Извънземни летят над руините, съкровища лежат под тях

Чакат да бъдат изследвани и разтълкувани от археолозите. За съжаление, са обект на иманярите

Ние нямаме топографска карта на българските твърдини. Не на емблематичните крепости, а на хилядите калета и хисарлъци по нашите земи. „Кале“ в превод от османотурски е „укрепление“, същото значение има думата „хисар“.

Тези исторически точки чакат да бъдат изследвани и разтълкувани от археолозите. За съжаление са обект на иманярите. Както големите, така и малките твърдини крият тайни, които изумяват със своите внушения.

НЛО над Петрич кале

Това е средновековната крепост Петрича край варненското село Аврен. Построена през V-VI век, тя се издига на скалисто плато. Минава през много превратности, за да бъде разрушена от кръстоносците на Владислав III Варненчик. Тук е регистриран първият неидентифициран летящ обект в небето на България.

На Гергьовден 1858 г. селяните се събрали на обща трапеза. Като вдигнали чаши за празника, замръзнали потресени. Възрожденският книжовник Илия Блъсков свидетелства: „Това бе едно необикновено небесно явление, това бяха три звезди, които една след друга, като че ли гонейки се, прелетяха над главите на смаяните селяни.“

Сетне очевидецът чертае сложната маневра на звездните гости: „Те дойдоха от изток, отлетяха на запад, заобиколиха няколко села, завиха към север, спуснаха се към Петрич кале и там сякаш се разпръснаха у стръмната скала и пропаднаха.“

„Кой каквото държеше - чаша, паница, бъклица, остана си с него в ръката като вдървен“, описва реакцията на авренци Блъсков. „Това е поличба!“, мълвели те.

По онова време няма самолети и ракети, които да хвърлят съмнения върху космическата мистерия.

Гигант без глава в Овеч

Тази крепост е съседна на Петрич кале и има сходна съдба. Разположена е на плато над днешна Провадия. Наричала се е Проват или Проватон, което в превод от гръцки означава Овча крепост. Нашите предци го побългаряват на Овеч. Вдигната през IV век, твърдината е разрушена от кръстоносната армия на Варненчик.
През 1978 г. местният културен деятел Стефан Градинаров описа окаяното състояние на обекта:

„Гробните камери са отдавна ограбени. Иманярите са истинска напаст. Някои стари хора още помнят покритите с каменни плочи гробове, замазани с хоросан. Разказват, че тук е намерен скелет на мъж без глава, висок повече от два метра. Истински гигант, може би герой, за когото не знаем нищо.“

Този исполин наистина е изумителен, защото през Средновековието мъжете са със скромен ръст - около 1,60 метра.

Деций Траян в Абритус

Абритус е римска крепост, чийто останки са до днешния Разград. Тук империята на цезарите понася едно от най-страшните поражения в своята история. Става дума за войната с готите по времето на Деций Траян.
Решаващата битка е край Абритус на 1 юли 251 г. Варварите успяват да надхитрят императора, който заедно със сина си Херений Етруск води легионите. Подмамват го към коварните блата, недалеч от укрепения град. Тежковъоръжените войници затъват, а леките готи се хвърлят върху тях. Започва свирепо клане!
Херений е пронизан от стрела, а Деций потъва в мочурището. Той е първият римски император, загинал в битка с външни врагове. Тялото не е открито, но духът му символично е погребан в Абритус.

През 1953 г. археолозите намериха жертвеник с надпис: „Ветераните, римските граждани и заселниците при крайлагерното селище Абритус построиха жертвеника.“

Деспот Войсил и Аневското кале

Неговите зъбери стърчат над село Анево, сега квартал на Сопот. Крепостта е вдигната по време на Второто българско царство. Тя е част от средновековния град Копсис. В „Един кът от Стара планина“ Иван Вазов пише:
„Там, наляво, върху един озъбен и каменист рът, се мярка висока фигура, като че това е гранитна статуя на някой великан, който мисли и гледа над страшната пропаст. По-нататък изведнаж ти се изпречва един феодален замък с кулите си, със зъберите си, с бастионите си, като че е построен да пази оттам тесния проход.“

Местните вярват, че гранитната статуя е на деспот Войсил, владетел на земите от Копсис до Сливен. Цитаделата и планинският град под нея са били негова столица.

По мръкнало вкамененият Войсил оживявал и бродел из руините на калето. В железни доспехи, шлем с перо и светещ меч го описват очевидците. На утрото сянката се стопявала в лъчите на изгряващото слънце, за да се появи отново при залез.

Съкровище под Урвич

Столетия ентусиасти търсят съкровището на Иван Шишман под крепостта Урвич в Лозенската планина. Някога копаели на сляпо, днес металотърсачи сочат къде да удрят кирките. Царското злато обаче упорито не се показва.

Търсачите се позовават на възрожденския книжовник Христаки Павлович, който преразказва Паисиевата история: „Отидев же Йоан Шишман в София, скри сичките царски сокровища в монастир Урвич, който беше край Искар, сос тверди стени огражден и изоколо му вода отсекаде...“

Според легендата владетелят заровил четири делви със златни монети, девет със сребърни, пет ковчежета с брилянти и още толкова с накити. Отделно били златните слитъци. После отбил Искъра, за да заличи с вода мястото, където е закопано имането. Укрепил се в твърдината и седем години отблъсквал турските орди.