Томислав Дончев: Има разработени планове за ангажиране и на военните в борбата с COVID-19, ако се наложи

Томислав Дончев

Ако се предприемат по-сериозни мерки срещу разпространението на коронавируса, фокусът трябва да е върху рисковите групи, коментира пред „Дарик“ вицепремиерът и член на Изпълнителна комисия на ПП ГЕРБ Томислав Дончев. Всички българи, които са над 65 години и са карантинирани, при поискване ще получават храна по домовете, допълни той.

„На общинско ниво има социални патронажи за хора, които нямат възможност да излизат и да си осигуряват храна. Това беше планирано още в началото на пандемията. Би могло да се създаде организация броят да нарасне значително. Капацитетът на патронажите беше усилен. Разработвани са и планове за ангажиране и на военнослужещите, ако се наложи. Ако това е необходимо, това би могло да се направи. България не прави нищо различно от това, което правят другите държави“, посочи Дончев. 

„Изкуството е да се движим по ръба на бръснача. Едно затваряне е огромен шок върху икономиката и за колективния психологичен статус на хората. Мерките трябва да бъдат локализирани. Ако се предприемат по-сериозни мерки, фокусът трябва да е върху рисковите групи“, заяви той. 

„Националният план за възстановяване и устойчивост е написан от експерти от Министерски съвет и Министерство на финансите. Това е покана за дискусия, а дискусията и обсъжданията стартират сега. Крайният срок за представяне на националните планове за възстановяване и устойчивост е април месец 2020 г. Тази първа версия ще бъде изпратена на Европейската комисия. Това не е финална версия на документа. Процесът по съгласуване със заинтересованите страни дори е по-важен от самия документ. Тотален консенсус е невъзможен, но когато сме положили усилия да намерим обществен баланс по темата, ще имаме удовлетвореността, че сме разработили най-правилният пакет от политики“, посочи Дончев. 

„Не знам кога ще изчезнат здравните рискове, но този план ще започне да се изпълнява във втората половина на следващата година. Той не е за бърза реакция за справяне с пандемията, а е ориентиран към последиците. Тази година близо 1 млрд. лв. бяха пренасочени за мерки в подкрепа на здравната система. Средствата за следващата реакция са в съвсем друг инструмент, който се казва React-ЕU, които е на стойност 1.3 млрд. лв. Това е допълнително финансиране по съществуващи оперативни програми и е най-бързият вариант за реакция за справяне с кризата, както и пренасочените средства от оперативните програми. Националният план за възстановяване е ориентиран за възстановяване на икономиките със създаване на дългосрочни предпоставки за растеж и реформи. Тук ще има и мерки за допълнителна квалификация на медицинския персона. Всички мерки могат да бъдат допълвани. Този документ трябва да има ясна политическа рамка, насочена към предизвикателствата, които имаме сега, и тези, които ще имаме през следващите 6 години“, каза още вицепремиерът.

„Допълнителна помощ за личните лекари е необходима. Работи се активно и за електронното здравеопазване. Няколко от модулите в системата на електронно здравеопазване ще бъдат факт преди края на годината. Електронната рецепта е един от модулите, които ще се активират първи. Надявам се да стане до края на годината. Въпросът е не само да се разработи една система, която да позволява да се обслужват пациентите без да се разнасят хартии, но и да не се позволи да изтичат безцелно и без ефект пари от здравната система“, посочи Дончев. 

„Много с мерките, предвидени за бизнеса. Ще продължат мерките за ликвидна подкрепа за сметка на сега действащата програма „Иновации и конкурентоспособност“ от типа 3/10. Това е първата схема без конкурентен подбор и с ясни и прости критерии. Идеята беше парите да стигнат до всички засегнати. Схемата 3/10 ни позволи да стигнем до огромен брой компании. Фокусираната подкрепа за бизнеса ще бъде от инструмента React- EU. За бизнеса на разположение ще бъде и новата оперативна програма, където акцент ще бъде и дигитализацията, като моята идея е да опитаме да стигнем до всички и да имаме бърз и лесен достъп“, посочи той. 

По думите му освен тези мерки, в Националния план за възстановяване са предвидени и много мерки и мероприятия за бизнеса, но със специален акцент върху иновациите, реиндустриализация и бизнес инфраструктура. „Мащабни инвестиции в асфалт няма в Националния план за възстановяване. Обясних вчера всички инструменти. В плана е това, което не достига и това, за което няма достатъчно средства в останалия пакет за финансиране. Много са мерките, предвидени за бизнеса“, допълни той.

По думите му има още една схема, която ще се финансира от ОП „Иновации и конкурентоспособност" тази есен, която е фокусирана за цялостна реорганизация на работните процеси в условията на пандемия. „Много мерки бяха направени от пролетта, но тази специализирана схема в рамките на тази година мисля, че финансирането ще е достъпно за фирмите“, каза още Дончев.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България