Драстично отслабналият универсален любимец Том Ханкс се съревновава със сините извънземни от “Аватар” в българските кина. Новият филм с Ханкс “Човек на име Ото”, който вече е в нашите салони, може и да няма шанс да доближи мачкащата рекорди мегапродукция на Джеймс Камерън, но Ханкс винаги е привличал публиката. А днес около него витаят и няколко въпроса. Първият е защо е свалил толкова много килограми - от суета или по здравословни причини.

Другата спекулация е свързана със слуховете, че Ханкс е бил гост на печално известния остров на осъдения за трафик на малолетни момичета и мистериозно самоубил се в ареста милиардер, и сексуален престъпник Джефри Епстийн. Засега репутацията на Ханкс остава солидна, а той все още се смята за един от моралните стожери на иначе доста греховната филмова индустрия.

В “Човек на име Ото” българските зрители могат да го гледат в образа на Ото Андерсън - сърдит вдовец, който не желае да се промени. Когато жизнерадостно младо семейство се настанява в съседната къща, той среща достоен събеседник в лицето на остроумната бременна жена - Марисол. Тези взаимоотношения водят до необичайно приятелство, което ще преобърне живота на Ото.

А наскоро Том Ханкс призна, че негови обичани филми като “Филаделфия” и “Форест Гъмп” не биха били възможни в днешния политически и културен климат. Но добави, че това било “правилно”. Във “Филаделфия” той взе “Оскар” за ролята болен от СПИН гей. Днес хетеросексуален актьор не можело и не трябвало да играе хомосексуалист - такива явно са правилата според ЛГБТ диктата. За жалост Ханкс - една от най-големите и влиятелни звезди на планетата - се подчинява на “духа на времето”. Той явно иска да се застрахова пред тълпите за ляво-либерален онлайн линч с повтаряне на ЛГБТ опорните точки. А те са особено агресивни в последно време.

Да не забравяме, че преди време дори Ханкс - този любимец на Америка - беше критикуван от прогресивни медии и активисти и то след като написа политизирано есе за расовите размирици в Тълса отпреди 100 години, в които послушно цитира много от опорните точки на движения като #BlackLivesMatter и Демократическата партия в САЩ. Ханкс се направи на възмутен от “лошите бели и чернокожите жертви” преди 100 години и призовава за повече репрезентация на малцинства днес. Особено в киното. Нищо изненадващо, буквално всяка холивудска фигура вече е длъжна да предава подобни съобщения на публиката.

Но явно това не е било достатъчно. В няколко американски медии се появиха коментари, че Ханкс може да направи повече. Един автор пише как носителят на две награди “Оскар” може да “не е расист, но е време да стане антирасист”. Или преведено на нормален език - да бъде още по-радикален и политизиран.

Но най-трагикомично беше отразяването в обществената медия NPR, която се финансира с данъците на американските граждани, но от години оперира като пропагандна платформа на Демократическата партия и гравитиращите около нея организации.

NPR пусна безумен коментар, в който изявен “медиен критик” възмутено пише как “филмите с Том Ханкс твърде често се фокусират върху постиженията на добродетелни бели мъже”. Ето защо днес Ханкс признава, че филмите с него от 90-те са невъзможни днес. Но той приветства това.

Така в по-свободните ъгли на интернет заваляха забавни предложения за нови “правилни” версии на филмите с Ханкс.
“Спасяването на редник Райън” става “Спасяването на Черната Пантера”, ““Аполо 13” ще бъде “Аполо Крийд 13”, а “Форест Гъмп” може да бъде “Форест Уитакър Гъмп”. Дано в някакъв момент Ханкс и останалите водещи фигури в популярната култура да се осъзнаят.

“Българският зет”

В България Ханкс е популярен и като “българският зет”. Преди години той дори бе сниман да развява малък български флаг, подарен му от фен, докато дефилираше без съпругата си с български корени Рита Уилсън на премиера в Лондон. Ханкс вкара в употреба наученото от своята жена в един от филмите, които направи със Стивън Спилбърг преди около десетина години - “Терминалът”. Там Том играеше гражданин на измислена малка република, попаднал в бюрократичен капан на американски терминал и принуден да живее неопределено време там. В измисления език на измислената страна бяха включени няколко български думи, които Ханкс произнесе със своя добре познат комично-драматичен маниер. Най-запомнящ се бе моментът, в който ядосаният персонаж на Ханкс отронва родната класика “Мамка му!”