Три дни преди деня за размисъл разговаряме с Томислав Дончев, зам. председател на ГЕРБ, дългогодишен вицепремиер. Какво очакват те да се случи в неделя? Възможно ли е макар и минимално сътрудничество с ПП-ДБ и на какви компромиси са готови? Трябва ли да има разделителни линии в политиката? Само съдебна реформа ли е нужна или съдебни реформи? А ще бъде ли Бойко Борисов премиер за четвърти път?

- Един процент разлика ту в полза на ПП-ДБ, ту във ваша полза безпокои ли ви четири дни до изборите, господин Дончев?
- Това прави изборите по-вълнуващи. Я си представете избори с предизвестен резултат... нямаше да има никакво вълнение. Шегувам се, разбира се. Ще стане това, което искат хората, а какво искат те, ще разберем в неделя. Аз дълбоко вярвам, че хората искат спокоен живот, благосъстояние, мир и развитие на републиката.

- Само на твърдия си електорат ще разчитате?
- Твърдият електорат е гръбнакът на един политически организъм. За да има обаче мощност и самочувствие една партия, този твърд електорат трябва да увлича и да убеждава по-широки групи от хора. А и ние в крайна сметка по дефиниция сме народна партия, при нас са представени различни групи хора в името на целите и приоритетите, които следваме.

- Питам ви това, защото при ПП-ДБ отидоха седем плюс ен броя НПО-та, според тях...
- Аз не мога да им хвана сметката, защото те започнаха да губят подкрепа и то рязко само след 7-8 месеца управление и две години присъствие в политиката. И за да компенсират загубата на подкрепа, почнаха да се съешават с всякакви политически формации, сдружения и т. н. За мен интересният въпрос тук е - ако въпреки цялата сюрия с тях не успеят да ни победят, следващият път с колко партии ще се явят? С 15, с 18? Този подход е много интересен - да събираш механично формации, за да бъдеш първи. Навремето който искаше да бъде първи, трябваше да бъде най-добър, най-убедителен. Сега виждам, че стандартите са се променили и за да бъдеш първи, викаш още и още...

- И въпреки всички напъни ПП и ДБ не могат да постигнат механичния сбор на двете формации от предишния парламент, когато се явяваха поотделно на избори и сборът им бе с три процента по-висок от подкрепата за ГЕРБ - СДС. А в момента има равенство...
- Не само това. Те всички опции за коалиционни валентности, които имаха, т. е. с партии, с които е възможно партньорството, ги торпилираха в рамките на коалицията. Оттук нататък това формирование практически е в изолация. Вие чули ли сте някоя политическа сила ясно да декларира, че иска да работи с тях и би ги подкрепила? Защото аз не към чул. Ако има политическа сила, която практически да е в изолация, това е тази нова коалиция. Българският народ, който и каквито кусури да му връзва, е мъдър. И той знае, че трябва да се съобразява с това какво му нашепват политиците преди избори, но винаги мери по резултатите. И ако се мери по резултатите, ПП трябваше да бъдат 4-5 политическа сила. Защото резултатите от тяхното управление - и като служебни министри, и като коалиционен кабинет - са меко казано неубедителни, а ако не трябва да съм толкова коректен, бих казал плачевни.

- Много наши читатели искрено са объркани, господин Дончев. Не е логично всеки ден Борисов да подлага главно ПП на унищожителна критика, ДБ не толкова, след което казва, че ще направите евроатлантическо правителство с тях? Един познат даже ми каза - и какво ще стане? Гласуваш за Бойко, получаваш Киро?
- Има нюанси. В крайна сметка в политическото говорене единица е нула, а не „да“ и „не“. Отправяли сме им начело с Борисов абсолютно основателна критика и наред с това сме добавяли, че ако партиите се подреждаха по цели, по принципи и по приоритети, естествено би било да имаме взаимодействие примерно с ДБ. Аз съм много по-условен, когато говорим за ПП, защото там нямаме сходства по основни приоритети, като започнем с това, че държавата трябва да харчи толкова, колкото изкарва, а не да затъва в дългове. Това е първото ни разминаване с лявопопулистката партия. И ако искате да избягаме от късите отговори...

- Да избягаме...
- Какво се случи преди две години? Някой се опита да начертае в българската политика и в обществото абсолютно изкуствени червени линии. Като примерно промяна-статукво. Но какво е статукво? Това, което е. В момента ние имаме претенциите да сме промяната, а тези, които управляваха доскоро, са статуквото, ако се следва дълбокият смисъл на думата! Другото деление - на мутри и почтени. Това е абсолютно фалшива разделителна линия, защото няма ясни белези за почтеност на тези колеги. В българското общество трябва да има други разделителни линии, не обезателно ляво-дясно и либерално-консервативно. Но разделителни линии между нормални политици и политически шарлатани трябва да има. Защото има политически сили, които са много добри в това да ви представят един свят, пълен с лесни решения, само че ако магическата пръчка е в техните ръце. Което е ужасно красиво от литературна и естетическа гледна точка, големият проблем е, че е ужасяващо измамно. И докато някой размахва магическата пръчка и вие сте вперили поглед в ръцете му, установявате, че портфейла ви го няма или че някой ви е откраднал балтона от гардероба. Това трябва да бъде разделителната линия - обществото не трябва да позволява на такива спекуланти да бъдат част от политиката, защото това е по-опасно и от левите партии, че и от някои популистки формации.

- Като че ли на тези избори червените линии поизбледняха?
- Такива линии непрекъснато се чертаят, стигайки до комизъм. Ако беше смешно, щях да умра от смях, гледайки представители на новата коалиция, които стръвно се карат със социалистическата партия, при положение, че само допреди няколко месеца управляваха заедно в мир и в сговор. Или предизвикателно да ми говорят как бихме се коалирали с БСП - а ние имаме решение на конгреса, че това не може да стане - сякаш те допреди няколко месеца не управляваха със същата тази БСП. Характерно за съвременния век е непрекъснатата смяна на идентичност. В някои общества е модерно днес да си мъж, утре да си жена, на третия ден да не знаеш какво искаш. Отдавам го на това.

- Три варианта за правителство ще има ГЕРБ в следващия парламент, обяви Бойко Борисов. Нека ги разгледаме.
- Вариантите може да са повече, но в детайли ще ги коментираме след изборите. Но ще отбележа няколко неща. Първо, трябва да върнем политиката, наред с дебатите, там, където u е мястото. Тя трябва да произвежда резултати. Този, който съумее да формира мнозинство, трябва да е в състояние да обясни и веднага да покаже какво може да направи за обществото и за републиката. Като че ли политиците в последно време загубиха основната нишка на политиката и решиха, че политиката е технология на перманентния скандал. Това е голям проблем - като пералня, която само бучи, но не може да пере, или като кола, която бръмчи и не ще да тръгне. За разлика от някои други ние това не го приемаме като игра, с нашия опит в управлението на държавата. Доказателство са действията ни в последния парламент, когато само няколко гласа не ни стигнаха да излъчим и да имаме подкрепено правителство, говоря за кабинета „Габровски“. Вариантите сега са два, три, четири -титулярен кабинет с лидера на партията, друг кабинет, излъчен от партията... Единствен вариант, който със сигурност е невъзможен, защото той противоречи на законите на физиката, на политическата логика и на здравия разум е това, което чух буквално преди 15 минути от Асен Василев, който обясняваше с апломб, че те щели да формират правителство на малцинството, а ние сме щели да ги подкрепим, защото някой щял да ни сложи „Магнитски“. Впрочем самият рефлекс да сглобиш подобна ментална конструкция издава скрита склонност в политиката непрекъснато да има насилие. Ние не искаме някой да ни заплашва и ние да го подкрепяме.

- Ако предложите правителство на малцинството на кого ще разчитате? През 2009 г. първото правителство на ГЕРБ бе на малцинството, но имаше подкрепата на „Синята коалиция“, на РЗС. Сега?
- Да, може да има правителство на малцинството и то да постига резултати, когато броят на народните представители, които не достигат, е малък. И тук не е аритметичната логика, водеща е политическата логика. Когато имаш 117 народни представители, волята на народа е ясна. Тогава ще се намери подкрепа от 5-6 депутати, коалиционна или не, динамична. По-труден е въпросът как някой с 65 депутати има самочувствието да прави правителство на малцинството, това фактически е една четвърт от вота на хората.

- Шест гласа не достигнаха на кабинета „Габровски“в миналия парламент. Бихте ли пак предложили такъв тип правителство?
- Към миналия парламент това бе възможното решение и тук стои въпросът какво щеше да стане, ако на това правителство му бе даден шанс да работи. Според мен щяхме да сме преодолели една голяма част от кризите и най-важното - обществото щеше да бъде успокоено. Ние коментираме крамолите в политическата система, само че политическите разделения се превърнаха в обществени. Когато политиците се карат, не ме боли толкова душата, колкото когато хората са разделени и се карат. Това е проблем. Но не са виновни хората, ние сме виновни. Всяка сутрин и вечер някой представител на партия им обяснява кого трябва да мразят. Това е най-низката технология на безпомощни политици, които като не могат да постигнат нищо, обясняват колко лош е другия.

- Христо Иванов заговори за конституционно мнозинство ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС за съдебна реформа. Може ли да се случи?
- Винаги съм твърдял, че в ДБ има повече разум и експертиза, отколкото в ПП. Правя разлика между двете формации, не че с ДБ дълги години не сме били в остри политически сблъсъци. За мен опитът, експертизата, ако щете и добрите намерения там са на различно ниво. В политиката, пък и в личния живот, най-лесно е да намериш някого, с когото да се скараш за нещо. Най-трудно е да намериш някого, с когото да свършиш дадена работа. Политиците с опит освен първото, научават и второто - че изкуството на този занаят е да събираш, а не да изваждаш. В този смисъл съм съгласен с Христо - за големи промени трябва да се търсят големи мнозинства. Но за това трябва преди това да има нормално работещ парламент, а като го има, ще има и нормално излъчено правителство. Иначе за големите мнозинства ще си приказваме само по радиото.

- ДБ не се ли самообезличи с тази коалиция?
- Нямам навикът да давам акъл на други партии, не съм в ролята на консултант. В крайна сметка ДБ имаше претенцията исторически да представлява една по-малка, но за сметка на това много по-претенциозна общност на добре образовани хора, ходили и учили по света. За мен е имиджова щета коалицията им с ПП, която си остава аморфна лявопопулистка формация. Виждам как се гърчат отлични икономисти в ДБ по бюджетните авантюри на Асен Василев.

- Борисов каза, че веднага ще подкрепите закона на правосъдния министър Крум Зарков за съдебната реформа...
- Ние винаги сме харесвали Крумовите закони (смее се). България има нужда не от съдебна реформа, а от съдебни реформи. Темата за контрол над главния прокурор е безспорна. Само че това ли е единствената реформа, когато говорим за съдебната система? Ами скоростта на съдопроизводството? Наш екип е готов да предложи как да се ускори съдебният процес, което за хората също е много важно. Таке че нека говорим за реформи.

- Ако се стигне до партиен кабинет, кой ще бъде премиерът? Кандидат-депутатката ви Рая Назарян каза, че това можело и да не бъде Бойко Борисов?
- Ние сме дали достатъчно сигнали, че в зависимост от ситуацията сме способни на всякакви варианти. Предлагали сме кабинети и с друг министър-председател, което показва, че човешки ресурс за министри и премиери имаме много... Повечето партии не могат да се похвалят с такова нещо.

- На какви компромиси сте готови за евентуално парламентарно сътрудничество с ПП-ДБ, ако изобщо се стигне до такива разговори?
- Не съм казал категорично, че подобно сътрудничество е възможно. Компромисът е много сериозна тема. Преведено на политически език, това означава отстъпление от позиции, от това, което искат членовете и симпатизантите. Имаме опит, защото два мандата сме управлявали с партньори и без взаимни компромиси не може. Но компромисът трябва да има граница, след която губиш идентичността си. Да цитирам себе си - ако правиш безкрайни компромиси, в един момент ти се превръщаш в компромис. Това не бива да се случва. Давам пример. Един бивш вътрешен министър след доклада на Държавния департамент на САЩ се хвали и прокламира, че ако има нов кабинет, курсът ще бъде същия - незаконни арести и прибиране на политическите противници. Такъв компромис как може да бъде направен! Няма да се допусне компромис и с бюджета. Не съм видял държава да забогатява, трупайки непрекъснато дълг. Не бива да разрушаваме един от малкото политически консенсуси, които имаме в последния четвърт век - че експерименти с етническия мир, с политическото насилие и с финансовата стабилност не може да правим. Българското мъдро общество, каквито и различия да има, по тези три теми има ясна и категорична позиция. Но политиката деградира. Преди деляхме правителствата на добри, не толкова добри и лоши. Сега коментираме възможността да се създаде правителство изобщо. Надявам се в скоро време политическите стандарти да се качат и да имаме добро правителство, а не просто правителство...

Нашият гост
Политическата кариера на Томислав Дончев започва през 2007 г., когато е избран за кмет на Габрово. Участвал е и в трите правителства на Бойко Борисов. По време на първия мандат е министър без портфейл, отговарящ за управлението на средствата от ЕС, а в следващите два кабинета е вицепремиер. Магистър е по няколко специалности - философия, журналистика, стопанско управление. Завършил е специализации по политически науки в Полша, подпомагане на високотехнологични малки и средни предприятия и научно-развойни стартиращи фирми в Израел, както и курс по бизнес менторинг в Оксфорд, Великобритания. Заместник-председател е на ГЕРБ.