Доста тъпо е да наричаме списъка със сложените за министри хора „служебно правителство“. Те са лично правителство на негово президентско величие, инсталирано да храни властовите комплекси на генерала-президент. А те избиват все по видимо в действията и приказките на Радев.

Както се вижда, в президентското правителство той е наредил хора от своята канцелария – нещо като секретарки, които слушат и изпълняват заповеди.  Много от тях никак не обичат Нинова. Тя пък не обича вече Радев, което обяснява избора им и сочи за примитивна отмъстителност в характера на генерала.

С други постове Радев гледа да замаже очите на ГЕРБ и на ДПС, защото знае ли човек? Но върхът на демагогията е назначаването на министъра на туризма Илин Димитров, за който анализаторите веднага изтърсиха, че с този ход Радев протягал ръка и към Кирчовците. Човекът обаче е само наужким от ПП, а всъщност си е креатура на господин Копринков – същият, който е облажаван от Радев.

Политическите партии правят правят огромна грешка, влизайки в играта на Радев, благовидно представяна като консултации, комуникации и някаква фикция, наречена обща грижа за общото благо на народа. Утре този същият, болезнено жаден за власт човек, в името на това същото „общо“ благо ще продължи да маргинализира партиите и да обсебва политическите процеси през безплодни образувания като КСНС.

От тук до диктатурата, представена като по-правилната демокрация, има много малко. Президентът Радев е враг на парламентарната република, на парламентаризма. Той иска власт – цялата! Не го забравяйте!