Колкото са радостни във Вечния град, толкова и в Тирана. За два дни албанската столица посрещна над 100 000 фенове и гордо стъпи във футболното семейство. През 2005 година ЦСКА гостува на „Тирана“ в квалификационен кръг от Шампионската лига буквално на същото място и победи с 2:0. Старият стадион се казваше „Кемал Стафа“. По българската агитка летяха „камъни и дърве“ в буквалния смисъл на думата. Разположен почти до центъра на града, стадионът беше опасен за всякакви гости. Днес на същото място е „Еър Албания“. Едно прекрасно съоръжение с архитект Марко Казамонти, струващо 85 милиона евро. И редом с Моуриньо и то влезе в историята като арена на първия финал в Лигата на конференциите. Голяма част от вложените пари са от УЕФА по програмата „Хеттрик“. Централата показва, че е готова не само да помогне, но след това да покаже на света, че и малките го могат. Както направи със Скопие през 2017 година. Столицата на Северна Македония тогава прие огромен мач за Суперкупата на Европа – „Реал“ срещу „Манчестър Юнйтед".
А България? През 2005-а „Тирана“ гостува на ЦСКА и стадион „Българска армия“ имаше все още що-годе приличен вид. 17 години по-късно арената на Борисовата градина е обрасла в бурени и развалина. Въобще не е сигурно дали УЕФА ще разреши въобще някой от квалификационните мачове на ЦСКА да се играе там. А още по-назад във времето още се чува ехото от думите на спортния министър от края на миналия век Васил Иванов-Лучано, че след ремонта националният стадион „Васил Левски“ ще приеме финал в евротурнирите.
Сега думата е за друго. Честито, Тирана! Честито, „Рома“! Честито, на Единствения Жозе Моуриньо!