“Веда Словена” поболя душата на писателя

Облече се в кожи, сложи шлем с рога, два скиптъра хвана в ръце. Заживя като жрец на Орфей

Книгите поразяват човешката душевност. Фрагментарно, а понякога фатално. Такъв е случаят с “Веда Словена” и Тодор Ризников. Изследователят на конфликтния двутомник полудя.

“Веда Словена” е най-спорната книга в българската литература и една от най-дискутираните в световната. Дебатите около нея започват преди столетие и половина и още не са приключили. Ако фолклорният сборник е автентичен, променя представите за зората на европейската цивилизация. Неговите отрицатели обаче твърдят, че е мистификация.

Стефан Веркович е виновникът за интернационалната разправия. Роден през 1821 г. в Босна, той е францискански възпитаник. Малко теолог, малко философ и голям апологет на илиризма. Движението проповядва обединение на южните славяни, които били потомци на трако-илирийските племена на Балканите.
В тази връзка Веркович става мисионер на сръбската националистическа пропаганда. Обикаля Далмация, Черна гора, Албания и България, за да открие корените на славянската древност. Събира етнографски материали, средновековни ръкописи и изображения, антични монети. Записва предания, приказки и песни.

През 1860 г. Веркович издава в Белград “Народне песме македонски бугара”. През 1867 г. печати в Москва “Древняя болгарская песня об Орфее”. Тя е представена на Първата всеруска етнографска изложба и пали първите възторзи и съмнения.

Емил Бюрнуф, френски елинист и санскритолог, с две писма уверява Веркович в значението на новооткритото произведение на народния гений. Заедно с това обаче по негова препоръка е извършена и проверка. Археологът Албер Дюмон се среща в Белград с д-р Янко Шафарик. Той му показва не една а тридесет и четири ведически песни. Изпратил ги е Стефан Веркович и Дюмон се убеждава в тяхната достоверност.

По това време Веркович вече работи с екип от сътрудници, които издирват и записват праисторически фолклор. Най-усърден събирач е учителят Иван Гологанов. Него Веркович наема “на щат” с годишна плата 2000 гроша. Натрупан е огромен материал, който със съдействието на Шафарик вижда бял свят през 1874 г.
Тогава Държавната печатница в Белград пуска обемист том със заглавие: “Веда Словена. Български народни песни от предисторично и предхристиянско доба. Открил в Тракия и Македония и издал Стефан И. Веркович. Книга I”. Заглавието е повторено на френски за любознателните по широкия свят. Песните също са преведени на този език.

Втората книга е с проруски оттенък, защото е финансирана от тамошното славянофилското братство: “Веда Словенах. Обрядни песни от язическо время. Упазени со устно предание при македонско-родопските българо-помаци. Собрани и издани Стефаном Ил. Верковичем. Книга друга”. Тя се появява в Петербург през 1881 г.

Възможно ли е народната памет да е съхранила спомени от праисторията на човечеството?

Мнозина приемат, че е възможно. Освен Бюрнуф, Дюмон и Шафарик тази теза защитава френският славист Огюст Дозон. Привърженици са още полските учени Александър Ходзко и Бронислав Габовски, чешкият Леополд Гайтлер, украинският Омелян Патрицки, руските Измаил Срезневски, Всеволод Милер и Владимир Качановски.
Колоната на отрицателите води Луи Леже. След него се нареждат Йозеф Иречек, синът му Константин Иречек, Ватрослав Ягич, Пьотр Лавров, Гане Тодоровски. “Господин Веркович - пише Леже - е търговец на старини. Това е търговия, където стоката умишлено се остаринява. От друга страна, господин Веркович е пълен невежа. Изглежда, че той едновременно е измамен и измамник.”

Тоест, песните са изфабрикувани за пари от Иван Гологанов. Самият Стефан Веркович също е мошеник, защото е знаел за мистификацията. Зад тази теза застават и другите неверници. Ягич нарича езическите балади “атентат срещу славянската народна поезия”. Константин Иречек ги определя като “смешен фалшификат”.

У нас срещу “Веда Словена” са научните светила Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Петър Динеков. Иван Вазов и Пенчо Славейков им дават рамо като служители на музите. Автентичният текст отстояват Кузман Шапкарев, Димитър Маринов, Моско Москов, Цани Гинчев. Те пледират, че ако Гологанов е автор на тази поетическа грамада, трябва да бъде обявен за втори Омир.

В най-ново време Иван Богданов, Михаил Неделчев, Кръстьо Куюмджиев и Пламен Бочков се намесиха в полемиката на страната на достоверното. Най-страстният защитник на “ведите” обаче беше Тодор Ризников.
Той обиколи Родопите, за да провери чисти ли са изворите на фолклорния материал. Публикува серия статии с цел да докаже, че Гологанов и Веркович не са измамници. През 1982 г. Ризников направи официално изявление по радиото, в което обясни върху какво е построен легендарният епос:

“Става въпрос за това - според Веркович народите са били изтеглени дълбоко, дълбоко в дълбините на Азия. Скрили са се зад планините на Хималаите, гонени от предвечния студ, тоест от настъпването на последния лед. След оттеглянето на ледниковия период с първия злак тръгват стадата, след стадата тръгват тези първични племена и така се връщат отново на Балканите. И това връщане на Балканите от Крайна земя на бял Дунав всъщност е основна тема на “Веда Словена.”

Тук Ризников си нагласи микрофона за по-ясен изказ и пусна в ефира най-същественото: “Искам да подчертая, че един от древните царе, който е водил нашите прадеди от Крайна земя на бял Дунав, е най-великият от поетите Орфей. Той, Орфей, заедно със Сада краля, заедно с Има краля са централните герои на океаноподобната епопея за преселението от Крайна земя на бял Дунав.”

Ето го Сада краля според родопските трубадури:

Сада краля нема де да седи!
Земя му е мощне заселена,
нема никой де да седи;
люде си са колку пилци що са пу небету!
Колку му е земя берекетлия,
па не может да са прихранет,
житу засеяха и пу каменя!

Тодор Ризников остана неразбран от широките народни маси. Никой не повярва във второто преселение на славянството. Ризников продължи да пише по въпроса, докато го връхлетя безумието. Оттегли в мадарските пещери. Облече се в кожи, сложи шлем с рога, два скиптъра хвана в ръце. Заживя като жрец на Орфей.

Самовили, юди и хали го навестяваха нощем. От време на време от отвъдното се появяваше и самият Орфей. Декларираше, че “Веда Словена” не е измишльотина. Той е в “Древняя болгарская песня об Орфее”. Ризников я знаеше наизуст, ставаше и рецитираше. Нямаше кой да го чуе от единородците. Само чуждестранни туристи ръкопляскаха на словото му.

Тодор Ризников се пресели при Орфей на 3 февруари 1992 г. При неизяснени обстоятелства. Така, както още не е ясно истина или лъжа е “Веда Словена”.