Съдиите стават геймъри с нова система

Снимка: Труд
На онлайн заседание членовете на ВСС решиха единната информационна система за делата да бъде внедрена пилотно в 17 съдилища, а от есента да заработи по график във всички останали.

Ако е верен изводът на Чърчил, че „успехът е в това да минаваш от провал в провал, без да се обезсърчаваш” - а няма причини да се съмняваме, че е така - можем да обявим категорично тук и сега, че електронното правосъдие се внедрява все по-успешно и успешно у нас от 1992 г., а после и от 2012 г. насам.

Ето как.

Провалът във въвеждането на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), която е част от мечтаната цялостна дигитална трансформация на българското правораздаване, стана това лято факт. А веднага след този провал ние минаваме към провалите на свързаните с него решения на редица проблеми - от натовареността на съдиите и прозрачността на процесите, до разминаването на осъдените престъпници със заслужените решетки. Проваляме се от сърце.

ЕИСС стартира поетапно в 17 съдилища в края на юни и оттогава досега Висшият съдебен съвет е затрупан от жалби и гневни писма. Боряна Димитрова от съдийската колегия обобщава: 

„Едва ли има съд, доволен от електронната система. Има някаква фундаментална грешка при въвеждането u. Програмата се оказа трудоемка и времеемка. Тя противоречи на законодателството и не отговаря на очакванията. Идеята беше тя да обслужва съдииите, а не обратното.” 

И още, казано направо: 

„Системата не е пригодна на съда, тя би била удобна за някаква банка”...

За банка ли? Хубава работа! А дали пък при някой банкер не се намира случайно някоя система, удобна и за съдия - та и правосъдието да види хаир отнякъде.

А каква е практиката в съдилищата сега? 

Опитна деловодителка разказва: 

„Пълна излагация! Съдиите си губят времето, като се борят с мишките и с техниката, щурат се по екраните като геймъри с часове. Забавя се и деловодната работа, и тая на съдебните секретари. С електроните подписи никой не знае какво точно става. По-рано бяха нужни 3 минути да се впише заповедно дело, а сега и 30 не стигат понякога. Софтуерът не позволява коригиране на грешки, които и от само себе си се получават. Пари нахалост! Пълен хаос!” 

Това с хаоса на е изненада. Не и за юристите и полицаите, които от известно време насам се мъчат като грешни дяволи с т. нар. Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) - платена скъпо и тя, уж да ги улеснява.

Въпросът е възложителите и изпълнителите на тия проекти имат ли нещо общо с разочарованието от тях? Би трябвало да имат. Милиони левове и евро са похарчени за тяхното начинание, на което - след десетки тестове и презентации, след доплащания за разработчици и тъй нататък - днес не му се вижда краят. Съобщено бе, че пусковият срок на ЕИСС - 14 септември - по неволя се отлага.

Защо никой не е изненадан? Не и в Съдебните палати. Там и чистачките от опит знаят, че стане ли дума за европейско финансиране и „джуркане на компютри”, както казваше правосъдният министър в оставка, значи са оплескани нещата.

Все пак изненадата затуй е изненада, защото се случва съвсем неочаквано. И току виж се случило така - събира се Пленумът на ВСС след три дни по темата, дава публичен отчет за изразходваните средства по проблемния проект, обявява какви са възнагражденията на съдебните кадровици, участвали в него и... следват оставки на виновните за провала, уронил престижа на съдебната власт.

Не ви се вярва? Не забравяйте обаче, че живеем в страна, където нищо не е толкова невероятно, че да не може да стане.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари