- Г-н Спространов, наскоро навършихте 80 - честит юбилей! Вие сте един от най-обичаните гласове в родния ефир - чувствате ли се оценен за дългогодишната ви работа в радиото?
- Благодаря много! Чувствам се оценен - ето, сега трима студенти дори снимат филм за мен в Академията, където и аз преподавам. Много приятно ми стана, че на моя юбилей сутрешния блок на “Хоризонт” започна с мен - с честитката и пожеланията на водещата. Тя ме помоли да си избера две песни, с които да ме поздравят. Избрах моята любима песен, с която Лили Иванова завършва концертите си на бис - “Искам те”. На Лили също ѝ стана любима, а дълго време беше забранена, защото в нея се говорело за любов между две жени - пълни глупости! Не ни даваха да я пускаме по радиото, но аз все пак намирах начин да я пусна. Другата песен, с която си избрах да ме поздравят е “Устрем” на Найден Андреев, която изпълнява Марги Хранова. За мен това е една от най-страхотните песни - тя е песен плач, а колко много харесвам Хранова е отделен въпрос. Имам няколко много любими гласа у нас и това са Лили, Марги и Мими Иванова, а също и Силвия Кацарова. За юбилея ми ме засипаха с честитки и подаръци още от ранни зори. Много ме зарадва колежката Калина Колева, която ме изненада с 10 оригинални диска на Елвис! С нея водим едно предаване - “Детското БНР”, в което представям прочути звезди, започнали да пеят от деца, като Робертино Лорети, или Богдана Карадочева, с която се запознах още когато беше 14 годишна.

- За всички тези години сте се срещали и с много световноизвестни певци. Кой от тях ви впечатли най-много и ви допусна най-близо до себе си?
- Те са няколко. Единият е Стинг, който така се случи, че в Англия живееше в съседната къща до нас и сутрин го виждах как си подрязва розите. Викам му: „ Добро утро! Радвам се и аз да видя един англичанин, който си подрязва розите!” Като го срещнах в България и му припомних как сме се виждали, докато си подрязва розите, а той: “О, значи ти си журналист?!” Учуди се много, че съм журналист, пък не съм любопитствал и не съм му задавал стандартните въпроси. Друга много любима певица ми е Прешъс Уилсън, която щом ме видеше и ме питаше: “Том, помниш ли зелките?” Историята е следната: след рецитала ѝ на “Златният Орфей”, аз я видях и ѝ казах: “Прешъс, в момента всички от фестивала празнуват, но партито е на 7 км от тук и няма как да стигнем пеша. Точно в този момент един мой приятел агроном мина покрай нас с една кола, пълна със зеле и аз го спрях, а тя взе, че седна върху зелките и така пътувахме до там - самата Прешъс на кола със зеле! След това, като се срещнехме някъде и тя през смях ми викаше: “Том, помниш ли тези зелки - как пристигнах най-тържествено със Стефан от Първомай?!” Страхотно интервю направих и с 245-килограмовия цар на блус и соул музиката - Соломон Бърк. Той пристигна на фестивала в Банско и си спомням как с огромната си мека ръка хвана моята, държа я и не я пусна през цялото време, защото видя, че съм в час и знам всичко за новия му албум.

- Кои са първите големи имена от родната сцена, с които станахте близки приятели и цените много?
- Бях в казармата в Плевен - в школа за радисти, където веднъж дойде едно много симпатично момче от другата рота и ми вика: “Разбрах, че имате едно тефтерче с текста на “You Are My Destiny” на Пол Анка. Дадох му тефтерчето, в което имаше и много други песни и му казах да си ги препише. Това момче се оказа Борис Годжунов! От тогава с него си викахме “брато”. Понякога даже спях у тях - при чичо Сашо и леля Ветка. За мен и досега, той си остава от най-хубавите гласове на България - много честен човек и много добър музикант. С него си правихме концерти и си имахме състав, в който беше той и Митко Золотович, който по-късно стана басист на Лили. Създадохме си група, като тогава в Плевен имаше и една школа за медицински сестри и така си намерихме партньорки сред тях. (Смее се.) Борето живееше близо до Гошо Минчев и често му ходехме на гости. Той също беше много сърдечен човек и голям музикант, с него бяхме приятели още от началото.

- А коя е звездата, която сте интервюирал и ви е изненадала най-много?
- Например Тина Търнър. Преди да дойде в България, аз казах на Дечо Таралежков: “Виж какво, Тина има много конфликти с мъжа ѝ Айк, който е голям музикант, но след едно скарване така я набил, че тя - цялата синя избягала при нейна приятелка, а после идва в Европа, за да е по-далеч от Айк.” Така тя дойде и в Пловдив - в Летния театър, където изнесе страхотен концерт. Тина си остава явление и съм щастлив, че тя ми даде специално интервю, както и Том Джоунс. С него се срещнах в прочутата сграда на Би Би Си, където го доведе Бети Елиезер. Говорихме си дълго и аз му станах симпатичен, защото знаех много за неговото творчество. Интервюирал съм и Бой Джордж, когато беше поканен на “Златният Орфей”. Интересно е, че той има ирландски корен и с него дойдоха 15-20 негови ирландски братовчеди, които изпиха направо каси с бира и аз трябваше да ги изчакам да си изпият бирата. Много бира пият тези ирландци! (Смее се). Няма да забравя и хубавото интервю, което ми даде Шарл Азнавур. От него съм запомнил думите: “Тома, има три вида музика - музика за ума, музика за краката и музика за сърцето, която изпълнявам аз”.

- Вие сте близък и с Лили Иванова. Какво не предполагат хората за нея и за другите ни музикални легенди - Емил Димитров и Йорданка Христова?
- Когато Лили тръгна да пее, Здравко Радоев ме запозна с нея и аз ѝ казах, че много харесвам нейния глас, който ми напомня на Рита Павоне. Дадох ѝ нейни плочи и тя си ги преведе и в началото започна като българската Рита Павоне. Лили ми е идвала много пъти на гости в къщата ми в Пловдив. Тя е много скромна - нито пие, нито пуши, само искаше нещо да си бродира, или шие. Има една единствена слабост - хубавите парфюми и ме караше да я разхождам по главната улица с магазините. Като влезеше в един от тези магазини и всички продавачки щяха да се изпотрепят около нея. Тя много обичаше един полски парфюм “Може би” и си взимаше по 10-тина шишенца от него. В творчеството, Лили също много държи на качеството и на хубавите текстове - иска всичко да е смислено и не пее глупости. С Емил също имахме приятелски отношения. Познавах и жена му Мариета, която беше много лудичка, а пък той страшно сърдечен и открит - обичаше да му отида на гости и да ми пусне новите песни. Питаше ме дали от тези неща ще става нещо. Той никога не се е смятал за голямата звезда и държеше Томата да хареса това, което е написал. По едно време, Емил записа някои неща със сестри Кушлеви, които са ми познати и аз го свързах с тях. За Данчето Христова мога да кажа, че е страшно интелигентен човек и много чаровна. Тя издаде албум “Тути-фрути”, където пее на 17 езика. Сега направих едно предаване, в което Данчето изпя много хубаво “Лиляно моме”. Тя има прекрасни песни, както и една забавна песен за Пловдив, в която се пее: “Река Марица ракия да стане, а пък тревата - шопска салата...” 

- А тъжно ли ви е, че някои от изпълнителите от златното поколение в музиката ни не успяха да се задържат на сцената?
- Някои успяват, други не. Мога да кажа, че много добре се държи Орлин Горанов. Той е човек с много качества и сега гледам, че прави много хубаво шоу по телевизията. Абсолютен талант е и Васко Найденов - той си остава на много високо ниво. Кум съм на Роси Кирилова и се радвам, че тя също продължава. Тя водеше в моето предаване различни музиканти, в които има хляб, доведе ми дори Георги Христов. Спомням си, че когато пуснах Роси за първи път по радио “Пловдив” с “Тишина” и тогава в ефира имаше само певци и певици със силни гласове, като Йорданка, Лили, или Богдана. Изведнъж се появява едно момиченце с много хубав - интересен и нежен глас и пред радиото се събраха много хора да питат - кое е това чудо Росито? Тогава Роси и мъжът ѝ Жоро Начев ми казаха, че им нося късмет и ме зарадваха с предложението да им стана кум. Мустафа Чаушев също не се предава - гледах какви хубави концерти направи, заедно с дъщеря си Ажда. Тези - работливите певци, винаги ще се намери къде да направят концерт и хората ги обичат.

- Сигурно следите какво се случва в актуалните музикални класации у нас. Виждате ли достойни наследници на тези големи имена?
- Следя музикалните ни класации, в които има разни работи, които не мога да запомня - едни такива рапове. Аз не харесвам този стил. Ще цитирам какво казва Рей Чарлз за рапа: “И аз преди да пея говорех!” От по-новите изпълнители харесвам Миро - много е качествен и много способен. Ще издам една тайна, веднъж се виждаме и той ми вика: “Тома, ние с теб сме съселяни - в Белащица, където жена ти има къща и аз вече си имам!” Когато искам да си почина отивам в Родопите, където гледката е наистина невероятна.

- Преди имаше цензура дори за най-малките неща, а сега до ефира се допускат песни с елементарни текстове, както и водещи, които говорят на неправилен български и с жаргон. Какво мислите за това?
- За съжаление много ме дразни - не трябва да се говорят мръсотии и да се допускат до ефир. Радиото за мен е институция и то трябва да представя неща, които остават. Дори да има рап, ако той има смисъл и послание това не ми пречи, но въпросът е да не се говорят мръсни думи и да не се псува! За съжаление тази низка култура привлича тийнейджърите, които обичат да повтарят тези глупости, затова радиото трябва много да внимава и да не ги пуска. Например в Би Би Си не се допускат песни с мръсно съдържание, както и в БНР.

- Коя от известните певици или актриси харесвате и като жена?
- О, аз се заглеждам в красивите жени! Като дете бях влюбен в Марина Влади и в Антонела Луалди. Обичам и София Лорен - боже, каква жена! Няма да забравя как танцуваше танго и какви извивки правеше с тялото си в “Развод по италиански”. От българските певици смятам, че Данчето Христова продължава да си е много красива, а Лили успя с годините да запази много добрата си форма. Росито също изглежда много добре, както и Богдана - тя винаги е била красива жена и не напразно толкова я харесват с тези нейни големи очи. От баща ми имам наследствена слабост към Невена Коканова - каква невероятна жена! Баща ми е бил гадже с майка ѝ и вкъщи имахме един много хубав плакат от “Момчето си отива”. Тази жена направо ме парва в сърцето и от тогава я харесвам. Обичам естествената красота и не ми допадат тези жени, които си надуват устните и си правят всякакви корекции.

- Вие сте много сладкодумен и чаровен, а и с тези сини очи сигурно сте разбили много сърца...
- Аз съм мъж, който е само с една жена, като е влюбен и не налитам на друга. Много пъти са ме харесвали приятелките на моите приятелки: “Този Томата е страхотен, чакай да го опитам и аз...” (Смее се.) Определено съм си харесвал жени, но съм се сдържал и не съм налитал. Преди, като пътувах като дисководещ по цяла България и разни момичета направо ми се предлагаха без срам. Казвали са ми: “Аз съм в хотел, в стая 125 и ще те чакам.” Отказвах любезно, защото гледах да не ги обидя, но има и изключение. Водя в радиото “Любопитно петолиние” и отвън минава една сладурана: “А, Томата - може ли да дойдеш до нас?” Предложи ми и аз не ѝ отказах. (Смее се.) Все пак, за мен най-важното нещо в една връзка е да бъдеш честен и да не гледаш настрани. Не разбирам хора, като един мой колега, пред къщата на който имаше опашка от жени - влиза едната мацка, после другата, после третата и т. н., но не можеш да ощастливиш всички жени на света - накрая не знаеш с коя си бил! За мен любовта е между двама души.

- Тази седмица чествахме Съединението на България. Защо ни е толкова трудно да се обединим с днешна дата - както в политиката, така и в музикалния бизнес, а и като народ?
- За съжаление не само българите, въобще в целия свят много голяма пречка за това е т. нар. завист. Познавам още от първите ѝ стъпки оперната прима Соня Йончева. Аз ѝ помогнах да направи първите си записи. С нея отидохме в едно студио в Женева, което беше на един много богат евреин -музикант и аз я свързах с него, след което излязоха най-първите ѝ песни. Соня за мен е една много чаровна млада жена, но както един от хората работили с нея ми каза: “Боже, тези българки как ѝ завиждаха за това, че диригента я хареса. В оркестъра бяха едни 20-30 българки и буквално щяха я изядат жива, само заради това, че е една способна и чаровна жена!” Тя е един много естествен човек, който не се спря да има както кариера, така и семейство, а с мъжа ѝ се разбират много добре. Щастлив съм, че пръв ѝ дадох път, а затова помогна много и майка ѝ, която ѝ е менажерка и търчи навсякъде. До всеки добър музикант трябва да има едно същество, което се грижи за него, защото талантите са много. Много съм щастлив с нейната кариера - възхитителна жена, както ми каза един от хористите: “Като погледне с тези очички и на мъжа му трепва сърцето, но нищо повече не дава!” (Смее се.)

- Вашият съвет?
- Дръжте се естествено, не прекалявайте с нищо и се въздържайте от бързи връзки!

Нашият гост
Популярният радио водещ Тома Спространов е истинска легенда в родния ефир и често е определян като “Човека-радио”. Неговото предаване “Любопитно петолиние” има своята премиера през 1967-ма г. в радио Пловдив и е без аналог не само в родния ефир, но и на целия Балкански полуостров, защото от тогава се излъчва без прекъсване всяка седмица. Друго знаково за него предаване е “Пулсиращи ноти” по програма “Хоризонт”, където той дълги години е музикален редактор. През 2016-та година уникалният водещ получава наградата “Златен глас” на фондация “Надежда Дженева”. Същата година той е удостоен от Министерството на културата с отличието “Златен век”, а за значимия си принос към БНР получава и наградата “Сирак Скитник”. Тома Спространов е носител на Почетния знак на родния му град Пловдив, където живее и с днешна дата преподава история на поп музиката и джаза в АМТИИ.