Последната Гала вечер по случай връчването на най-престижното футболно отличие "Златната топка" провокира хиляди мнения "за" и "против" заслугите на победителя Лионел Меси, "ощетяването" на втория Робърт Левандовски, липсата на Карим Бензема, обвиненията в лъжа към главния редактор на "Франс футбол" на 6-ия Кристиано Роналдо, перфектния лайфстайл на Антонела, луксът в театъра в Париж... Много коментатори стигнаха до там да изложат тезата си, че такъв блясък вече е ненужен на футбола. Обезсмисли ли се награждаването и ще се върне ли към корените си е въпрос, на който можем да си отговорим догодина по същото време, ако изобщо през 2022 г. здравната криза ни позволи да бъдем пълноценни фенове. И да се насладим на играта в замяна на една въздишка от възхищение...Историята е тази, която ни позволява да се върнем към това, което ни учи.

Първият Кавалер на "златната топка" е сър Стенли Матюс. Наричаха го Магьосникът на дрибъла. Казват, че е имал танцова стъпка. Футболен фокстрот. Той винаги носи номер седем на гърба си и с особен ентусиазъм взима за партньор левия бек на съперника. И играта може да започне. Защото такива са правилата – защитникът не трябва да отхвърля крилото. Не след дълго нещастникът разбира как е започнал да танцува с дявола. 

Стенли Матюс, син на бръснар и полупрофесионален боксьор от Трент, трябва да стане колоездач по молба на баща си. Или поне да наследи своя родител на ринга. Джак Матюс живее доста скромно със семейството си. В Хенли (Стоук), на Ladlow Street, в селска мансардна къща, със съпруга и четири деца. Джак не е нищо повече от солиден нападател, но мечтае да направи най-малкия си син страхотен шампион.

Когато вече е сър и докато се хвали с първия си трофей за най-добър футболист в Европа, Стенли Матюс записва спомените си от най-важния ден в живота си. Ден, без който...

„Бях на 13 години, още няколко месеца в училище, преди баща ми да ми намери работа на улицата и имаше само една мисъл в главата ми – как да стана футболист. Баща ми искаше да започна да се занимавам с бокс. Всяка сутрин на разсъмване той ме събуждаше и ме наблюдаваше един час по време на интензивна тренировка. Един ден вече не издържах. Изтичах в кухнята и повърнах в мивката. Майка ми беше пред мен, когато се строполих на пода. Тя ме заведе в леглото... Събудих се и я чух да говори с баща ми. По това време жените не се месеха много във важни семейни решения. За първи път в живота си чух майка ми да повиши тон: „Откакто Стан каза, че не иска да бъде боксьор, между вас двамата има проблеми“. Бях шокиран от нейната смелост. Тя каза: „Това отиде твърде далеч. Или ти го спираш, или аз ще го направя." Баща ми просто мълчеше. „Не виждаш ли, че няма смисъл? Той иска нещо друго. И аз ще го подкрепя", каза тя. След това пак настъпи мълчание за няколко секунди. "Какво ще правиш, ако баща ти ти каже, че трябва да си футболист, а не боксьор“, попита майка ми. Чух: "Качи се горе при него и му кажи, че го обичаш. Кажи му, че си променил решението си и го направи като горд баща." Стълбите започнаха да скърцат. Престорих се, че спя. Той протегна ръка към мен, усетих го и отворих очи. Веднага се изправих и го послушах. Той ме помоли да се присъединя към училищния отбор. Обзаложихме се, че ще успея. На следващата сутрин, когато ме събуди за тренировка, той влезе в стаята ми и ми донесе футболна топка. След това ме придружи до автогарата. Отидох на стадиона... не получих парите за билетите. Той ме целуна по главата и каза: "Все още трябва да поддържаш форма. Това беше денят. Ден, без който... нямаше да успея. Сега казват, че съм националното богатство на Англия."

Стенли Матюс е на 41 години, когато Габриел Ано (главен редактор на L'Equipe) му връчва "Златната топка". Декември 1956 г.. Първата "Златна топка"...През предходните 12 месеца Матюс отбелязва четири гола. Как така? "Златна топка" за четири гола? Лесно... С други очи футболът се оценява тогава и числата не струват нищо. Нула точки за числата и всичко в името на една въздишка на наслада от играта му.

„Има нещо чаплинско в този десен крак. Стенли Матюс - 47 точки, с три повече от Алфредо ди Стефано и 14 повече от Реймънд Коуп. Ди Стефано? Винаги ще се радваме на великия рицар. Смелостта и непобедимостта се събраха в неговото име. Ди Стефано е епос. Стенли Матюс е лек хумор. Очевидно футболът има нужда от това в идните времена“ , не успява да скрие недоволството си Ано в кратка реч преди церемонията по награждаването.

А Матюс вече е разказал своята история. Два божествени мача и 1956 г. Стигат. В крайна сметка получи само поклон. Първият мач е срещу Югославия. Ноември, мъгла, дъждовна лондонска седмица... "Матюс" Седмица. Бранко Станкович с номер 3 не успява да преодолее Матюс. Физически, емоционално, психически – този танц между двамата вади всичко от човека. Владимир Беара, заслужил прякора Великия Влад шест години по-рано на същото място, на Уембли, през ноември 1956 г. също няма никакъв шанс. Всички голове идват след пробивите на Матюс на дясното крило. 

Вторият мач е срещу Бразилия. Месец по-рано. Отново на Уембли, отново пред 100 000 души. Срещу Стенли Матюс е Нилтън Сантос. Томи Тейлър и Колин Грейнджър кръстосват ръце в прегръдка, след пет минути резултатът е 2:0 за англичаните. Бразилия се завръща. Автогол, след това Диди вкарва за 2:2 в 56-ата минута. Като част от домашното изпитание има и две дузпи за Албиона. Тогава Дяволският старец предлага да танцува. Резултатът: Англия успява да победи Бразилия за първи път, с 4:2. Стенли Матюс отбелязва и двата победни гола.

Днес е много трудно да се напише с думи величието на сър Стенли Матюс. Защо такъв титан игра само за два (повече или по-малко) маргинални клуба - Стоук и Блекпул?

Франк Скинър, известен фен на West Bromwich Albion, се опитва да обясни: „В акта ми за раждане пише, че съм роден в Уест Бромич, в района на Уест Бромич, в окръг Уест Бромич. Когато хората ме питат защо подкрепям VBA, им обяснявам, че решението ми се основава на единствения критерий, който трябва да е важен при избора на клуба, който подкрепяте – географски. Лесно е, вземете химикалка, карта и намерете футболния клуб, който е най-близо до мястото ви на раждане. Това е" .

Сър Стенли Матюс си заслужи статуя в града, в който е роден. Пред новия стадион на клуба, където започва кариерата му. Намира се само на няколко километра от къщата, в която е израснал. Уникален случай. Беше вече в сериозните си години, но си спомняше всичко. До последния детайл. Първият мач за Стоук, края на лятото на 1932 г. Barry and Gig Lane Stadium ...

„Щом стъпихме на терена, веднага забелязах, че зад малката трибуна има гробище. Просто се надявах, че това не е знак - футболната кариера на Стенли Матюс се роди и умря тук. Футболът ми донесе много. Това беше правилният избор. Футбол за чаша чай и няколко паунда на седмица. Благодарен съм му ”... Стенли Матюс става професионалист на седемнадесет години. Първо печели по един паунд на седмица, след това - по пет, а след това - цели 20. И никога в кариерата си - не повече от 20. Днешният еквивалент: 450-500 паунда. Никога не е искал увеличение на заплатата, винаги са му го предлагали. Не само в пари. Джими Валанс, треньорът на Стоук през 30-те години на миналия век, е толкова ентусиазиран от Матюс, че му предложил собствената си дъщеря Бети за съпруга. Въпреки че е само на 19, той приема предложението за брак и се жени през 1934 г.

Нещастието на Матюс е, че войната "изяжда" най-добрите му години. Между 1939 и 1945 г. той не играе официални мачове - от 24-тата до 30-тата си година, но се записва като доброволец в британската армия. Когато фашистите са победени, се завръща у дома като герой, с чин ефрейтор. Старият Джак Матюс се гордее със сина си. Но е на смъртния си одър. Последната заповед – написана в мемоарите на Стенли Матюс: "Грижи се за майка си. И спечели ФА Къп". Спазена е наполовина.

Стоук обаче няма потенциал да се бори за трофеи. И Матюс трябва да напусне дома си. Година преди войната, когато е заобиколен от ухажори от Евертън, Арсенал и Манчестър Сити, трансферът му е възпрепятстван от феновете. В града избухват големи бунтове. Напускането на младата звезда е предотвратено физически. Буквално. Все пак - с подкрепата на градските власти. Вторият път не е възможен заради обета към баща му.

"- На 32 си, мислиш ли, че можеш да играеш още една година?

- Може да си мислите, че съм луд, но най-доброто тепърва предстои", казва тогава Матюс.

Треньорът на Блекпул Джо Смит приема риска. Бинго! С оранжева фланелка, на Holy Place (Лондон, Уембли), след две поражения на финалите, Стенли Матюс носи първия и единствен трофей в историята на Блекпул. Той е и единственият в кариерата му. През пролетта на 1953 г. пред 100 000 души на трибуните Блекпул бие Болтън с 4:3!

„Не започнахме добре. Играя за Блекпул, имам последен шанс да спечеля трофея, а на полувремето бе  3:1 за Болтън. Бях изгубен. „Нищо не проработи за нас“, спомня си веднъж Матюс. „Започва второто полувреме... Бягам, летя, лек като перце. Какво чувство. Да? Е, аз съм дядо! Топката ме иска, аз правя каквото си искам. Никакви усилия. Дрибъл след дрибъл. Около мен падат защитниците. Нереално" .

В 68-ата минута, когато Стенли Матюс центрира от корнер, Мортенсен прави резултата 2:3. Това е вторият му гол. А третият е бомба от свободен удар - 3:3! Драма. 89 минута. "Само тридесет секунди по-късно заобиколях един, после друг, минах вдясно и хвърлих ниско зад защитата на Болтън. Топката е по-бърза от всички защитници. По-бърза от Мортенсен. Гледайте видеото" ...Въздишка на разочарование и... О, ето го Бил Пери! Ето я, гърчи се топката в мрежата на Хенсън! Откъде дойде този човек - резултатът е 4: 3?!

Стенли Матюс е в ръцете на съотборниците си. „Казвам ти – дядо. Истински дядо. Бях на 38”, разказа приживе Матюс.

Кралската ложа е готова да приеме героя. Да му стисне ръката. Това е първата му среща с новокоронясаната млада кралица. Елизабет II ще го направи първият футболен рицар.

„Спечелването на ФА Къп ме изпълни напълно с щастие, признавам. Може би заради баща ми... Но исках да продължа да играя. Все още бях влюбен във футбола. Получих добри съвети, започнах да ям салати и плодове. В понеделник не ядох. Това е, един ден в седмицата... намерих рецепта как да се чувствам добре ". Матюс никога не е пушил и не е пил алкохол. Не е използвал захар. Никога не е имал жълт и никога - червен картон. Вместо традиционното разбиване в кръчмата в чест на победата, той предпочита да се отзове на поканата на херцога на Единбург да „скочи“ до Бъкингамския дворец за игра на футбол, разговори и чаша чай. Той гордо носи титлата си Първият джентълмен на футбола и получава около 200 писма на ден от фенове.

Всичко това ще го превърне в пуритански тип футболна легенда. Подобно на Роналдо и Меси сега, и Матюс е имал съперник - Том Фини, още един ас на рицарите, иконата на Престън. И дясното крило. Когато Матюс играе - няма Фини, когато почне Фини - няма Матюс. За феновете. Познато ли ви е?

Том Фини е по-модерен играч. Почти десет години по-млад... Скорост, енергия, сила, „прескачане” на съперник и прилична защита. „Фини центрира също толкова добре, колкото Матюс; Фини минава по крилото също толкова лесно; Фини е по-бърз от Матюс; Фини има няколко мача за националния отбор; Фини е еднакво добър на всички места в бързината“ , пише английската преса тогава.

Матюс има Пеле на своя страна в този неформален, доста приличен дебат, който се предава сред най-известните европейски и световни футболни „парламентаристи“ (Кралят казва за Матюс: "Той ни научи всички да играем футбол, имаше голямо влияние върху развитието ми") и Франц Бекенбауер („Не съм виждал някой да успява да го спре. И никога преди не съм виждал толкова добър кръст)“. И той е обичан от фините фенове, влюбени в неговото изкуство. В онзи вечен стремеж всяко движение да бъде изпълнено внимателно, с много стил и изискано усещане.

Не, Фини все пак не беше Матюс. Стенли Матюс, първият благородник. Дясно крило и Седмица. В онези няколко епизода от поредицата Матюс/Фини един добре се помни в Брюксел. Белгия - Англия 2:5! Сър Том Фини от топлия му дом в Престън, когато съперничеството вече беше утихнало, казва: „Белгийците не можаха да спрат Матюс” ...

Стенли Матюс патологично се радва на щастието на съотборниците си, породено от неговите асистенции. Друг известен мач е този преди войната, победата над Ирландия със 7:0. От краката на Матюс Уили Хол опакова пет топки в мрежата зад гърба на ирландския вратар. Хол е известен с най-бързия хеттрик в мачовете на националния отбор (четири минути) и ампутацията на двата крака, което му донесе голяма слава. След тромбоза.

Само с един епизод не се гордее Матюс в кариерата си - срещата с Германия в Берлин през 1938 г. Германия побеждава с 6:3, а той е играч на мача... 11 англичани, подредени като за стрелба и поздрав към Хитлер, Гьоринг и Гьобелс. „Повярвайте ми, всички бяхме против. Капитан Еди Хепгуд размаха пръст пред един от нашите служители, който дойде да ни представи протокола. Той му каза какво може да направи с този нацистки поздрав, отговорът не е много учтив“ , обявява Матюс. Официалната история казва, че британският посланик в Берлин Невил Хендерсън трябва да се намеси. Твърди се, че е убедил футболистите да "уважават" домакина..., т.е англичаните са били принудени да вдигнат ръка в нацистки поздрав към Фюрера.

Матюс се завръща у дома, когато е на 45 години, в началото на 60-те години. Стоук потъва във Втора дивизия. След две години отново е в елита. Тогава най-накрая сър Стенли Матюс може да се пенсионира през пролетта на 1965 г. В негова чест на стадиона идва целият европейски елит от онова време: Яшин, Шнелингер, Плускал, Поплугар, Масопуст, Кубала, Ди Стефано, Пушкаш. 

„Спомням си... Спомням си един мач като този в Глазгоу. Англия срещу останалия свят. Беше 6:1 за нас и вестниците писаха: „Това вероятно беше "Сбогом!" от Стенли Матюс“. Знаете ли колко много мина оттогава? Само 15 години. И знаете ли какво се случи? Получих Златната топка. Помня това много добре." През април '65 Европа победи Англия с 6-4 в неговия бенефис. Сър Стенли е на трона.

Сър Стенли Матюс приветства новия стадион на Стоук през 1997 г. Когато го вижда, казва, че иска посмъртната му пепел да бъде разпръсната върху тревата на терена. Така и става. Излят от желязо, като символ на вечността, той все още е там. На няколко мили от родното му място.

Такива истории за велики играчи, които не могат да станат велики треньори, защото им е понятно, че някои прости неща техните ученици не могат да повторят, винаги са полезни уроци от историята. И това не е единствената причина, поради която някои играчи печелят само веднъж, а други - 7 пъти "Златната топка"...Все пак те играят за една въздишка възхищение.