Наводнения в Германия, пожари в Русия и Турция

Силните дъждове, които разрушиха част от Германия, пожарите в Русия и в Турция отново повдигнаха старата тема: може ли човек да контролира природните явления? Промените на климата предполагат катаклизми, но до каква степен те могат да бъдат създадени от човека? С други думи, има ли климатично (геомагнитно, стратосферно и т.н.) оръжие?

Разбира се, че технологията за управление на времето е реалност. Достатъчно е да си припомним как облаците се разпръснаха над Москва на 9 май, ако времето не отговаряше на празничното настроение и пречеше на въздушната част на военния парад.

За първи път започна сериозно да се говори за контролиране на стихиите в САЩ през първата половина на XIX век. Първото "успешно" прилагане на тази технология се случва през 1916 г. в Тексас, където Чарлз Хетфийлд причинява обилни валежи със своето изобретение. Тогава валежите доведоха до многобройни разрушения и човешки загуби на живот.

От 1990 -те години на Запад започна да се говори за необходимостта от използване на такива технологии в рамките на „екологичната програма“. А през 2000 -те се появява и термина „геоинженерство“. Правителствата на редица държави разбират това като един вид външнополитическа стратегия.

Преди едно десетилетие изданието Guardian написа: „Схемите за геоинженерство са проекти, предназначени за директно справяне с последствията от промените на климата, обикновено чрез премахване на CO2 от въздуха или ограничаването на количеството слънчева светлина, достигащо до повърхността на планетата. Въпреки че мащабното геоинженерство все още се развива, привържениците на контрола на климата твърдят, че в крайна сметка то може да се наложи, ако светът иска да избегне най-лошите последствия".

За въздействие върху климата се използват най-различни методи: използват се пластмасови полимери, добавя се вар към водата, погребва се дървен въглен за задържане на въглерода в почвата, използва се специфична храна за добитъка, след която да се отделят сулфатни аерозоли в стратосферата, които да отразяват слънчевата светлина обратно в космоса, използват се дронове за увеличаване на облачната покривка над океана, като се използва пръскане с морска вода във въздуха, боядисване на покривите в бяло, за да се увеличи тяхната отразяваща способност, и дори се поставят малки огледала в пространството между Земята и слънцето.

На ниво теория бяха представени идеи за възможността за използване на геоинженерството за бързо отстраняване на природни бедствия. Например беше изразено мнението, че „ако стратосферните сулфати, които се отделят по време на голямо изригване на вулканите в Северното полукълбо, биха могли бързо да бъдат противодействани с умишленото освобождаване на сулфати в Южното полукълбо, тогава и двете земни полукълба ще се охладят; и това би било голяма победа в предотвратяването на тежката суша". Но всичко това обаче остава на ниво хипотези.

Определението за геоинженерство е дадено от Американския Съвет по международни отношения. Той вече говори директно за управлението на климата като оръжие: „Геоинженерството ... това са онези видове технологии за управление на климата, които ... включват инжектирането на аерозоли в стратосферата, обогатяването на океана с желязо и разгонването на облаците с помощта на морска вода ... Рамката националната сигурност е неделима от научните, правните и етични въпроси, свързани с тези технологии, и те са абсолютно същите, каквито са били при разработването на атомната бомба. Ако велика държава като САЩ реши да внедри такива технологии, това може ... да доведе до надпревара във климатичното въоръжаване, предвид стремежа на държавите да манипулират климата в своя полза".

От това вече става ясно, че климатичните оръжия съществуват. Foreign Affairs, е издание на Съвета по международни отношения, и популяризира темата за геоинженерството в продължение на много години. САЩ имат голям брой патенти в тази област. Легализирането на такива технологии и тяхното прилагане ще даде на американските компании не само колосални печалби, но и „моралното право“ да бъдат на върха на пирамидата в управлението на тези процеси.

Един от първите патенти в тази област е US3613992 под названието ''Метод за промяна на времето''. Изобретател е Робърт Кноленберг (САЩ). Патентът е подаден за регистрация през март 1966 г. Оттогава може да се започне преброяването на практическото използване на технологиите за промяна на времето от американското правителство.

Друг патент с номер US3564253 е ''Система и метод на облъчване на участъци от земната повърхност''. Изобретател е Артър Бъкингам от Westinghouse Electric Corporation. Патентът е с дата 16 февруари 1971 г. Тук не става въпрос само за „засяването“ на облаците, което може да стане с помощта на самолети, но и за по-прецизното използване на този метод.

Интересен патент е US5762298 ''Използването на спътниците, разположени в земната орбита, за промяна на ефекта на слънчевата радиация върху метеорологичните цикли на Земята. Изобретателят е Франклин Чен, и патентът е издаден през юни 1998 г. Освен това има други собствени патенти, притежавани от американската армия.

Повтаряме: няма причина да се съмняваме, че съществуват климатични оръжия. По-труден е въпросът да се направи връзката между разбушувалите се стихии и възможното използване на геоинженерството като негов „спусък“.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)