата.

„Искането за снемане на имунитета на Елена Йончева“ - да припомним, че Йончева беше обвинена от прокуратурата в „изпиране“ на 333 000 евро от КТБ, беше замесена и в скандал с незаконно усвояване на европари, а разследване на „Антикорупционен фронт“ я уличаваше в неправомерно разходване на европейски бюджети за асистенти и офиси. При всички посочени данни, какво нередно въобще би могло да има в това действие на прокуратурата? Да, ЕП го отхвърли, но 264 евродепутати го подкрепиха. И те ли изпълняват политически поръчки на българската прокуратура, както аргументира исканията за свалянето на имунитета си Йончева?

„Делото срещу Евдокия и Николай Баневи“ - факт е, че двамата осъдиха България в Европейския съд по правата на човека. Но знаете ли какви са мотивите? Нарушена презумпция за невиновност, прекрачване на границата на подозрението в престъпление, арест от френските власти пред трите им малолетни деца, „които останали да плачат на летището“. Посочени са и разпространени от МВР кадри (от МВР, забележете, не от прокуратурата), показващи луксозния бит на жалбоподателите, които „нарушавали неприкосновеността на жилището им“, а главният прокурор си бил позволил да направи коментар относно кадрите. Проблем бил и публичният арест (пак да припомня - от френска страна е извършен, не от нас), който е станал водеща новина в България.

Европейският съд по правата на човека всъщност не коментира дали жалбоподателите (Баневи) са извършили престъпленията, в които са обвинени, макар появилите се коментари в нашите медии да внушаваха именно това - Баневи са невинни, държани са неправомерно.

„Поредицата на Антикорупционния фонд - „Осемте джуджета“” - разследването бе започнато от АКФ, като сочените за потърпевши Илия Златанов и синът му Явор твърдят, че са станали жертва на схема за завземане на бизнеса и имуществото им, в която са били замесени висши представители на прокуратурата.

Разследването вече е в ЕСПЧ, като в жалбата си Златанов претендира, че изземването на пари и вещи като веществени доказателства в хода на разследването срещу него е допуснато чрез използване на привидно легитимни процесуални средства, но с користна цел - присвояване на иззетите вещи чрез лица, приближени на водещите разследването прокурори от Специализираната прокуратура (СП). Според него, налице е и фактически отказ на замесените институции - най-вече прокуратурата и МВР - да извършат проверка по данните, изнесени в разследването на АКФ.

Интересното при този сигнал е, че и според правосъдния министър, „данните по случая са противоречиви“. Йорданова заявява, че „не е ясно дали (данните) са били обект на разследване, тъй като прокуратурата започна проверка, но не обяви резултати“. Големият проблем пак е, че според нея, „главният прокурор действа предубедено“, като един от аргументите е реакция на Гешев в... „Туитър“, както и че „с посланията си през социалните медии и изявления пред държавни институции главният прокурор отново демонстрира явна предубеденост...“

„Сигналът от бившия съдружник в „Жоси“ ООД Георги Цолов Георгиев за „открадването“ на дружеството - самият факт, че този „сигнал“ беше създаден и раздухан от Гошо Тъпото от „Боец“, е достатъчно основание дори да не бъде коментиран. Останалото означава липса на хигиена.

„Публично изразеното съмнение от страна на главния прокурор за възможно манипулиране на системата за случайно разпределение на делата в съдилищата“ - обществена тайна са редицата случаи, в които уж случайно разпредели дела, се озовават в правилните ръце. През годините има установени и редица уязвимости - както технически, така и „случайното“ целенасочено разпределение на дела между ограничен кръг от хора.

Иван Гешев просто изрази гласно това, което всички знаят от години - случайният принцип е неслучаен, а резултатите всички ги изпитваме на гърба си.

„Неуважително, подигравателно и враждебно отношение на Гешев към НПО-та, отделни личности и юридически общности, които изразяват критични становища“ - този сигнал е особено забавен. Всъщност правилната дума е нагъл. НПО-тата, които са в ролята на Светая Светих и никой не може да си позволява дори да ги коментира. Да споменем двигателя им, а именно БХК, което от дълго време води битка с Гешев. Още преди няколко години те съобщиха, че са останали озадачени от реакцията на прокуратурата на годишния им доклад за правата на човека. Гешев, тогава заместник-главен прокурор, им върна копие от „Под игото“ на Вазов и сборник разкази на Йовков. Миналата година пък му поискаха оставката заради чата с ПР на Бойко Борисов, излязоха и със становище, касаещо искането за предсрочното му освобождаване, като сигналът им бил породен от оповестените данни, събрани посредством употребата на СРС по отношение на Васил Божков.

Преди две години ДБ, от чиято квота именно е министър Йорданова, заплашиха да сезират ЕС, ако НПО-тата трябва декларират финансиранията си от чужбина. А според БХК, и „данъчните проверки са форма на репресия срещу тях“ и НАП не може да им прави неочаквани проверки. Изводите са ясни...

„Указания при образуване на досъдебни производства за умишлени престъпления по транспорта да се предприемат действия за изземване на превозното средство като веществено доказателство“ - на фона на войната по пътищата, която от години се води в България, този сигнал е циничен. И да, няма нищо по-естествено при управление на превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над 2 на хиляда, при управление на превозно средство след употреба на наркотични вещества, при липса на необходимата правоспособност, при превишаване на разрешената скорост на движение с повече от 50 км/ч, в полза на държавата да се отнема управляваното превозно средство, независимо от собствеността му.

„Случаят „Гебрев“ - обвиненията на правосъдния министър са, че има бездействие на главния прокурор, като Йорданова сравни този случай с атентата в Сарафово, където извършителите също не са открити, но делото било внесено в съда и те са осъдени на първа инстанция. Според нея се касаело за двоен стандарт. Безспорно случаят „Гебрев“, поне съдейки по публично изнесената до момента информация, представлява интерес и за службите ни за сигурност, но съпоставките между него и „Сарафово“ са като да сравняваш чушки с домати.

Междувременно пленумът на Висшият съдебен съвет отложи разглеждането на предложението на правосъдния министър за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, като единодушно взе решение първо да се приемат правила за провеждането на тази процедура по отстраняването на „тримата големи“ в съдебната система, а едва след това да се пристъпи към разглеждане на предложението по същество.

А мантрата „съдебна реформа“ все така продължава да бъде някакъв долнопробен бълвоч между медийни публикации, политически искания, твърдения на този или онзи психически нестабилен елемент, яхнал рупащите наивници. И зад всичко това прозира все по-увеличаващия се натиск от определени кръгове, които отдавна чакат да превземат и тази ниша в съдебната система.