През 2021-а легендарният сценичен и екранен ас от Уелс Антъни Хопкинс стана най-възрастният носител на „Оскар” за главна мъжка роля. Играта му в тежката драма „Бащата” бе един от най-внушителните артистични подвизи в последно време.

Решението на Академията изненада всички, но не защото големият Хопкинс не я заслужаваше. Напротив. Той бе с няколко дължини пред останалите претенденти с дълбокото си и хващащо за гърлото превъплъщение в образа на мъж в залеза на живота си, пленен от демоните на деменцията. В една нормална година трябваше да е ясно, че Хопкинс ще триумфира. Но това не беше нормална година. След смъртта на чернокожата звезда от „Черната пантера” Чадуик Боузман цялата либерална екосистема в Холивуд се подготви да го почете с посмъртен “Оскар” в категорията за главна мъжка роля.

Дори финалът на злополучната церемония беше безпрецедентно променен с идеята да завърши с обявяването на Чадуик за победител в очакване на речи от близките му. Отделно цялото „шоу” премина под знака на “Black Lives Matter” и до болка познатите опорни точки за чернокожите американци като вечни жертви на лошата бяла система в Америка.

В този контекст единствено анонимното гласуване на членовете на Академията можеше да развали добре планираната и политизирана структура на наградите „Оскар”. И точно това стана. В крайна сметка са останали хора, които избраха актьорската игра, а не медийната вълна.