Върховният административен съд излезе с решение по тълкувателно дело №3 от 2020 г. То засяга данъчното облагане на гражданите и е образувано по искане на главния прокурор.

Съгласно решението на ВАС когато при ревизия на физическо лице данъчните органи установят, че разходите надхвърлят декларираните му приходи, не могат автоматично да увеличат данъчната му основа с превишението, а трябва да бъде извършена особена ревизия по чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и то само ако превишението е явно и значително.

Върховните магистрати приемат, че „установеното несъответствието между направени разходи и получени доходи представлява разход за лицето, за който то няма достатъчно средства, т.е. установява се недостиг на средства, а не доход. В тези случаи се облагат разходи на данъчно задължените лица, което е в противоречие със законоустановените принципи за облагането на доходите на физическите лица“. Тоест превишението на разходите над приходите не може да се квалифицира като облагаем доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

 „Когато ревизията е проведена по общия ред, доходът не може да се приеме като такъв по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като е с неустановен произход. Доходи с неустановен произход не се уреждат в материалния закон, а посочената разпоредба на чл. 35, т. 6 включва разширително тези доходи, чиито източник не е изрично посочен в закона, но не включва и тези с неустановен източник. Именно за такива случаи законодателят, освен общия ред за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски по Глава Четиринадесета от ДОПК е предвидил и ред за извършване на ревизионно производство при особени случаи, по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК“, се казва в тълкувателното решение.

Чл. 122 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс дава възможност на инспекторите на НАП да определят размера на дължимите данъци като вземат предвид редица допълнителни данни, като например движението и наличните пари по банковите сметки. При тези ревизии при особени случаи от НАП може да използват и данни за обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина.

Тези ревизии при особени случаи са допустими, която например фирма не предостави счетоводните си документи или получените от гражданин официални доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

„Налага се изводът, че органът по приходите при условията на оперативна самостоятелност преценява дали да проведе ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК”, посочват от ВАС. Този избор е неприложим, в случая на установено превишение с неустановен произход на разходите над приходите на физическо лице. “Поради тази невъзможност, такова несъответствие не подлежи на облагане по общия ред, а единствено по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и то ако са налице предпоставките, включително несъответствието да е явно и значително“, допълват от ВАС.