Цялото това жалко мрънкане, че самолюбието на торбите с големите пари е следващият етап от еволюцията на космическата индустрия, е че в него няма смисъл

Докато цяла Русия беше възмутена от циганските лакърдии на полковника от КАТ – Сафонов, за неговата позлатена тоалетна чиния, плешивата глава на Джеф Безос полетя в космоса, преодолявайки съпротивата на плътните слоеве на атмосферата. Най-богатият човек в света, собственикът на Amazon, вестник Washington Post и най-важното - на частната космическа компания Blue Origin, полетя в космоса. Но колкото и да се опитваха лоялните към него медии и ентусиазираните научни блогъри да скрият подробностите за този полет, това не успя.

Границата между най-високите атмосферни слоеве и най-ниските пътища на космическите частици е разположена на надморска височина между 118 и 120 км над повърхността на планетата, а Безос се ограничи до височина от 100 км, или с една дума не достигна съвсем до космоса.

Корабът New Shepard (Новият овчар) се управляваше от земята в автоматичен режим, тоест пилотирането не се извършваше от никой от участниците в полета. Дългогодишната идея на собственика на Blue Origin беше да рекламира космическия туризъм чрез личен пример. Много преди този полет, интернет пространството беше изпълнено с петиции в духа „ Безос да не се връща обратно на Земята“. 

Съмнителната популярност на Джеф се дължи както на външния му вид на типичен холивудски злодей, така и на скотските условия на работа в складовете на Amazon и в неговите дистрибуторски центрове, които са напълно нетърпими за една развита страна. Репутацията на Безос предизвика куп майтапи, че десетминутното отсъствие на боса от Земята е дало на служителите на Amazon една малка почивка от изтощителната работа. За всеки случай, за да избегне продължаването на разпространяване в интернет на петиции, Джеф се застрахова и изведе в орбита и 18-годишния студент Оливър Деймън, брат си Марк и 82-годишната старица Уоли Фънк, които не заслужаваха незавидната съдба да останат в космоса заедно с г-н Безос. 

Стартът на странно оформена ракета, суборбитален полет и самото кацане бяха успешни, а самият Безос отчита огромен пиар успех и увеличен брой на поръчките за туристически полети в орбита. Малко преди собственика на Amazon, близо до космоса летя и друг богат човек - Ричард Брансън, собственик на групата компании Virgin.

Той дори не достигна и долната граница на това, което с много големи условности може да се приеме за космоса, но получи своя дял от любовта на хората. „Може би вместо да летите в орбита, не е ли по-добре да си плащате данъците?“, „А, какво ще кажете да върнете парите за субсидия в държавния бюджет?“, "Няма ли да е по-добре с тези пари да се оправите връзката, която се предоставя от Virgin Mobile", пишат хората до Брансън в социалните мрежи.

Цялото това жалко мрънкане, че самолюбието на торбите с големите пари е следващият етап от еволюцията на космическата индустрия, е че в него няма смисъл. Да се изстрелват на малки височини според космическите стандарти, хората се научиха още през първата половина на XX век, и в това няма никакъв научен пробив, независимо как и колко авторите от вестник Washington Post се опитват да ни убедят в това. 

От началото на коронавирусната криза американските милиардери са събрали, според различни оценки, между $1,4 и $2 трилиона средно, и така са забогатели някъде с между 40 и 50%. Междувременно за обикновените американци хаосът на финансовата криза носи само загуби, а неконтролираното пускане на пари от Федералния резерв на САЩ в американската икономика доведе само до повишаването на потребителските цени с 5,5% на месец.

Изразходването на огромните суми от милиардерите в името на празното саморекламиране е демонстрация на огромна разлика между торбите с големите пари, които забогатяха неприлично по време на коронавирусната криза и всички останали, които постепенно се плъзгат към линията на бедността. Полетите на Безос и Брансън в този смисъл се различават от писъците за лошия вкус в имението на началника на Ставрополската пътна полиция само по едно – с висококачествения си пиар.

(Превод за „Труд” -  Павел Павлов)