Ще успее ли англосаксонският удар в тила на руско-китайския стратегически съюз?

Сегашната ситуация в Казахстан е следствие от наслагването на доста многопосочни вектори, които се превърнаха в това, което се наблюдава през последните няколко дни. Освен това действителните социално-икономически фактори (покачването на цените на втечнения газ, покачването на другите цени и тарифи, ниските доходи на населението и подобни „стомашни аргументи“) са с най-нисък приоритет, който се свежда изключително до пари, например набор от "екстри" за мястото, заснемащо поредния филм за "цветната революция" на въстаналия народ. Нещо повече, колкото по-бедно е населението на дадено място, толкова повече са по-активни и по-евтините привлечените „екстри”.

И след като започваме от самото дъно, така че по списъка стъпка по стъпка ще се качваме нагоре. Какво е по-високо от нашата икономика?. Вътрешната и външната. Казахстан, при цялото ми уважение към нея, дори не е страна от трето, а е на четвърто място в глобалната координатна система и е максимум между второто и третото място в регионалната координатна система дори в Централна Азия, включително с Афганистан, и дори в Централна Азия без Афганистан. Казахстан е приблизително на нивото на Узбекистан, заради съветския период. Всички находища на минерали са проучени и разработени, Турксиб, целината, Байконур, Медео и така нататък. Освен създаването на самия Казахстан като съюзна република в състава на СССР (от 5 декември 1936 г., с приемането на „сталинстката“ конституция, а преди това е автономен в рамките на РСФСР). Номадското скотовъдство през цялата история не е място за разходки. В степта има трева, а всичко останало е върху тревата.

Между другото, това е пряко свързано с темата за вътрешната политика. Казахите имаха три съюза на номадски племена (Жуз): на по-старите, на средните и на младите, и те останаха такива. Те вече не са "кланове", разбира се, в тяхното класическо родово разбиране, но все пак още не са етнически групи. От които социалистическата казахстанска нация е почти създадена преди повече от половин век, а процесът на това „национално изграждане“ е непълно прекъснат заедно с разпадането на СССР.

Дълги години първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Казахстан беше членът на Политбюро на ЦК на КПСС Динмухамед Минлиахмедович Кунаев той беше от старите Жуз, елбаси (лидер на нацията), първият президент на независимия Казахстан Нурсултан Абишевич Назарбаев беше също от старите Жуз, неговият наследник в президентството Касим-Жомарт Токаев също е от старите Жуз. И това е само „върхът на айсберга“, след като в продължение на почти 60 години представителите на тази част от казахстанския народ имат приоритетни позиции в системата на държавната власт. Както можете да си представите, всички останали могат да свикнат с този приоритет, но те едва ли го приемат. В същото време от 13 милиона етнически казахи около 4 милиона са от по-старите Жуз (исторически окупирали южната част на страната), около 3 милиона са младите (на запад), а останалите почти 6 милиона са средните Жуз (от североизтока). Добавете към това и около 6 милиона от неказахското население на съвременния Казахстан.

В тези условия не е лесно да се задържи властта, но е необходимо да се задържи и то по-силно от най-силните. Какво дава тази супер сила? В съветско време това беше осигурено от подкрепата на съюзния център, но след разпадането на СССР всичко стана много по-сложно. Първо, нека продължим темата за вътрешната политика, където е нужна подкрепата на мнозинството от населението. И как може да се осигури тази подкрепа?

Разбира се, заради тезата за един-единствен и велик казахстански народ, заради опита за завършване на „националното строителство“, започнато при социализма, но в „пазарна икономика“, когато никой не плаща за този процес, всеки вече е сам за себе си.

Тоест вътрешната структура на казахстанската политика изглежда така: 1) казахите са държавнообразуващ народ, а на всички останали е разрешено само да властват на остатъчен принцип и за демократичен декор и/или когато е абсолютно необходимо; 2) в рамките на държавнообразуващия народ представителите на старите Жуз са водещата сила в блока с младите Жуз. А този блок от своя страна доминира над средните Жуз, на чиято територия е пренесена столицата на републиката в края на 1997 г. Ето такава е казахстанската матрьошка на властта и за която в крайна сметка това е резултата.

Трябва да се каже, че това не е най-простата и стабилна система. За нейното функциониране е необходимо постоянно презареждане отвън и постоянно ръчно управление. Елбаси Назарбаев беше незаменим в това отношение и той усещаше всички нюанси,  беше като риба във вода, като една „странична линия“. Но основното е, че той изгради повече или по-малко ефективната схема за монетизация на значителните природни ресурси на Казахстан (въглища, нефт, газ, уран, цветни метали и др.) на световния пазар и я държеше в ръцете си.

Отначало тази схема, както и в цялото „постсъветско пространство”, беше максимално отворена за западния капитал чрез приватизацията и офшорните схеми, но след бомбардировките на НАТО над Югославия, които показаха, че идва либералния „край на историята” под формата на еднополюсния свят на Pax Americana и че той изобщо не е раят на земята, че без използването на военната си сила САЩ в ролята си на глобален лидер не „дърпа“ нещата напред, и тогава Казахстан преориентира икономиката си към бързо развиващия се Китай и към Русия, между които Казахстан е географски "притиснат". През май 2001 г. по инициатива на Назарбаев е създадена Евразийската икономическа общност (ЕврАзЕС) като част от Руската федерация, Беларус и Казахстан, а през юни същата година беше създадена и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), към която освен КНР и Руската федерация, се включиха и петте централноазиатски държави, включително и Казахстан. Появата в края на 2001 г. на американските окупационни сили и техните съюзници в Афганистан забави, но не спря този процес на преориентация.

Политиката на „многовекторност“ беше сведена до балансиране на Казахстан между интересите на Русия, Китай и водения от САЩ колективен Запад, като се вземаше предвид и тюркският (турската линия на Турция) и ислямският (изпълняван от ОАЕ, и тясно свързан с Лондон) фактори. Но тъй като глобалният баланс на силите непрекъснато се променяше, върху добре установената „многовекторна“ схема на Назарбаев беше нанесен мощен удар в края на 2017 г. - на 30 октомври Bank of New York Mellon замрази $22,6 млрд. в сметката на Националния фонд на Казахстан, по искане на "молдовския бизнесмен" Анатолий Стати. След това Назарбаев трябваше нарочно да лети до САЩ. Парите му бяха върнати, но при обещания да не пречи на развитието на гражданското общество (НПО) и демокрацията в Казахстан, както и да осигури мирното предаване на властта.

Този случай беше гръмко озвучен, а лидерите на страните от ОНД го обсъдиха тогава на закритата си среща на върха в Москва. След това Путин през март 2018 г. направи изявление за новите руски оръжейни системи, тогава се появи „случаят Скрипал“ и световната политическа ситуация влезе в новата си фаза. В резултат на това споразумение, което Назарбаев трябваше да изпълни, се появиха и днешните 14 000 НПО-та с чуждестранно финансиране в Казахстан, декларираният преход на казахската писменост от кирилица към латиница по турски модел и прехвърлянето на президентската власт на Токаев, който е добре познат на Запад като министър на външните работи на Република Казахстан и като заместник генерален секретар на ООН, който над 2 години оглавяваше представителството на тази организация в Женева. Токаев пое мястото на Назарбаев в началото на 2019 г., но в същото време Елбаси остана де факто държавен глава, и контролираше силите за сигурност и други ключови позиции в правителството.

Но сега всичко трябва да се промени и подкрепяните от Китай строги, включително и крайни срокове, и руските предложения за сигурност, отправени към САЩ и НАТО, изискваха отговор, не по-малко твърд и бърз.

От тази гледна точка Казахстан изглежда като идеалният кръстопът между Русия и Китай, между тюркските и ислямските фактори, добре подгрявани от кампанията в защита на правата на уйгурите. И от Ердоган, който е също толкова добре загрят отвътре и отвън, както и вътре в самата Русия има мигранти и „тюркски” съставни образувания на федерацията, включително Татарстан и Якутия, които не са много доволни от федералния център. Към това се добавят и противоречията между различните Жуз в самия Казахстан, плюс регионалните аспекти, където дестабилизацията на Казахстан предоставя нови възможности за Узбекистан и другите държави от Централна Азия. Да, тук имат място и социално-икономическите моменти, изброени в началото на тази статия като идеалното извинение за „грозда на народния гняв“ с отсечените глави на „силоваците“ от вътрешното министерство. Ако го нямаше това увеличение на цените на газа, всичко друго би свършило същата работа, като увеличението на цените на пътуването в градския транспорт, разобличаване на чудовищните факти за корупцията в правителството и т.н.

В този случай стратегическият и оперативният нюх на западните специалисти могат само да бъдат аплодирани. Единственият проблем е, че и Москва, и Пекин не само бяха готови за подобно развитие на събитията, но и му „помогнаха“ според вече добре познатия принцип на „политическото джудо“ на Путин, който да засили движението на врага. По този начин беше нарушен неговият контрол върху баланса и провеждането на контрахватки ... Което всъщност се наблюдава и в настоящата ситуация в Република Казахстан.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)