Инсталацията изважда на показ премълчаните и избледнели спомени на оцелелите от комунистическия режим у нас

Форумът диктува модата в модерното изкуство

Венецианското биенале е един от най-известните и стари форуми, където световното изкуство мери ръст и тенденции пред авторитетно жури. Провежда се на всеки две години почти без прекъсване от 1893 г. Тогава на Рикардо Селватико му хрумва да създаде международно издание на проведената с голям успех национална художествена изложба в Италия.

Две години по-късно, през 1895-а, Венецианското биенале вече е факт с участие на творци от 16 страни. След неизбежното прекъсване през Втората световна война събитието се превръща във всепризната изява на световните авангардни творци. Още през 30-те години проявата е средище на съпътстващи международни фестивали за кино, театър и музика. През 1975-а към портфолиото се добавя и Световното биенале по архитектура.

Венецианското биенале играе ключова роля в развитието на съвременното изкуство. Журито връчва награда за най-добър павилион и награждава един или няколко художника. Например, през 1964 г. призът отива при Робърт Раушенбърг и така поп-артът получава световно признание.

Преди две години на Биеналето

Темата на поредното издание се определя от главния куратор. Идеята е тя да отразява съвременното състояние на изкуството и всички участници са длъжни да я следват в инсталациите си. Точно затова вниманието на професионалистите е приковано в избора на отговорното лице.

За 60-ото издание, което ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 г. на различни локации във Венеция, темата е Stranieri Ovunque („Чужденци навсякъде“) - препратка към името на базираната в Торино група със същото име, която се бори срещу расизма и ксенофобията в Италия в началото на 2000-те. Това съобщава тазгодишният куратор, артистичен директор на Музея на изкуствата в Сао Пауло (MASP) Адриано Педроза - първият латиноамериканец на този пост.

Кой е Адриано Педроза

Той е роден в Рио де Жанейро. През 2014 г. става директор на MASP и, получавайки за управление богат класически музей, за няколко години го пренасочва към поставянето на най-сложните проблеми на съвременната цивилизация. Той става известен със своята поредица от изложби Historias. Цикълът включва експозициите „История и сексуалност“ (2017), „История на Афро-Атлантика“ (2018), „История на бразилците“ (2022). Зад избора на Педроза за главен куратор, според специалистите, се крие очакването от него за сходни с предишното му творчество практики. Темата на основната изложба потвърди тези надежди: „Чужденци навсякъде“ се основава на проектите му в MASP и това ще бъде изложба, която, по думите му, ще подчертае разнообразието от раси, полове и националности.

„Художниците винаги са пътували при различни обстоятелства, движейки се през градове, държави и континенти, феномен, който се разраства едва от края на 20-и век – по ирония на съдбата, период, белязан от нарастващи ограничения върху движението или движението на хора - казва главният куратор. - Биеналето през 2024 г. ще бъде посветено на артисти, които самите са чужденци, имигранти, емигранти, членове на диаспори, изгнаници и бежанци, особено тези, които са мигрирали между глобалния Юг и глобалния Север.“

Нашето участие

Част от инсталацията „Съседите“

На 60-ото Биенале на изкуствата във Венеция България ще представи проекта „Съседите“ с куратор Васил Владимиров и автори Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян. Кураторът е завършил бакалавърска степен по модерна история и политика в Royal Holloway, University of London, и магистратура по политическа социология в London School of Economics and Political Science. Неговата практика като куратор е на границата между изкуството, политиката и историята.
Победителите са избрани от 7-членно жури чрез конкурс между 17 претенденти. Той е организиран от Министерството на културата и на сайта на ведомството могат да бъдат разгледани и останалите проекти.

Българското пространство във Венеция

Победителят представлява мултимедийна и интерактивна инсталация, която изважда на показ премълчаните и избледнели спомени на оцелелите от политическото насилие на комунистическия режим в България, пресъздава частично домовете на оцелелите, където се случват срещите и разговорите с тях. В тези лични пространства са поставени интервютата, водени от авторите на проекта, както и аудио и видео записи и предмети от два от лагерите - край Ловеч и Белене.