Дълбоко опорочена е прогресивно-либералната ценностна система в САЩ

Каква е разликата в протестите в Портланд, Орегон, при Обама и при Тръмп

Свободата изключва тиранията, както на мнозинството, така и на малцинствата

През ноември 2016 г., броени дни след президентските избори в САЩ, в традиционната крепост на Демократическата партия на тихоокеанското крайбрежие - известният като „града на розите“ Портланд в щата Орегон, избухнаха протести срещу новоизбрания президент Доналд Тръмп. За часове мирните демонстрации се изродиха във вандализъм и насилие. Разкривени от омраза лица трошаха витрини, замеряха местната полиция с бутилки, зовяха за смърт на Тръмп. Тогава левият кмет на Портлънд с подкрепата на действащия все още ляв президент Барак Обама, потушиха бързо бунта с използване на всички законни сили и помощни средства от полицията - палки, сълзотворен газ, водни струи, гумени куршуми, светошумни гранати. Тогава никому, а още по-малко открито политизираните вече прогресивно-либерални медии от типа на CNN, не му хрумна да критикува действията на властите.

Днес е 53-я ден откакто Портланд беше залят от протести под знамето на движението Black Lives Matter. С всеки изминал ден уличната тълпа се радикализираше и превърна градските улици в бойни полета. Местните власти, които симпатизират на радикално лявата тълпа, не смеят да възстановят реда и законността. Това накара миналата седмица, администрацията на президента Тръмп да изведе по улиците на Портланд федерални части, които да защитят мирните граждани, федералната собственост, сгради и институции. В петък тълпата беше разпръсната със сълзотворен газ, а десетина души бяха арестувани от федералната митническа и гранична полиция, която е натоварена с опазване на реда по силата на издадения президентски указ за охрана на паметници и други федерални обекти от вандализъм.

Тези напълно легитимни действия, които в интерес на истината са доста по-меки от потушаването на бунтовете през 2016-а при Обама, бяха посрещнати от прогресивно-либералните среди с истерия. Опозиционни сенатори и конгресмени, начело с Нанси Пелоси и Чък Шумер гневно заклеймиха „авторитарните действия“. Говорещи либерални глави кълнат федералните власти за „брутално посегателство“, „чудовищно насилие“ и „престъпление срещу правата на гражданите“. Само преди по-малко от четири години същите, поименно, не намираха нищо лошо, когато при Обама разпръснаха тълпата в Портланд.

Този епизод е просто поредното свидетелство за дълбоко опорочената прогресивно-либерална ценностна система в САЩ, а оттам и за нейните проксита по света.

Левият радикализъм по дефиниция ражда тирания. Класическият либерализъм - някога доктрина на свободата - днес е подменен от неолибералната тирания на глобалния пазар. Те намериха своята пресечна точка в политиката на идентичностите - този токсичен коктейл от социално инженерство, съчинен в неомарксистките катедри на либералните американски университети и издигнат в ранг на държавна политика по времето на Обама и Хилъри Клинтън. Нейната уродлива проява днес е насилието, с което терористите от Antifa и екстремистите от Black Lives Matter заливат Америка, маскирано като „борба за социална справедливост“.

По думите на един от бляскавите разобличители на политиката на идентичностите - левият интелектуалец проф. Марк Лила от Колумбийския университет в Ню Йорк - фиксацията върху идентичностите в училища, университети и медии през последните две десетилетия произведе поколение от либерали и прогресивисти, които са нарцистично погълнати от някакво малцинствено себеизживяване и социална изява, но са неспособни да осмислят живота като част от националната общност.

Black Lives Matter сега е основният политически инструмент на политиката на идентичностите. За първата им идеологема вече писах на страниците на „Труд“ - нормализацията на черния расизъм чрез дълбоко расистката идея за „борба с бялата привилегия“, която обявява белите хора за виновни по рождение поради цвета на кожата им. Няма да се уморя да повтарям, че Black Lives Matter са тотално отрицание на Мартин Лутър Кинг и неговото универсално правозащитно послание за „свят, в който цветът на кожата няма значение“. Неслучайно днешни „активисти срещу расизма“ го обвиняват в „расова слепота“ и дори във „фашизъм“.

Думата днес обаче е за втората идеологема на това движение, която сякаш по-малко се забелязва - за джендъра. Това е антинаучната фантасмагория, че полът не е генетично предопределен, а е въпрос на личен психо-социален избор. Една вулгаризирана версия на социалния конструкционизъм (по P. Berger и T. Luckmann). И ако дотук можем да махнем с ръка и да кажем, че всеки е свободен да се изживява както намери за добре, то проблемът възниква от авторитарната претенция за превръщането на джендърните фантазми в задължителна за всички социална норма - децата трябва да се отглеждат като безполови, изконни понятия на човешкия род като „майка“ и „баща“ трябва да се заменят с „родител 1“ и „родител 2“, мъже, които се изживяват като жени, трябва да бъдат допускани в дамските тоалетни и съблекални и да се състезават в женските спортни отбори и прочие.

Black Lives Matter открито се бори и за налагане на джендър-идеологията. И това е видно с просто око от техния „Манифест“, който почти никой от папагалстващите ги, особено у нас и в Европа, не е чел. Както се казва „чукча не е читател, чукча е активист“. Във въпросния програмен документ, който се състои от общо 794 думи, 153 са посветени на джендъра и трансджендърите. За една от основните цели на движението се обявява премахването на „цисджендърната привилегия“ и деконструирането на традиционното семейство. За несведущите в тази терминология, с „цисджендър“ джендър-идеолозите обозначават мъжете и жените, които се гордеят, че са такива. Показателно е също, че две от трите жени, които първоначално основават Black Lives Matter, се самоопределят с ЛГБТ термина „куиър“, а създателят на глобалното направление на това движение е мъж, който се изживява като жена, т. е. трансджендър - Ел Хиърнс.

Смисълът на това радикално политическо действие и неговите дългосрочни цели (с които повечето им активисти едва ли са наясно!) няма как да бъде разбран пълноценно, ако отново и отново не го разположим в контекста на основния ценностен и идеологически сблъсък на нашето съвремие - „за“ и „против“ статуквото на неолибералния глобализъм. Стратегическата цел на неолибералния глобализъм е установяването на глобално пазарно общество. За целта трябва да бъдат трансформирани или анихилирани всички ценностно импрегнирани общности, които създават пречки за пазарните отношения. Ако на макроравнище това са националната държава и религията, то на микрониво се правят опити за преформатиране на ценностните устои на личността. Под маската на „човешки права“ - а всъщност въпреки тях! - и чрез безжалостно социално инженерство неолибералният глобализъм в съюз с прогресивистите, се стреми да произведе „нов човек“.

Създателят на този „нов човек“, неговият „бог“, е държавата, която трябва с декрети да бърка в душите на хората, да им казва какво да мислят и как да говорят, да криминализира инакомислието, да размие естествените разлики между мъжете и жените, да релативизира семейството. Пренаписват се книги и национални химни, цензурират се класически произведения, заличават се филмови образи, за да бъде унифицирано не само настоящето и бъдещето, но и миналото. Подменя се дихотомията „труд срещу капитал“, с „моята раса и джендър срещу твоите“. Всичко това е пагубно за обществото.

Затова голямата мисия на нашето поколение - хората в активна възраст между 40 и 60 години, които съставляват последното поколение, чиито мозъци не са промивани с джендър-идеологията и останалите прогресивно-либерални извращения - е да опазим обществото от тиранията на джендъра и расата. Така, както преди 30 години бяхме в първите редици на отхвърлянето на тоталитарния социализъм. Защото Свободата изключва тиранията, както на мнозинството, така и на малцинствата.