Твърде ниските лихви „зомбират” икономиката

Управлението на Марио Драги завършва със скандали, които са нетипични за подобна консервативна институция като ЕЦБ.

Изобилното евтино кредитиране поддържа слабите банки и компании на повърхността

Наследството от управлението на Марио Драги в ЕЦБ

ЕЦБ използва разхлабена политика в години на растеж

В началото на ноември започва мандатът на Кристин Лагард като президент на Европейската централна банка. Управлението на Марио Драги завършва със скандали, които са нетипични за подобна консервативна институция. В края на септември Сабине Лаутеншлегер обяви, че подава оставка като член на Изпълнителния съвет предсрочно. Така тя продължава поредицата от предварително напуснали германски членове на управителните органи на ЕЦБ, като преди нея това направиха Юрген Щарк и Йорг Асмусен.

Поводът за оставката е несъгласие с мерките за стимулиране на икономиката на еврозоната. Те се изразяват в допълнително понижаване на основния лихвен процент по депозитното улеснение за банките до -0,5% и рестартиране на програмите за изкупуване на държавни и корпоративни облигации в размер на 20 млрд. евро на месец от ноември. По този повод се разкри сериозно разделение на позициите, като 7 от 25 члена са били против това решение.

В настоящата статия накратко ще разгледам състоянието на икономиката на еврозоната понастоящем и какво предстои оттук нататък за новия президент на ЕЦБ.

Кои са основните проблеми пред ЕЦБ

Група икономисти, заемали отговорни постове като управители или президенти на централните банки на Франция, Германия, Австрия, Нидерландия или членове на изпълнителния съвет на самата ЕЦБ, изпратиха до медиите нарочен меморандум относно паричната политика на банката, като посочиха някои от най-сериозните предизвикателства, пред които ще се изправи новият й ръководител.

Те са силно загрижени относно начина на управление на банката, като оправданието за това е реакцията спрямо Световната финансова криза. ЕЦБ използва твърде разхлабена политика в години на икономически растеж и ценова стабилност, когато тя би трябвало да бъде по-консервативна. Въпреки че е възприето от ръководството на банката като временно, скорошното забавяне на икономическата активност и рисковете във връзка с Brexit и търговските войни на Съединените щати с Европейския съюз и Китай бяха използвани като повод за рестартиране на програмите за изкупуване на активи и за допълнително понижаване на лихвения процент по депозитното улеснение за търговските банки от еврозоната. При това ЕЦБ се ангажира да запази този тип политика за още по-продължителен период от време.

Проблемът се усложнява от факта, че трансмисионният механизъм на паричната политика в еврозоната изглежда не работи според очаквания от ЕЦБ начин. Ниските лихвени проценти и директната намеса на пазарите на облигации чрез програмите за покупки не дават желания резултат за насърчаване на икономическата активност. Всъщност тази политика допринася за съвсем различна реакция спрямо очакваната. Склонността към спестяване на домакинствата се понижава, което от една страна намалява ресурса за фирмите да инвестират, а от друга им показва, че растежът на потреблението в бъдеще не би могъл да е устойчив.

Инвестициите след кризата са на исторически ниски равнища и глобално, и в еврозоната. Това означава, че създаването на капитал се забавя. От друга страна задлъжнялостта и на частния сектор, и на правителствата се увеличава, като ниската цена на обслужване на кредитите не стимулират последните да правят структурни реформи. В дългосрочен период ефектите от това върху икономическия растеж не биха могли да са позитивни. От друга страна обаче изобилната ликвидност допринася за надуването на балони при някои финансови активи или при недвижимите имоти. Лесният достъп до кредити и липсата на диференциране според рисковия профил поддържат бизнеси, които в противен случай биха фалирали отдавна, но механизмите за отстраняване на неефективните фирми не работят. Това е предпоставка за още по-сериозна криза в бъдеще.

Няколко проблема пораждат особен интерес. Първият от тях се отнася за смисъла на понятието стабилност на цените. Според устава на банката тази стабилност е дефинирана като годишно нарастване на равнището на цените в еврозоната с под, но близо до 2%. През последните няколко години обаче ръководството на ЕЦБ неформално промени посочената дефиниция. Така то счита темп на инфлация от 1,5% за неприемлив. Въпреки това банката не успява да постигне целта си за ускоряване на темпа на инфлация до 2%.

През 2014 г. от банката обосновават твърде експанзивната си политика с опасността от дефлация (понижаване на равнището на потребителските цени). Всъщност рискът от развитие на дефлационна спирала, включваща спад на икономическата активност и на заетостта е твърде малко вероятен през този период и самата ЕЦБ го признава. Така идеята за повишаване на инфлацията не изглежда оправдана. По тази причина паричната политика през последните години е основана на погрешен анализ на ситуацията в еврозоната. Тоест често използваният аргумент, че ЕЦБ би нарушила мандата си заради прекалено нисък темп на инфлация, изглежда неточен. Още в Споразумението от Маастрихт е регламентирано и все още не е променено, че първостепенната цел на ЕЦБ трябва да бъде стабилността на цените.

Евентуалната промяна, която се изразява в дефинирането на границата от 2% като симетрична инфлационна цел, всъщност би представлявала нарушение на политиката на стабилност на цените. Особено ако смисълът на симетрията е, че след години на инфлация под 2% ще бъде позволен продължителен период на надхвърляне на тази граница. Освен това годините, през които ЕЦБ не е успяла да постигне целта си, не създават доверие сред потребителите и пазарите, че тя ще е способна да я върне обратно в посочената граница, когато конюнктурата се подобри.

Периодът на количествени улеснения, които всъщност представляват покупки на ценни книжа от страна на ЕЦБ, показва, че продължаването на тази политика не може да донесе съществени ползи за икономическия растеж. Най-логичното обяснение е, че по този начин се помага на силно задлъжнелите държави, които биха изпитали сериозни затруднения да обслужват дълговете си при евентуално повишаване на лихвените проценти. Такъв тип финансиране е абсолютно забранено от Споразумението от Маастрихт.

Негативните странични ефекти от ниските лихвени проценти на централните банки представляват проблем отдавна. Според теорията за обърнатия лихвен процент желаният ефект от тези лихвени проценти се обръща и вместо да насърчават разширяването на икономиката, те я свиват. Тези негативни ефекти не се ограничават само до банковата система, те въздействат и върху застрахователните компании, пенсионните фондове и върху финансовия сектор като цяло. Преразпределителният ефект в полза на собствениците на реални активи обаче създава сериозно социално напрежение. По-младите поколения се възприемат като лишени от възможността да се осигурят за старини чрез сигурни лихвоносни инвестиции. Търсенето на по-висока доходност повишава изкуствено цените на някои активи до равнища, които в крайна сметка представляват заплаха да доведат до внезапна корекция на пазарите или дори до сериозна криза.

Изобилното кредитиране при изключително ниски лихвени проценти поддържа слабите банки и компании на повърхността. Това се случва благодарение и на програмата за дългосрочни операции по рефинансиране, която значително се разшири през 2018 г. Значителните негативни ефекти от отрицателните или твърде ниските лихвени проценти също обхващат “зомбирането” на икономиката. Според изследвания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на Банката за международни разплащания този процес вече е достигнал значително разпространение и допринася за отслабването на растежа на производителността.

Продължаването и дори засилването на този тип политика показва твърд ангажимент ЕЦБ за провеждане на свръхразхлабена парична политика в бъдеще. По този начин самата тя съществено възпрепятства преустановяването на тази политика.

Преди около 10 години ЕЦБ има съществен принос за преодоляване на сериозна рецесия и за консолидиране на икономиката след това. Колкото повече ЕЦБ продължава настоящата си политика обаче, толкова повече негативните ефекти от нея се задълбочават. Лихвените проценти губят водещата си функция като източник на информация, а рисковете за финансовата стабилност се увеличават. Колкото повече продължава този период, толкова по-голям е потенциалът за неуспех. Ако избухне голяма криза, тя ще бъде в невиждан досега мащаб. По подобие на други централни банки ЕЦБ е под заплахата да загуби контрола върху създаването на пари.

Едно от най-големите предизвикателства, пред които са изправени централните банки, е необходимостта да решават проблеми, които са извън обхвата на правомощията и инструментариума на тези институции. На практика съществува широко съгласие, че чрез паричната политика може да се контролира темпът на инфлация. Позитивното въздействие върху заетостта и икономическия растеж може да бъде само краткосрочно. Политиците обаче изискват от централните банкери да постигат вместо тях именно последните две цели. Резултатите от това по принцип не са добри. Чрез паричната експанзия обикновено политиците печелят време и възможност за отлагане на необходимите структурни реформи, докато централните банки губят доверие в способността си да изпълняват формално заложените си цели за сметка на неформалните. Това показва отново, че независимостта им от изпълнителната власт действително е необходима, но на практика е почти невъзможна.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари