Тихомир Безлов, старши анализатор от Центъра за изследване на демокрацията, пред „Труд“: Пандемията, като всяка криза, носи по-висока престъпност

Снимка: Цветан Томчев
Тихомир Безлов

 

Безработицата засяга най-рисковата група - младежи и мъже от 15 до 30 години

Устойчив спад на битовата престъпност в България през последните 10 години, ново драстично намаление през 2020 г. заради извънредните мерки, свързани с COVID-19. Очаква се рязко увеличение на бандитизма през 2021 и 2022 г. Това обявиха преди дни от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и представиха последния си доклад „Тенденции на престъпността в България 2010-2020 г.“ На какво се базира изводът, че престъпността намалява, както и прогнозата за скок през идните 2 години, попитахме Тихомир Безлов, старши анализатор от ЦИД и един от авторите на доклада.

- Г-н Безлов, докладът на Центъра за изследване на демокрацията посочва намаляване на битовата престъпност. Как стигнахте до този извод? 
- Добрата новина е, че безспорно има спад на престъпността. Ние не бяхме правили такова изследване от 2016 г. и имахме основания да мислим, че стръмното намаляване, каквото показваха за последните години полицейските статистики, може би не е вярно. Веднага искам да напомня каква е разликата между нашите данни и данните на полицията, които се показват. Значи отива човек в полицията, оплаква се, те преценяват дали това е престъпление и го регистрират. Периодично - за седмица, за месец, или за цяла година тези заявителски материали се обобщват в зависимост от наказателния член, по който тръгва преписката. После МВР се отчита. Ако си спомняте, до края на 90-те години тези данни не се съобщаваха публично, но след 2000-2001 г., това стана редовно. Нашето проучване е виктимизационно, тоест - изследване на жертвите, както е на български. Започнахме да го правим още преди 1998 г., когато престъпността беше огромна, имаше и голям интерес по темата, а ние искахме да видим полицейските данни, доколкото ги има, дали са верни и до каква степен се покриват с действителността. След тези първи опити възникна възможност и самите ние от Центъра за изследване на демокрацията през 2002 г. започнахме да правим виктимизационни проучвания, които нарекохме Национално представително изследване на престъпността. Значи ние питаме хората с въпроси по утвърдена международна методика: „Срещу Вас или Вашето семество извършвано ли е престъпление през последната година? Или през последните 5 години? В коя точно от тях? Какво е било то?“ и така нататък - продължаваме в детайли. Помня, че още след първото изследване вашата колежка от „Труд“ Ани Заркова ме попита: „Но какво от това, че човекът ви отговори, че е бил жертва на престъпление?“ Въпросът u е правилен, ако такова изследване се направи веднъж, но смисълът му е да се прави често, ако е възможно - всяка година. Така чрез отговорите на едни и същи въпроси могат да се се очертаят тенденциите и различни процеси. В началото след 2002 г. го правехме всяка година, после през няколко. И така - за 18 години, ние имаме 14 такива изследвания. Минахме през периоди, в които имахме тежки противоречия с МВР, те няколко пъти променяха методите си за отчитане, както и за регистриране на жалби за престъпления. Но целият смисъл е, че ти имаш алтернативен източник на данни за престъпността, който не зависи от МВР. И ако някоя друга от големите социологически агенции направят такова национално представително проучване с над 1000 анкетирани, те ще получат същите данни.

- В МВР най-вероятно се възмущават, че според вашите доклади престъпността изглежда доста по-голяма, отколкото отчитат?
- Да, винаги е имало разлика между докладвани и недокладвани престъпления. И през годините много ясно си личи как се увеличават недокладваните. Когато започнахме в началото, бяхме близо до нагласите от периода на социализма, когато хората са смятали, че трябва да се съобщава за всичко на властта и едва ли не е престъпление, ако не кажеш. Спомням си, че през 1998 г. бяха към 30% тези, които не съобщават, а през 2002 г. изведнъж станаха 50%. В последното ни проучване са 60%. Но ние наблюдаваме данни, които се смятат за твърд индикатор, каквито са убийствата, кражбите на автомобили и други, които трудно могат да се скрият от статистиката. И виждаме ясно спад за 2019 г. Виждаме по-малко кражби от жилища, на вещи и части от автомобили. В същото време има задържане при престъпления като хулиганства, заплахи, при грабежите, за които подозираме, че има изкривявания на полицейската статистика. Значи картината е, че едни престъпления намаляват, други се задържат, но остава проблемът с несъобщаването. И специфичното на сегашното изследване е, че обръщаме внимание на телефон 112 и съветваме всички да звънят там, а не направо на дежурния в полицейското управление например. Защото на тел. 112 се завежда всеки сигнал и може да се проследи как по него е работено. Дълго време в полицията смятаха, че с нашето изследване показваме, че хората им нямат доверие, затова не им съобщават за всяко престъпление. Ние в анкетите си не включваме такъв въпрос: „Имате ли доверие в полицията?“ Такова допитване обаче прави Евробарометър и тази година ние го цитираме. Защото за първи път, откакто се прави анкетата от 2005 г. насам, българската полиция събира повече доверие, отколкото недоверие. Пак е под средното ниво за Европейския съюз, но там високите нива идват от скандинавските страни, Германия и други „подредени“ страни, където полицията има много голям авторитет. Така че за МВР също има добра новина.

- Имате ли данни как се променя престъпността в условията на извънредни мерки заради COVID-19? 
- В последното изследване искахме да очертаем картината за последните 20 години, но за лош късмет, а може би и за добър, през пролетта ни сполетя пандемията. Така проучването, което трябваше да е завършено в първите месеци на тази година, защото ние в него питаме какво се е случило през 2019 г., продължи и приключи чак през ноември. Но в неговата рамка успяхме да поставим маркери и да хванем и картина от 2020 г. Очевидно е, че престъпността спада, но колко спада? Не е имало за последните 30 години такъв икономически и политически стрес не само в България, а и в света. Спадът е с 15-20 и повече процента за някои видове престъпления. И е съвсем логично - хората са си вкъщи, жилищните кражби намаляват. Имаше ограничения за придвижвания между градовете - драстично бяха засегнати престъпления, свързани с мобилността - например, кражбите на коли. Намаляха някои по-сложни престъпления, които изискват пътувания у нас и зад граница, добра логистика, както и такива - свързани с туризма. През другите летни сезони най-много работа имаше полицията в регионите Варна и Бургас, докато тази година бе съвсем различно. Отрази се и общата подтиснатост на социалния живот - с месеци хората не можеха да се събират, да ходят по заведения, притеснени бяха от спиране или намаляване на доходите и т. н.

- Значи наблюдавате спадове, но прогнозирате нарастване на престъпността през 2021 и 2022 г. Спрямо кое ниво - на 2020 г., или на 2019 г., когато нямаше пандемия?
- Въпреки настоящата картина ние смятаме, че пандемията, като всяка криза, е предвестник на проблем с престъпността. Представили сме в исторически план състоянието на престъпността в България не само за последните 20, а и през последните 40 години. И там се вижда ясно, че при всяка криза, още докато тя не е приключила, престъпността започва да се увеличава и продължава да е висока и в следващите години. Ние не можем да сравним 1989 г., когато има регистрирани общо 60 000 престъпления и сега - 2019 г., когато имаме 77 000 престъпления, защото демографията е съвсем различна. Тогава са извършени 660-670 престъпления на 100 000 души от населението, а сега са 1100-1200 на 100 000 души, почти двойно повече. Но ние можем да видим как от 1988 и 1989 г. престъпленията изведнъж се изстрелват през 1990-1992 г. от 60 000 на 200 000 годишно. Това е първата голяма криза. Втората е през 1997 г., когато е и рекордът за всички времена, откакто има българска криминална статистика - 241 000 регистрирани престъпления, което прави към 2500 на 100 000 души от населението. Но всъщност тогава скокът не е толкова рязък, защото се тръгва от около 200 хиляди в предходните години. Третата криза, която е сравнително най-малка, започва от 2009-2010 г. когато престъпленията са около 110 000 годишно. Точно тогава нашите изследвания и чак до 2013-2014 г. отчитаха високи нива и се разминаваха драстично с данните на полицията. Ако си спомняте тогава масово опитни служители напускаха МВР, преместваха ГДБОП в ДАНС и обратно, имаше политическа нестабилност... Налагани са били и сериозни филтри в полицията. А какво значи полицейски филтър? Отива един човек в Районното и се оплаква от грабеж - престъпление, което е съпроводено с насилие, защото примерно са нахлули в дома му, извадили са му нож, вързали са го... А жалбата му от полицая, който я приема, се завежда като кражба, защото масово хората не правят разлика между грабеж и кражба. Целта е да не се регистрират много тежки случаи, каквито са грабежите, в даден район, за да не стига до заключение от по-горните началници, че във въпросното Районно не се работи добре и съответния шеф трябва да бъде сменен заради лоши резултати. Ето защо, на базата на данните, си позволяваме да направим прогноза за увеличение на престъпността през следващите 2 години и то спрямо 2019 г. Впрочем, през 2019 г. и по нашите данни, и по данните на МВР престъпността е ниска. Измерваме най-ниски нива, откакто правим виктимизационното изследване за последните 18години. И разбира се, напомням - очакваното увеличение е само прогноза, която може и да не се сбъдне, може и да сбъркаме. Но основният фактор да я направим, е като гледаме безработицата сред младежи-мъже от 15 години до 30 години. Тази демографска група е най-рисковата в криминално отношение и точно там е много висок процентът на безработицата заради COVID кризата. Малка е вероятността възстановяването през идните 2 години да е във V-образна крива. Дори да се появят надеждни ваксини, ние още не знаем какви са щетите за икономиката и колко бързо могат да бъдат преодолени. Освен това, ако определим една група като професионален престъпен контингент, който е относително един и същи преди, по време и след кризи, увеличение то за тези периоди се дължи не на този контингент, а на нови маргинални групи, които започват да вършат престъпления, без да се изисква някаква сериозна подготовка - те вършат дръзки кражби, или нападения и грабежи на офиси, магазини, складове...

- Въпреки пандемията, по нареждане на главния прокурор Иван Гешев полицаите из цялата страна организират акции срещу битовата престъпност. Целта е тя да се намали драстично до края на годината. Засякохте ли резултати от тези действия?
Да, отбелязваме чувствителен спад на битовата, или конвенционалната престъпност, както я наричаме в изследването, в малките населени места, където по принцип от години полицията е в недокомплект. Правят впечатление райони, в които с години имаше безработица и маргинализирани групи от роми или българи, но част от тях след 2014-2015 г. масово заминаха за чужбина. И се получиха цели петна на картата, където няма или е драстичен спада на дребните престъпления. Такива райони има например в Централна Северна България. Друг фактор, за да не може да се повтори картината отпреди 10 или 20 години са промените на стопанствата по селата. Имаше места, където хората не можеха да приберат едно зърно царевица. Те просто престанаха да садят царевица, ориентираха се да отглеждат други култури, за да не могат да ги окрадат. Тоест - променила се е хранителната среда за престъпността и не могат да се повторят такива масови кражби, каквито помним отпреди 10 или 20 години. В последните години започна друго явление - насилници, които влизат в къщите да вземат пенсиите на възрастните и беззащитни хора. В тази посока са и усилията на прокуратурата и полицията срещу местния криминален контингент. Част от проблема е да знаеш кои са рецидивистите, кой от тях какво върши - това изисква изключително задълбочена полицейска работа, доверие и съдействие от жителите, от кметовете. Задачата не е лесна.

- През 2019 г. телефонните измами бяха почти ликвидирани, в момента има само единични случаи. Каква е причината да не включите тази тема в доклада?
- Тя не влезе във виктимизационното изследване, защото само преди месец - през октомври, представихме друг доклад за организираната престъпност през 2019 г. и там разгледахме обстойно какво се случва с телефонните измами. Вярно е, че това беше много масово престъпление. Имаше оценки, че опитите - тоест позвъняване по телефона, за този вид измама, са достигнали общо до 1 милион за няколко години. Като престъпен пазар генерираше около 7-8 до 10 млн. лв. годишно, което не е много в сравнение примерно с цигарената контрабанда, за която оценките са за около 130 млн. лв. В същото време говорим за суми, които са последните спестявания на възрастни и самотни хора. Справянето с този вид измами е пример за доброто сътрудничество между МВР и частния бизнес. През февруари 2019 г. „Виваком“ пусна собствен мониторингов център и си написаха алгоритми, с които да следят обажданията до фиксирани телефони. Когато засичаха позвънявания от Румъния, просто блокираха картата на този, който набира. Ако той е нормален човек, ще се обади да пита какъв е проблемът и ще му я пуснат. Но измамниците не се обаждаха. Големият удар беше точно това филтриране, чрез което броят на позвъняванията намаля драстично. Това позволи на полицията да работи по трите организирани мрежи, да проследяват така наречените мулета до вземането и предаването на парите. Помощ се получи и от властите в Румъния и така общите усилия доведоха до резултати.

Нашият гост
Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Има следдипломни квалификации в СУ и Университета в Лайпциг. Като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията е автор на редица доклади и социологически изследвания за престъпността и корупцията. През последните 10 години е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска. Участва в анализа на различни инициативи за превенция и регулация на престъпността и е лектор в Софийския университет по магистърска програма “Глобализация”, както и гостуващ лектор в Академията на МВР и Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта