Цар Георги I Тертер е потомък на куманския владетелски род Тертероба, а двете му съпруги - на династията Асеневци

Георги Тертер е най-ранното име на български цар, съхранено в нашия фолклор

Преди седем столетия, през лятото на 1322 г., умира един от забележителните български царе - Теодор Светослав (години на управление: 1300-1322), наричан и Светослав Тертер. Би било пресилено да се каже, че той е сред забравените наши владетели - за него са писани научно-популярни книги и романи, вкл. “Светослав Тертер” (1902 г.) на Иван Вазов. И все пак, името на даровития държавник не се радва на особена популярност. На тази кръгла годишнина ще посветим няколко статии от нашата поредица, но нека първо хвърлим поглед към личността на неговия баща - цар Георги I Тертер, управлявал България в периода 1280-1292 в условията на тежка криза.

Династията Тертеровци, представена от Георги I Тертер, Теодор Светослав и Георги II Тертер (1322 г.), е от българо-кумански произход. Българските Тертери са “клонка” на кипчакския/куманския владетелски “клан” Тертероба, познат на средновековните автори в Киевска Рус, Армения и дори Египет! По-конкретно нашите Тертеровци са роднини на куманския хан Котан (“Котян” в киевските летописи), който с подчинените си племена през 1239 г. търси спасение Унгария в разгара на татарското завоевание степите в днешна Украйна и Южна Русия. Крал Бела IV приема бегълците, представляващи първокласна военна сила, но унгарските “магнати” са обезпокоени, че кралската власт ще стане още по-силна. През 1241 г. Котан е убит, хората му вдигат бунт и се преселват в България, приети от цар Иван Асен II - в навечерието на татарския поход в Средна Европа и на Балканите.

Бъдещият цар Георги Тертер се ражда в България, а майка му сигурно е “знатна дама” от българското болярство. Появата му на историческата сцена е във времето на Ивайло (1277-1280). Първата му съпруга Мария, майката на Теодор Светослав, най-вероятно е с асеневска кръв. Според нас тя е дъщеря на могъщия деспот Яков Светослав, потомък на киевските князе, намерил убежище в България отново поради татарската заплаха. Деспотът е женен за внучка на цар Иван Асен II - с други думи, “синята кръв” на Теодор Светослав е както тертеровска, така и асеневска! Яков Светослав, схващан като съперник на болния цар Константин Тих Асен (1257-1277), е ликвидиран от наемни убийци, изпратени от царица Мария Кантакузина.

Властната съпруга на Константин извършва това през 1276 или 1277 г., но повече за всичко това сме разказали в книгата “Първите дами на средновековна България” (2020 г.).

На мястото на Яков Светослав като своеобразен “лидер” на болярството изпъква именно Георги Тертер, когото според византийския историк Георги Пахимер „... българите величаеха...” Освен знатния произход, както изглежда, потомъкът на куманските ханове е притежавал ярка харизма и качества на военачалник и политик.

Не знаем какви са били отношенията между Георги Тертер и Ивайло, но знатният куманин е възприеман като потенциален претендент за търновската корона! За да привлече Тертер на своя страна, византийският поставеник Иван Асен III му дава титлата “деспот”, най-високата след царската, и го прави свой зет. Георги Тертер е заставен да се разведе с Мария, нещо повече - да изпрати нея и сина им Теодор Светослав като заложници във Византия. Негова нова съпруга става Кира-Мария Асенина, сестрата на Иван Асен III. Междувременно малодушният Иван Асен позорно бяга от Търново. Болярството избира за нов цар именно Георги Тертер, чиято задача е да се справи с Ивайло. Както е известно, през 1280 г. “селският” цар (под негова власт все още остава част от Източна България!) и изпратеният от Византия Иван Асен III се озовават в двора на Ногай в Исакча (Северна Добруджа). И двамата търсят подкрепата на татарския хан, но на един пир Ивайло е убит, а Иван Асен се бързо да се завърне в Константинопол... Елиминирането на двамата противници на Георги Тертер най-вероятно се дължи на негова дипломатическа интервенция в двора на Ногай.

Управлението на Георги Тертер е изпълнено с проблеми... Освен външната заплаха царят, е в конфликт с властния патриарх Йоаким III, който го заплашва с отлъчване от църквата, ако не си върне първата съпруга! Явно това не е лична позиция на църковния глава, а доминиращото мнение в българското общество. В крайна сметка, Кира-Мария е отпратена във Византия, а Мария заедно със сина си Теодор Светослав се завръща в Търново. Колкото и да е парадоксално, първата съпруга става “втора” като българска царица! Теодор Светослав получава царска титла като съвладетел на своя баща.

През 1284 г. татарски сили нахлуват в България и опустошават земите около Несебър, тогава под византийска власт. Подновената заплаха принуждава Георги Тертер да изпрати Теодор Светослав като заложник в двора на Ногай (1285 г.). Втората дъщеря на царя, неизвестна по име, става съпруга на Ногаевия син Чака. Действията на Георги Тертер са приемани от изследователите като израз на пораженческа политика. Както бе показано от изследователя Лъчезар Кръстев, тези ходове не следва да се драматизират, още повече при сходните примери от руските княжества и Сърбия. Така или иначе, през следващите няколко години няма данни за татарски набези в България, а Георги Тертер на практика поне временно елиминира опасния за България византийско-татарски съюз.

Отново през 1284 г. Георги Тертер дава своята дъщеря Анна за съпруга на сръбския крал Стефан Милутин (1282-1322). Принцесата е дъщеря на царя от брака му с Кира-Мария, следователно е дадена за съпруга на сръбския крал, когато е най-много петгодишна... Мирът със Сърбия явно е необходим предвид проблемите с татарите и Византия. Същевременно царят подпомага братята боляри Дърман и Куделин, които отхвърлят унгарската власт в Браничевската област. Господар на Видин става Шишман, който е близък родственик, може би по-малък брат на Георги Тертер?

Българо-татарските отношения се влошават през 1291-1292 г., когато според Пахимер”... Тертер не беше в състояние да помогне нито на себе си, камо ли на другите... “ От това се възползва силният средногорски болярин Смилец, който с подкрепата на Ногай заграбва престола (1292 г.). “Самият Тертер - разказва Пахимер,- беше избягал при императора и пребиваваше някъде около Адрианопол (Одрин), защото императорът беше отклонил молбата му (да му даде убежище), за да не би, като го поиска Ногай, да предизвика гнева му, ако сам, както е естествено, го приеме като молител...”
Нерадостната и унизителна участ на цар Георги Тертер алегорично е представена във византийската сатирична поема “Птичеслов”:

"...Избяга ти, нещастният,

и тук дойде в Романия (Ромейската империя),
а пък татарите навред те дирят да те хванат...”

Една старинна народна песен, чиято автентичност беше доказана от проф. Тодор Моллов, на свой ред пази спомен за съдбата на царя. Трябва да се отбележи, че това е най-ранния пример с името на реален български цар, съхранено в нашия фолклор:

“Снощи татари минаха,
цар Гюргя ранен носеха...”

Георги Тертер е държан като почетен пленник от ромеите до 1301 г., когато синът му Теодор Светослав, успял да си върне бащиния престол година по-рано, го разменя за група пленени византийски офицери. Те пък са му предоставени от деспот Алдимир, брат на Георги Тертер и господар на Крънската област. Както разказва Пахимер, синът не връща баща си на престола (дори като “номер 2” в пирамидата на властта!), както са очаквали мнозина българи, а му дава за управление един неназован град. Почти всички изследователи са убедени, че става дума за Червен. Няколко години по-късно бившият владетел приема монашеството в Ивановския скален манастир. През петдесетте години на XX в. проф. Асен Василиев открива неговия издълбан в скалата гроб, където се е четял надпис графит “цар Георги”...

Оценката на българската историография за Георги Тертер общо-взето е негативна. Тази “присъда” категорично е несправедлива и пресилена. Въпреки своите грешки и малодушното бягство във Византия, този български владетел води активна политика за защитата на българските интереси в десетилетията на т. нар. татарска хегемония и тежка вътрешна криза.