Тревогата води със себе си и такива хора като Таня Димитрова. Стряскащите съобщения за очакване на “извънредно изявление от правителството” кара хората да настръхват в лошо предчувствие. Хиляди са тези, които са загубили шанса да чуват и за тях тишината става още по-зловеща - те нямат възможност да чуят съобщението, да разберат какво се случва. Точно в такива моменти се появява Таня и застава до премиера или до шефа на кризисния център.

За всички, които я познават, тя е един съвременен апостол - посветен на кауза, която винаги, при всички власти, стои встрани. Глухите не крещят, не протестират, не спорят, не правят проблеми. Те стоят в своя тих свят и не са рисков фактор за управлението. Затова техните нужди стоят на опашката. Таня е преживяла това.

Таня Димитрова работи с деца и възрастни с увреден слух от 1998 г. Като слухово-речев терапевт тя има опит със слухопротезирани и кохлеарно имплантирани деца. От 2005 г. е консултант по кохлеарна имплантация към Военномедицинска академия, София.

Тя създава уникален по своята професионалност, топлина и уют център - “Яника”. Десетки деца са получили шанс за нормален живот, благодарение на нея и нейния екип. Центърът не печели пари, той инвестира любов и внимание.

Таня расте с двама глухи родители. С тях говори чрез жестовия език, а с бабите и дядовците си говори с глас. Единствено дете е. От малка помага на родителите си в учрежденията, в които трябва да се говори - плащане на битови сметки, ходене на лекар, община, полиция, социални служби. Тя им служи като преводач и единствена свръзка с чиновниците - от и на жестов език. Тийнейджърският й бунт се изразява в омраза към глухотата на родителите й. Срамува се да говори с тях на обществени места.

“В ранна възраст не осъзнавах, че майка ми и баща ми са различни. Когато съм била на 5, няколко дечица “дружелюбно” са ме попитали дали знам, че моите родители са глухонеми. (Дума, която и днес много ме ядосва.) Вечерта съм се захлупила и съм започнала да плача. Когато са ме поуспокоили, съм ги обвинила: Защо не сте ми казали, че сте глухи? (Сякаш са могли да го скрият?!) Те са ми обяснявали: Ние не чуваме, обаче те обичаме. Всичко ще бъде наред! Не знам защо не ми е станало ясно, но дълго време бях обидена и сърдита, че трябваше да науча това от децата”, разказва Таня във филма, който се снима за нея - “Наследство”.

Майка й е фризьорка, а баща й работи каквото може поради уврежданията си - от дърводелец до продавач на слънчогледови семки във фунийки от вестници. След завършването на университета Таня се лута няколко години, но тогава в България влизат кохлеарните импланти, с които глухите деца могат да започнат да чуват отново. Тя започва работа като слухово-речев терапевт на деца с кохлеарни импланти във Военна болница. Опитва се паралелно да работи и на частно, но не може да изкара достатъчно, за да плаща наем за свой кабинет. Тогава умира баща й - най-голямата драма в живота й, но и събитието, което я тласка напред и й помага да реализира идеите си. Роднините разделят имоти от реституцията и Таня вече разполага със средства, с които да започне мечтаната работа. В крайна сметка училищната й мечта за фирма се реализира, но под друга форма. Тя купува един апартамент и наивно смята, че като не плаща наем и като намери няколко деца за обучение, работата ще потръгне.

Голямото изпитание в живота й започва с една неутихваща кашлица. Лекарите правят съответните изследвания и откриват огромен злокачествен тумор в белия дроб. За съжаление следват поредица от неадекватни лекарски реакции, които принуждават Таня да търси лечение в чужбина. Роднини от чужбина й помагат за това. Тя заминава в неизвестното, за неопределено време заедно със съпруга си, а голямата й дъщеря остава да управлява Център “Яника”, екипа и работата там, както и да се грижи за по-малката си сестра Яна. Момичетата се справят сами девет месеца, които включват и една самотна Коледа и Нова година. Таня се връща много отслабнала, все още без сили, но с успешно проведено лечение. Нейният Център също оцелява.

Трябва да се отбележи, че когато на 13 март измъкват Таня след новините, за да направи жестомимичен превод на Бойко Борисов, тя се отзовава и този ден, и следващите - без да е договорила нито условия на работа, нито заплащане. Спешността на момента и нуждата са достатъчни, за да го направи, въпреки че е в най-рисковата група - половината й бял дроб е изрязан заради тумора.

Филмът “Наследство” с награди преди да е готов

Режисьорката Петя Накова следи живота на Таня в продължение на години. Пред камерата се случва дори и драмата в живота й. Още преди да е готов, проектът “Говори с мен” получава много награди - още на етап развитие взема HBO Adria Award на Zagreb DoxPro Pitcing session 2016. След като снимките приключват и е събран първият монтажен вариант, печели участие в уъркшопа за монтаж Docu Rough Cut Botique през 2019. Там печели HBO Europe Award и Digital Cube Romania Award. Очаква се филмът да е готов през есента на 2020 г. Филмът е подкрепен от Столична програма “Култура” и излиза като късометражен филм със заглавие “Говори с мен”. Проектът така и не минава жестоката цедка на НФЦ.

За нея

Човек, с който се гордея

В Таня бие едно огромно, пълно с човещина сърце. Тя е човекът, на когото мога да имам безрезервно доверие за всичко и да разчитам за помощ във всякакви случаи. Проверено е през нашето приятелство, започнало още в ученическите ни години. Човек, когото се гордея, че познавам и в когото тези иначе клиширани изрази се срещат със своя истински смисъл.

Петя Накова, режисьор на филма “Наследство”

Даде ни шанс

Ние, със семейството ми, сме с Таня повече от 10 години. Тя и нейният екип се занимава с децата ни от много ранна възраст и благодарение на тях те получиха шанс за равностоен живот. Работата в “Яника”... Това е почти апостолска дейност. Тя много трудно успя да се задържи над водата, защото поддръжката на центъра е голям проблем. Тя възприема децата като свои. Претърпя много сериозна лична криза и въпреки всичко успя да се върне и да продължи своята работа.

Александър Михайлов, фотограф

Тя е герой

Таня Димитрова е един от най-положителните, реактивни и емпатийни хора, които познавам. Тя е един от малкото професионалисти, запазили нормалността и здравия разум дори в тежки моменти, като този, в който се намираме в момента. Заедно работихме по коледната песен на Дара Екимова Follow me, в която двама от възпитаниците на център Яника взеха участие. Един ден ще си спомняме за кризата, в която се намираме в момента и ще мислим за героите на днешния ден. Таня Димитрова, определено, е един от тях!

Ива Екимова, ПР специалист

Историята й е впечатляваща

Таня е с впечатляваща житейска история. Когато я попитах дали иска да говори пред камерите за изпитанието си, тя каза “Да!”, защото хората имат нужда да знаят, че и невъзможното се сбъдва. Животът й е дълбоко свързан с хората с увреден слух. Тя създава фондация, която да подпомага децата, които имат нужда от професионална помощ и малко след това разбира онази смразяваща диагноза с три букви, която звучи като смъртна присъда.

Мира Добрева, водеща на “Отблизо” по БНТ