Политическото словоблудство се е превърнало в ритуално убийство на истината

Искат да превърнат народите в популации, а държавите в местообитания

Напоследък много се говори… Твърде много се говори за какво ли не. Политическото словоблудство се е превърнало в ритуално убийство на истината. Зад големи думи обикновено се крият дребни мисли, a aмбициозни полуистини флиртуват с тлъсти лъжи. Kогато флиртът свърши с консумация, на бял свят се пръкват мрачните следствия на закона за световната подлост... Човек се чуди дали думите не са станали средство за зомбиране на големи групи от хора? Дали те не са нещо като вируса, който кротко живее в котките, но заразява мишки и плъхове така, че губят инстинкта си за самосъхранение. И се оставят да бъдат изядени от котките „без да им мигне окото“. 

Върти се търговия с въглеродни емисии, а междувременно нарастват вредните емисии на внушения, които комплексират и дезинформират обикновените хора. 

Опитват се да им втълпяват абсурдни идеи като например, че заради оцеляване на планетата трябвало да намалява броят на новородените (?!). Очевидно се прицелват с тези внушения в общностите от по-високообразовани хора – другите просто биха пратили по дяволите подобна агитация. 

Разклащането на семейните ценности е в основата на нова психологическа агресия срещу народите на Европа.  Не само устоите на цивилизацията ни, а и възпроизводството на тези европейски народи е взето на мушка. Има глобална дълбока държава с чудовищно финансиране, която иска да превърне народите в популации, а държавите в местообитания. Така в крайна сметка ще намалее  броят на по-образованите жители на планетата, които са склонни към самостоятелно мислене в политиката и обществото. Затова те по-трудно се управляват от един единствен команден център. А такова управление е целта на патогенно-модифицирания елит, който се крепи на власт в противоречие с кибернетичния закон за необходимото разнообразие. Не бих се учудил, ако този либерАЛЧЕН елит се окаже свързан с развихрянето на пандемията COVID-19. Този патогенен микроорганизъм сее смърт и страх, докато в същото време ненаситните представители на глобалния патогенно-модифициран елит вече прибавят към сметките си  половин трилион долара… 

Сега е на мода „зелената сделка“, но странно защо ли не се замисляме, че зеленясването на по-рано бистрата екологична проблематика е  белег за заблатяване. Свеждането на зелените идеи до праволинеен натурализъм радикализира, а може би и фанатизира милиони млади хора. Те са готови да търсят врага сред други човешки същества, които застрашавали природата защото имат нужда от храна и от топлина, от почивка на море или планина, и защото  издишат въглероден диоксид. А това било грях пред бога на климатичните промени, заради нещо общо с глобалното затопляне, което на свой ред – как не сме се сетили досега – ускорявало и топлинната смърт на Вселената.

За съжаление, хората се фанатизират най-лесно на млади години. Патогенно-модифицираният елит се възползва от тази възможност за масово промиване на мозъци. В резултат  се сблъскваме с гротескни прояви на онова, което Лео Троцки преди един век проповядва като „перманентна революция“. Само че сега постоянно действащите „революционери“ веят не червени, а зелени или розови знаменца. Но пак и пак искат принципно невъзможни неща. Колкото по-неосъществими са те, толкова по-желани са като повод за нови борби и жертви. 

Жертвите мотивират нови и нови идеалисти да се включват в перманентното жертвоприношение. Не ги интересува кой се възползва от наивните им представи за нов свят, кой плаща за масовките и за грантовете. 

Зомбирани по такъв начин, хората не забелязват, че стават заложници на глобален терористичен процес. Както сега са заложници на пандемия, причинена от постоянно мутиращ патоген, който има  спецификата на биологично оръжие за масово поразяване.  

През 2004 г. написах книгата „Самовъзпроизвеждащият се терор“. (Между другото, в нея се появи за първи път статия за био-тероризма от Славчо Велков и Камен Плочев – главния инфекционист на Българската армия.) Определението, което дадох тогава за глобалния тероризъм, е още по-актуално и в сегашната ситуация. То гласи: създаване и разпространяване на масов страх с финансово-икономическа цел, прикривана зад политически, религиозни, или идеологически особености на преките извършители.   

Оставям на интелигентните читатели на вестник „Труд“ сами да си отговорят на въпроса какви интереси стоят в основата на глобалната трагедия с COVID-19.

В началото на април 2020 г. Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН, би тревога за опасностите от био-тероризъм. През май в доклад на отдела за  борба с тероризма към Съвета на Европа се конкретизираха някои от измеренията на тази заплаха. Тогава, а и досега на опасността се гледаше като на серия от  терористични актове тук-там по широкия свят. Но бомбените атентати, нападенията с ножове или с превозни средства, постепенно престанаха да стряскат обществеността, залисана в ежедневната страст за правене на пари. Изведнъж на хоризонта се появи нова и при това всеобхватна заплаха. Отначало далеч от Европа, но след това в самото й сърце се развихри пандемията COVID-19.

Интересно е, че началото на пандемията бе на 1 декември 2019 г. А малко преди това в Регистъра за Европейски патенти пише, че на 24 октомври 2019 г. е взето решение за издаване на патент с номер на ЕР3172319 – CORONAVIRUS на  Института Пърбрайт. 

Заявката за изобретението е направена още на 23 юли 2015 г.,  а притежателят на патента е заявил 27 приноса, сред които ваксина с коронавирус и метод за лечение или превенция на заболявания с прилагане на такава ваксина. Явно усилията на научно-изследователската общност още тогава са били да се създадат средства за противодействие срещу вирусите от този тип. Но са закъснели, или пък са били изпреварени, което не е съвсем същото като да закъснееш… 

По-рано през годините светът беше сполетян от епидемии като „свинския грип“ и „камилския грип“ в Близкия изток. И двете инфекции се причиняваха от коронавируси. Но те бяха с по-кратки инкубационни периоди и се самоограничиха по тази причина, защото вирусоносителите заразяваха по-малък кръг от хора и по-бързо излизаха от строя. Сегашният вирус сякаш си е „научил урока“ – еволюирал е така, че да прескочи тази бариера пред масовото му разпространение. 

Странно е да се говори така, защото вирусите са на самата граница между живата и неживата материя. Още по-странно е, че те сякаш проявяват стихийно-групова интелигентност, нещо като изкуствен интелект. Популацията им прилича на пазарите, които са способни да се самообучават. В този смисъл и коронавирусът мутира така, сякаш се е учил да преодолява защитите на човешкия организъм все по-ефективно. Затова в битката на човечеството срещу коронавируса са необходими не само биолози и фармацевти, но и математици, и експерти по кибернетика. Но преди всичко за победата се нуждаем от лекари, на които дължим признателност и подкрепа. Тяхната храброст и ежедневен героизъм ни възхищават, но освен това трябва да ги опазим живи и дееспособни. А за онези, които са дали живота си за своите пациенти, един ден – скоро – трябва да  вдигнем паметник.