Четиринадесети век е времето на големия разцвет на сръбската държава

Марко Кралевич е изобразен с ниска корона, а косите му са прибрани в елегантна западноевропейска прическа

Едно от най-интересните ми преживявания във Вардарска Македония се случи още при първото ми пътуване през 1989 г. Цел на пътешествието бе старинния Прилеп в южната част на страната и по-точно - средновековния град, столица на прочутите крале Вълкашин и Марко. Там трябваше да отседна в манастира “Св. Архангели” в подножието на замъка, където се намираше базата на известния югославски археолог проф. Бошко Бабич, починал няколко години по-късно. Автобусът от Скопие премина през дефилето на река Вардар, а после зави на запад покрай планината Бабуна. Беше тъмна нощ, когато на автогарата ме посрещна един от сътрудниците на професора.

Бошко Бабич бе колоритна личност. Хърватин по произход, той е участвал в партизанската армия на Тито по време на Втората световна война. През 1943 г. е ранен в главата и част от черепа му липсваше. В живописната обител имаше всички съвременни удобства, но археологът живееше в почти спартански условия и спеше направо на земята. Въпреки разликата във възрастта, между нас се зароди приятелство. Бабич ме гощаваше с невероятен манастирски гювеч в пръстено гърне, полят обилно с червено вино. В “Св. Архангели” нощуваха хора от белградски телевизионен екип, с които дълго обсъждахме наболелите тогава проблеми на Югославия. Хърватинът бе горещ привърженик на панславизма и ние спорехме ожесточено на тази тема.

Но аз нито за миг не забравях за моята задача. Още в първата сутрин поех по стръмните скали към високо запазените стени на средновековната крепост. По изсечения в канарите древен път си припомнях историята на кратко просъществувалото Прилепско кралство. Четиринадесетият век е времето на големия разцвет на сръбската държава. Още крал Стефан Урош Милутин успява да превземе северните части на Македония. Неговият внук, могъщият Стефан Душан, отнема обширни територии от Византия и през 1346 г. в Скопие обявява създаването на Сръбското царство.

Опора на завоеванието са способни и жадни за земи храбри мъже, издигнали се от незначителни феодали до високопоставени военни командири. Стефан Душан ги дарява с много имоти и с голяма власт. След неговата смърт тя се превръща в пълна независимост и само за броени години могъщата преди държава се разпада.

Залезът на Сръбското царство особено ясно се свързва с възхода на рода на Мрънявчевичите. Синове на дребни благородници от Херцеговина, братята Вълкашин и Углеша непрекъснато укрепват позициите си. Към 1358 г. първият е велик челник в района на Прилеп, а другият - велик воевода в днешния гръцки град Серес. Около 1365 г. Вълкашин официално е провъзгласен за сръбски крал и съвладетел на втория и последен сръбски цар Стефан Урош V. Кралството му заема цяла Вардарска Македония, а също така части от Егейска Македония и Южно Косово. Пряк наследник на Вълкашин е легендарният Марко Кралевич, който има горчивата участ да посрещне османското нашествие и в 1395 г. да загине като турски васал.

В средата на 60-те години на ХIV в. обаче кралството на Вълкашин е в своя разцвет. Негова столица е орловото гнездо Прилеп, кацнало върху непристъпни скали. Всъщност той става особено важен още при сръбско-византийските войни от времето на Милутин, когато за дълго е гранична крепост.

Веднага щом влязох през първата порта на града, усетих неговите огромни размери. Той е бил изграден върху двойния скален масив, носещ днес името “Маркови кули”. Масивът се състои от четири отделни върха, като най-висок е Крупник, където се намира цитаделата. Основната концепция на отбраната е в свързването на четирите върха в единна система от фортификационни съоръжения. Така с течение на времето се образували три яки пояса от крепостни стени, защитавани от десетки кули.

Външният зид се издига непосредствено над подградията и на места е запазен до 8 м. Основна е средната стена, която именно свързва върховете на двете скални грамади. Само по нея се виждат пет отбранителни кули, съхранени чак до изходите към бойните пътеки. Една от тях е оцеляла на височина цели 13 метра, а във вътрешността й се намира огромно водохранилище. Непристъпният вътрешен замък на Крупник е неголям, но защитен страховито. Входът се е пазел от кръгла кула, а в най-високата част е самостоятелната кула-донжон за последна защита на бранителите.

Моите усилия бяха насочени и към великолепните подградия на Прилеп, наричани сега Вароша. Някога крепостта и околните квартали са били осеяни с християнски храмове, чиито имена са известни от многобройните дарствени грамоти на православните балкански владетели. Това са “Св. Димитър”, “Св. Никола”, “Св. св. Теодор Стратилат и Теодор Тирон”, “Св. Георги” и много други.

Някои от тях са запазени добре и именно в тях направих важни открития. В църквата “Св. Димитър” намерих няколко неизвестни изображения на воини от епохата на кралете Вълкашин и Марко. Двама от бойците са пешаци, а третият - конник. Те носят характерните ризници и островърхи шлемове, на поясите им са запасани мечове, някои държат дълги копия със знаменца-банери.

Най-важната ми находка обаче се появи в манастирската църква “Св. Архангели”. Тя е построена още през ХI-ХII в., а във втората половина на ХIII в. е обновена от византийския велик хартуларий на Запада Йоан. Последната реконструкция е направена около 1371 г. от прилепския крал Марко. Край входа са оцелели изображенията на неговия баща Вълкашин като беловлас старец и на самия Марко като горд млад мъж в православни владетелски одежди.

Именно върху мазилката край този образ неочаквано попаднах на друга рисунка, този път издраскана с остър предмет. На нея отново е крал Марко, но не като шаблонно церемониално изображение, а като напълно реален портрет. Вижда се угриженият, но пълен с решимост за съпротива срещу османското нашествие владетел на Прилеп. На главата си Марко носи ниска корона, а косите му са прибрани в елегантна западноевропейска прическа. Върху гърдите личи грамаден кръст - символ на неговата дълбока вяра. Просто е трудно да се повярва, че само след десетилетие напетият крал ще е принуден да сече монети с надписи на турски език и да воюва срещу другите православни владетели като васал на иноверския поробител. Една находка от “Св. Архангели” пък показа съвсем различен аспект на историята. Съвременната македонска пропаганда непрекъснато спекулира с произхода на местното население. Дарителският надпис върху камбаната на манастира обаче е красноречив в това отношение. Той е от края на ХIХ в. и свидетелства, че камбаната е излята със средствата на “българите от Прилеп”.

В околностите на града видях и други интересни забележителности. Само на няколко километра от Прилеп и в местността Трескавец се намира великолепният манастир “Успение Богородично”, построен в първата половина на ХIV в. Той е бил любима обител на сръбските владетели и нееднократно е даряван с обширни имения из цяла Македония. Манастирската църква е изписана със стенописи в модния за времето палеологов стил. На тях Христос е изобразен като православен владетел, а наобиколилите го светци-воини са в реални дворянски одежди от епохата.