Невероятната история на един саксофонист

Видение му показало че трябва да се посвети на музиката 

Известният британски джаз музикант оцелял след падане от третия етаж

Наследникът на Чарли Паркър и Джон Колтрейн, британският джаз саксофонист Тони Кофи е имал близки срещи с отвъдното, пише BBC. На 16 г. той едва не умрял. По време на срещата си със смъртта получил серия от извънредно странни пленителни видения, които предсказвали най-важните събития в живота му, но най-вече това, че трябва да промени коренно живота си и да се посвети на музиката. До този момент Тони Кофи никога не е свирил, но последвал видението си и след време станал световно известен саксофонист.

Животът му се обърнал на 180 градуса след една тежка трудова злополука. През пролетта на 1981 г. 16-годишният младеж е чирак дърводелец. Помага в ремонта на покрив и така иска да се докаже пред шефа си, че работи и през обедната почивка. Изкачен на третия етаж на строителното скеле, той се огледал и видял колко е красив денят: небето - ясно, като току-що измито, времето - слънчево и топло. “Бях толкова щастлив," спомня си той. Реже голяма греда, но тя се разцепва, закача ръкава му е го повлича надолу.

“Няма начин да оцелея," минава му през ума. И тогава го обзема невероятно спокойствие. Затваря очи и се отпуска в ръцете на съдбата. “Не знам дали беше от адреналина, или нещо друго - чел съм, че се е случвало и на други - но изведнъж всичко се забави. Пред затворените ми очи изникваха едно след друго различни видения.”
Тони вижда места по света, където никога не е бил, лица на хора, които не е срещал. “Видях непознати детски лица - моите бъдещи деца. Но това, което най-силно се запечата в съзнанието ми, беше последното видение - аз съм изправен и свиря на някакъв духов инструмент. Помислих си, че това е най-странното усещане в живота ми. И това беше! Загубих съзнание.”

На 17 г. саксофонът му все още звучи безобразно, но Тони Кофи не се отказва.

В Нотингам през 60-те години на миналия век детството на Тони е пропито в звуците на джаза. Музиката звучи и от грамофона на майка му Ейма. В родината си Гана тя имала късмет да присъства на концерт на Луис Армстронг през 1956 г. Оттогава се влюбила безпаметно в... джаз музиката. Пренесла в Англия всичките си плочи, когато се омъжила за сънародника си Джак. Тони Кофи е петото дете от общо седем братя. В училище Кофи не бил от най-послушните. Бил левичар, а родителите му изпратили в училището писмо, с което настоявали да не му позволяват да пише с дясната ръка. В Гана това било смятано за голям проблем. “Този тормоз ме направи малко бунтар," обяснява Тони. Като малък няма академични интереси - мисли само за футбол и игри с приятелите. Понеже не се отличава с никакви специални таланти, когато го насочват към дърводелството, се съгласява да стане чирак. И така до фаталния ден.

Тони Кофи е сред най-известните британски джаз музиканти.

Тони се събужда в болницата, заобиколен от родителите и братята си. Дезориентиран, целият в рани и с тежка мозъчно-черепна травма, той е бил няколко дни в безсъзнание. Оказва се, че паднал право на главата си, като чувал с картофи. След три-четири седмици го изписват. Получава и компенсация за инцидента, а работодателят му обещава да запази мястото му, докато се възстанови.

В спокойствието на дома пред очите му постоянно изниквали образите, които видял по време на падането си. “Сякаш някой ми показваше нещо.” Тони не разказал на никого за преживяванията си. Но падането променило завинаги отношението му към живота. Тъй като не бил свирил на нищо до момента, решил с парите от компенсацията да си купи музикален инструмент. Но не знаел какъв е инструментът от видението. Започнал да търси в библиотеката. В книга за музикалните инструменти изведнъж го видял - това бил той, саксофонът. “Не съм бил музикално неграмотен, просто до момента никога не бях виждал саксофон. Иначе вероятно съм го чувал по радиото.” 

Когато се прибира вкъщи със саксофон и обявява че ще напусне работа, за да свири, родителите му са скандализирани. Но решават че се страхува след падането. “Казах им, че не мога да се върна - ако го направя, все едно това че съм оцелял е безсмислено.” Ейма му дава цял куп плочи с думите: “Това е хубава музика, учи се от тези плочи.” “Така и направих. Презаписах ги на касета, за да мога да си ги слушам по сто пъти със слушалките и да се опитвам да свиря.” Но бил шокиран: вместо характерния кадифен глас, от саксофона му излизали остро пищене, квакане и стържещи звуци. “Представете си 5-годишно как стърже на цигулка - същата работа! Направо да те заболят ушите.” Звуците малко по малко започнали да стават по-приятни, докато в един момент майка му влязла в стаята му и казала “О, разбрах какво свириш. Това парче от Дюк Елингтън много го обичам.”

С британския Национален младежки джаз оркестър.

Тони е слухар, не може да чете ноти, но иска да се образова. През 1986 г. се опитва да кандидатства в музикален колеж, но го отхвърлят, тъй като нямал завършено музикално училище. В едно списание видял обяви за музикални колежи в САЩ. “Хванах един за ушите и изпратих писмо," спомня си Тони. Това е Музикалния колеж Бъркли в Бостън. До момента негови възпитаници са 311 награди Грами. “Имаше прослушване и ме приеха през 1988 г. със стипендия.”

Днес Тони Кофи е жива легенда, най-видният новатор на съвременния джаз след Чарли Паркър и Джон Колтрейн. Но какво се е случило с лицата и местностите от видението му? 
“Всичките ги видях в живота,“ казва Тони. “Имам три чудесни деца и вече съм дядо. Обиколил съм целия свят и съм работил с едни от най-великите музиканти.” 
В живота са саксофонист се води неизменно по един съвет на Луис Армстронг. “Никога не свири едно парче два пъти по един и същи начин.”