Преди няколко години, особено през 2017 г., писах и говорих много в медиите от гледище на каноничното право по повод претенциите на Скопие да узурпира част от българското историческо църковно наследство, присвоявайки си Охридската архиепископия. Вчера беше оповестено решение на Синода на Константинополската патриаршия (самоопределяща се още и като "вселенска", което обаче - подчертавам! - не й дава административна власт над другите поместни църкви).

С това решение се признава каноничен статут на съществуващата църковна йерархия на територията на Северна Македония с диоцез само в границите на тази държава и с наименованието "Охридска" - както гласи решението на Константинополския синод - което не включва под никаква форма понятието "Македония".

Наред с това се посочва, че "административните въпроси" трябва да бъдат уредени със Сръбската православна църква, от която църковната йерархия в Северна Македония се е отделила, т.е. със своята кириархална църква (църква-майка), което трябва да се признае е в съответствие с каноничното право. А то гласи, че отделянето на една църковна йерархия следва да бъде признато първо от църквата-майка и одобрено от останалите поместни църкви. Това произтича още от 28-то Апостолско правило, а по-сетне е разгърнато в каноните на Първия, Ефеския и Халкидонския вселенски събори. Казано е по отношение на клира: „отлъчени от едни, да се не приемат от други“.

Съслужението с разколници е тежко църковно провинение в православието.Трябва да се знае, че независимо от болезнените за нас, българите, исторически събития и загуби в Македония, след Втората световна война с актовете, с които е вдигната схизмата върху БПЦ и после е възстановено патриаршеското й достойнство, е очертан нашият църковен диоцез – територията на държавата България. Днешна Македония е включена в диоцеза на сръбската църква. И тези правни положения са признати от всички поместни църкви. Затова по канон църква-майка на македонската е сръбската.

Но да се върнем на актуалното решение на Константинополската патриаршия. От него е видно, че на този етап във Фенер се въздържат да издадат томос за автокефалия, в очакване сръбската църква да уреди административния статут на църквата в Македония, като я признае за автокефална или само за автономна. При всички положения обаче, актът на Константинополската патриаршия нанася удар върху БПЦ и нейната историческа и институционална идентичност.

Ето мои съображения по темата, публикувани през 2017 г. в Агенция "Фокус", в "Труд" и др.:

"Сегашната самочинно обявила се за „Македонска православна църква-Охридска архиепископия“, църковна йерархия в Македония, няма нищо общо с историческата Охридска архиепископия, която е неотменна част от историческото развитие и правосубектността на Българската православна църква. Точното име на ариехископията е "Охридска архиепископия на Първа Юстиниана и на цяла България" и тя е правоприемник на понижената от патриаршия в архиепископия поместна църква след падането на България под византийско владичество. Този статут и правоприемството на Охридската архиепископия от Преславската патриаршия са уредени в цели три грамоти на византийския император Василий Втори от 1020 г.- 1025 г.

Независимо от историческите перипетии и натиск, опити за елинизиране и пр., стесняване на нейния диоцез през турското робство, до силовото й заличаване със султански акт – иридие, през 1767 г., Охридската архиепископия е поместната църква- приемница на самостойната поместна църква, която е обхващала териториите на средновековната българска държава. Абсолютно спекулативни и в духа на измисления македонизъм са някои позиции в руската наука и в съвременна Македония, които премълчават тези правни и исторически факти и представят Охридската епископия като нещо, което е свързано с историята на Македония, а не на българската държава и народност. В този смисъл, претенцията, която се съдържа в устава на Македонската православна църква, че са приемници на Охридската архиепископия, са лишени от всякакви каноничноправни и исторически основания. Едно евентуално признание от страна на Българската православна църква на такава претенция би съставлявало отказ от огромна част от българската църковна история и правосубектност. Неслучайно още в чл. 1, ал. 3 от Устава на БПЦ е записано, че БПЦ е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Това са фактите."

За съжаление мъдрата и канонично съобразена позиция на Светия Синод от 2017 г, когато отказа едностранно да признае автокефалия и претенцията на македонската църква да узурпира наследството на Охридската архиепископия, не беше последвана от системна и активна църковна дипломация за решаването на въпроса при зачитане на достойнството и историческото наследство на БПЦ-Българска патриаршия, която е правоприемник и на Охридската архиепископия. Не направи нищо и българската държава. За разлика от властите в Скопие и Атина, българските власти не предприеха нищо смислено за зашита на българския национален интерес от поредното посегателство на македонизма. Е, резултатьт днес е налице. Тьжно, но факт.