Съдът в Страсбург присъди по 12 000 евро на три деца, обвинили в сексуално насилие четирима души от дома в Страхилово

Три деца, свидетелствали и обвинили в сексуално насилие четирима души от социалния дом в село Страхилово, община Полски Тръмбеш, осъдиха българската държава в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Решението по делото „X и други срещу България“ с жалба No22457/16 е от 2 февруари 2021г. и е публикувано в бюлетина на Министерството на правосъдието. Международният съд е постановил по 12 000 евро облезщетение на пострадалите деца.
 
Преди да бъдат осиновени от италианско семейство през 2012 г., жалбоподателите били настанени в Дома за деца, лишени от родителски грижи в Страхилово. Според тях българските власти са нарушили задълженията си по чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията да ги защитят и да проведат ефективно разследване във връзка с твърденията им, че са били подложени на сексуално насилие, докато са живели сиропиталището.
С мнозинство от девет на осем гласа ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията в процесуален аспект. Съдът счита, че разследващите органи, като не са се възползвали от наличните механизми за разследване и международно сътрудничество, не са предприели всички разумни мерки, за да осветлят фактите по настоящия случай и не са извършили цялостен и внимателен анализ на наличните доказателства.

Жалбоподателите са живеели в Дома за деца лишени от родителски грижи в Страхилово.

През 2012 г., когато са съответно на 12, 10 и 9 годишна възраст, малчуганите са осиновени от италианско семейство и оттогава живеят в Италия. През октомври същата година осиновителите завеждат децата на преглед при психолози в център за групова терапия, където те разказват, че са били подложени на сексуално насилие както от по-големи деца, така и от служители в дома и от външни лица. Като извършители на посегателствата жалбоподателите посочват седем мъже, включително възпитателят Н., и четири жени. Първият жалбоподател твърди, че е съобщил за случващото се на директора на дома, който не е взел никакви мерки. Осиновителите на жалбоподателите сезират италианските власти. Те се свързват и с разследващ журналист, който публикува материал в италианско издание.
 
През януари 2013 г., считайки че българските власти са компетентни да разследват случая, италианската прокуратура предоставя събраните доказателства на българското посолство в Рим. В резултат от отзвука в италианските и българските медии, Държавна агенция за закрила на детето извършва проверка на място. Според доклада от проверката липсват данни децата да са били жертва на насилие. Въпреки това, въз основа на предоставената от агенцията информация, както и след сезиране от италианската организация „SOS Телефоно Адзуро“ и Министерството на правосъдието на Италия, районната прокуратура в гр. Велико Търново образува три предварителни проверки. В рамките на проверките разследващите органи проверяват документацията в дома и разпределението по спални помещения, разпитват служителите, включително електротехника, обслужващ дома, чието малко име е Н., както и деца, настанени там. Проверките заключават, че твърденията на жалбоподателите не са подкрепени от събраните доказателства. По-конкретно, установено е, че по време на редовните медицински прегледи не са открити следи от насилие по децата. Само трима от служителите в дома са били мъже, като те не са имали свободен достъп до спалните помещения, а сградата е подсигурена срещу достъп на външни лица. Децата не са имали срещи с външни лица в отсъствието на женския персонал на дома.

Констатирано е, че домът никога не е имал директор с посоченото от жалбоподателите име, както и че не е съобщавано за случаи на сексуално насилие. Проверките завършват с откази за образуване на наказателно производство, последният от които е постановен на 18 ноември 2013 г.

В периода между 2013 г. и 2017 г. италианските власти на няколко пъти предоставят на българските институции допълнителна информация и изискват такава относно хода на производството. На 7 юни 2016 г. е изпратено и писмо от осиновителите на жалбоподателите, с което те оспорват отказа за образуване на наказателно производство. След като взима предвид информацията, предоставена от италианските институции, Окръжна прокуратура-Велико Търново потвърждава отказа. Това постановление е потвърдено от Апелативната прокуратура след служебен контрол.

Пред Европейския съд по правата на човека жалбоподателите повдигат оплаквания по чл.3  за забраната за изтезания, нечовешко или унизително отношение, чл. 8 -правото на личен и семеен живот), чл. 6  за правото на справедлив съдебен процес и чл. 13 , касаещ правото на ефективни средства за защита от Конвенцията, като твърдят, че българските власти са нарушили задълженията си да ги защитят от сексуално насилие и да проведат ефективно разследване по твърденията им.

Съдът, заседаващ в камара в състав от седем съдии, приема, че българската държава не е нарушила задълженията си по Конвенцията, поради което не е налице нарушение на чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията в материален и процесуален аспект. На 24 юни 2019 г. Съдът уважава искането на жалбоподателите за отнасяне на делото до Голяма камара. С настоящето решение ЕСПЧ единодушно приема, че жалбоподателите са били в особено уязвима ситуация с оглед тяхната ранна възраст и позицията им на лица, оставени без родителска грижа и настанени в институция, както и че сексуалното насилие, на което твърдят да са били подложени, ако бъде установено, е достатъчно сериозно, за да попадне в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Единодушно Съдът приема, че няма нарушение на чл. 3 от Конвенцията в неговия материален аспект. Съдът счита, че държавата е изпълнила позитивното си задължение да създаде подходящо законодателство за криминализирането на посегателства като тези, от които се оплакват жалбоподателите. Налице са и редица механизми за предотвратяване и установяване на малтретиране на деца, настанени в институции.

По отношение на задължението за предприемане на превантивни мерки, Съдът отбелязва, че въз основа на представените от правителството документи, проведените разследвания не са установили директорът, друг служител на дома или институция да са знаели за твърдяното от жалбоподателите насилие. Психологът и лекарят, които са наблюдавали децата, са посочили пред разследващите, че не са установили каквито и да е признаци, жалбоподателите или други лица да са били подложени на насилие. Поради това Съдът постановява, че не е налице достатъчно информация, за да достигне до извода, че българските власти са знаели или е трябвало да знаят за наличието на реален и непосредствен риск жалбоподателите да бъдат подложени на нечовешко отношение, който да породи задължение за властите да предприемат превантивни мерки, за да ги защитят от този риск.

С мнозинство от девет на осем гласа ЕСПЧ постановява, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията в неговия процесуален аспект. Съдът счита, че националните власти не са предприели някои процесуално-следствени действия и линии за разследване, които изглежда биха могли да са от значение. Според ЕСПЧ властите е следвало да преценят необходимостта от провеждането на разпити, а в постановленията на прокуратурата липсват аргументи в тази насока и не изглежда такова процесуално-следствено действие да е обмисляно.

Съдът отбелязва, че изявленията на жалбоподателите и информацията, предоставена от техните родители, е съдържала сведения, че и други лица са били жертва на посегателства или са извършвали посегателства, които биха могли да се характеризират като малтретиране. Разследващите са се ограничили да разпитат само няколко деца, все още живеещи в Дома и не са направили опити да разпитат всички, посочени от жалбоподателите деца, ако е било необходимо и чрез механизмите за международно сътрудничество.
Освен това, с оглед характера и сериозността на твърдяното насилие, е било подходящо да се обмисли прилагането на специални разузнавателни средства. Мерките за тайно наблюдение биха могли да се приложат прогресивно, започвайки от такива с най-малко въздействие върху личния живот на лицата, например наблюдение на входовете и изходите на дома.

Съдът критикува и направени изявления от длъжностни лица преди приключването на проверката, с които родителите на жалбоподателите са обвинени в клевета, манипулация и неадекватни родителски грижи. Съдът посочва, че безспорно българските власти формално са отговорили на молбите от италианска страна и индиректно на тези на родителите на жалбоподателите. Въпреки това, Съдът счита, че съображенията, възприети при извършените проверки показват ограничения характер на разследването.

В заключение ЕСПЧ счита, че установените пропуски изглеждат достатъчно сериозни, за да се приеме, че проведеното разследване не е било ефективно за целите на чл. 3 от Конвенцията, тълкувани в светлината на другите приложими международни инструменти и по-специално Конвенцията от Ланзароте.
Съдът присъжда на жалбоподателите обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000 евро за всеки от тях. Към решението са приложени и три особени мнения, две от които подкрепят съображенията на мнозинството.
Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Региони