Честността, компетентността и готовността да ни предадaт всички факти са от съществено значение за установяване на кого да вярваме

Ще ви бъде простено, ако не знаете на какво да вярвате по време на тази пандемия. Някои учени, които твърдят, че техните твърдения се основават на доказателства, ни казват, че локдауна е твърде тежък, а други ни казват, че трябва да го пренебрегнем на свой риск. Някои твърдят, че маските са малко полезни, а другите че спасяват човешки животи. На кого да се доверим?

По време на криза като тази, доверието очевидно има значение. То променя това, което хората са готови да направят: независимо дали носят маски или получават ваксина, когато тя стане достъпна. След първия локдаун хората продължават да се доверяват на учените, въпреки техните разногласия или промените в официалните научни съвети.

Но да знаеш на кого или на какво да вярваш е трудно. Философът Онора О’Нийл ни казва, че вместо да се фокусираме върху доверието, трябва да се фокусираме върху надеждността. Тя ни съветва, че доверието се случва, когато хората проявяват честност, надеждност и компетентност, като представят доказателства по начини, които ги правят достъпни, разбираеми, полезни и лесно оценими (което означава, че можете да проверите това и сами, ако желаете). Тези принципи формират основата за полезното ръководство за онези, които се опитват да предадат всякакви доказателства по време на пандемия, и за тези от нас, които се опитват да преценят в какво да вярват, независимо дали идва от политици, учени или медийни експерти.

Когато оценявате дали нещо заслужава доверие, първо си струва да се попитате дали се чувствате като някой, на когото се опитват да продадат нещо или се молят за гласа ви. Когато правителството обяви нови правила, доказателствата за тях трябва да бъдат правилно обяснени, а не третирани като средство за убеждаване на хората как да мислят или да действат. Целта трябва да бъде информиране, а не само убеждаване (с изключение може би в извънредни ситуации, когато бързите действия са наложителни).

По време на криза като тази, учените могат да се чувстват така, сякаш участват в надпревара във въоръжаването на комуникациите. Опитващите се да защитят общественото благо срещу потенциално опасна дезинформация, в крайна сметка могат да отрекат несигурността. Видяхме това по-рано по време на пандемията, когато официалната линия за маските беше, че те са неефективни, вместо да признаем, че нямаме достатъчно доказателства за оценката на тяхната ефективност. Твърде често съобщението се формира от комуникационни специалисти, които работят, в посока най-голям брой хора да „получат съобщението“, вместо да мислят как да представят доказателствата, така че най-голям брой хора да могат да ги разберат, да им се доверят и след това да решат сами.

И все пак несигурността е двигателят на науката и е знак за познаване на смирението. Джон Кребс, бившият председател на Агенцията за хранителни стандарти, който се занимаваше с многобройните кризи като ''лудата крава'' по говедата и шапа, излезе с полезен контролен списък за научна комуникация в такива кризи: кажете какво знаете, след това кажете какво не знаете и след като признаете своята несигурност, кажете какви изследвания се правят и какво могат да направят хората междувременно. Жизнено важно е да се каже, че тези съвети ще се променят, когато се научи повече.

Когато преценявате дали източника е надежден, потърсете доказателствата. Ако се показва само едната страна, запитайте се какво липсва и защо, тъй като надеждният източник трябва да представи съответните доказателства. Ако някой ви разказва само за потенциалните ползи от дадена мярка или цитира аргументи, които подкрепят неговата позиция, струва си да попитате дали има потенциални вреди или доказателства, които сочат обратния път.

Често се правят трудни компромиси, свързани с решения - независимо дали става въпрос за локдаун или ваксини. В идеалния свят те щяха да бъдат ясно изложени, за да можем да решим сами. Разбира се, понякога има твърде много доказателства, за да се оправдае всичко, но трябва да има балансирано обобщение на плюсовете и минусите. Тези, които искат да бъдат оценявани като надеждни комуникатори, независимо дали са правителство, медии или научни групи, трябва внимателно да обмислят как представят тези доказателства, ако наистина искат да ни помогнат да решим въпроса си.

Например, представянето на доказателства кара ли ви да се чувствате успокоени или тревожни? Веднъж плакат в лондонското метро гордо заяви, че „99% от младите лондончани не извършват сериозно младежко насилие“. Това е успокояващо число? Но ако се обърне обратното, и звучи „1% от младите лондончани извършват сериозно насилие“, това би имало съвсем различен ефект.

По същия начин, когато политиците и учените боравят с цифри, като например дневния брой на смъртните случаи от ковид, трябва да е ясно дали те се основават на съобщения за смърт, които са по-високи във вторник, или са от действителния ден на смъртта, което означава, че последните данни неизбежно ще бъдат ревизирани нагоре. В идеалния случай доказателствата ще имат някакъв звезден рейтинг. Например, някой съобщава с „висока увереност“, че носенето на маски на открито има незначително въздействие върху предаването на болестта, но пък има „ниска увереност“ в тяхната оценка, че при близък контакт като фризьорство и козметични процедури може да намали R до 0,05. Понякога решенията трябва да се вземат и при малко на брой доказателства, но трябва да е ясно какви са доказателствата и колко те са достоверни.

Крайният тест за едни доказателства е да можете сами да ги проверите. Ако не ви казват как да разгледате доказателствата, за да разберете повече, или къде да намерите данните за тях, защо не?

Част от това, което прави хората толкова необикновен вид, е способността ни да се учим от опита и знанията на другите и да предаваме това социално и културно обучение във времето и пространството. Не всички трябва да изпитаме загуба на някого от COVID-19, за да разпознаем вируса като сериозна заплаха, нито трябва да измисляме начини да се предпазим от тази заплаха. Можем да се доверим на опита, знанията и трудолюбието на другите.

Но в света на конкурентните източници, който обитаваме, трябва да разработим нови начини за оценка на това, кой наистина има значение за нас, както за знанията и опита, който ще получим. За комуникаторите е много по-добре да бъдат надеждни още от самото начало - да бъдат честни относно сложността и несигурността, да бъдат отворени за компромисите и разсъжденията които се крият зад политиките, отколкото да опростяват нещата в името на по-лесното съобщение. В крайна сметка няма лесен път към истината. Но това може да помогне ако се забележи кога поне се прави опит в тази посока.

*Дейвид Шпигелхалтер е председател на Центъра “Уинтън" за риска и доказателствата при комуникация към университета Кеймбридж

(Превод за Труд“ - Павел Павлов)