Само преди два дни новината, че легендарният баскетболист Тони Паркър ще заеме президентския пост на футболния „Олимпик” (Лион) обиколи света. Това ще стане факт едва през 2023-а, след като настоящият шеф 71-годишният Жан-Мишел Ола се оттегли.

На пръв поглед двата спорта не ги свързва нищо друго освен... топката. А в този случай и невероятната амбиция и управленски нюх на самия Паркър, който зад гърба си има богата визитка с оранжевата топка. 37-годишният французин е 4-кратен шампион на НБА с тима на „Сан Антонио”, 6 пъти играе в Мача на звездите, печели и европейската титла с тима на „петлите”. А през 2019-а прекратява кариера, като част от отбора на „Шарлът”, с думите: „Замислих се, че ако не мога да бъда Тони Паркър и да се боря за шампионската титла, не искам повече да играя баскетбол!”

Чаровният мулат, който бе женен за актрисата Ева Лонгория от „Отчаяни съпруги”, обаче изостави играта, но не и любимия си спорт. И се захваща на работа във Франция. В момента той едновременно ръководи три проекта – мъжкия и женския тим на баскетболния „Вильорбан”, както и академия „Паркър”, в която се подготвят деца от цял свят. Всичките му амбиции са насочени към бъдещето, но и сега управленските му успехи са впечатляващи. Благодарение на Паркър този сезон Франция се върна в Евролигата. През 2014-а той купува контролния пакет акции на „Вильорбан”. И за няколко години под негово ръководство в предградието на Лион е изградена най-силната баскетболна организация в страната. През март 2017-а той става собственик и на женския отбор. А този сезон тимът за първи път играе в Евролигата.

Всъщност Тони не е човек, който с лекота хвърля парите си на вятъра. Всичко при него е премерено и добре обмислено. „Вильорбан” е с най-голям бюджет от местните клубове - 11,4 млн. евро, като за заплати отделя 3,5 млн. (и трети най-нисък в Евролигата). На второ място е „Монако” с 9 млн. евро. Паркър трябва да се съобразява и с местната данъчна система. Излиза, че ако за заплати дава 3 млн. евро, още 2 млн. евро заделя за данъци. В повечето европейски страни отборите плащат два пъти по-малко. Въпреки това клубът, с персонал около 35 души, може да се похвали с финансова стабилност.

Затова още началото Паркър предупреждава, че не може да си позволи бюджет на топ отборите в Евролигата, като ЦСКА и „Фенербахче”. И не може да покани играчи от световна величина.

Така в тези условия след тригодишна пауза мъжкият тим на „Вильорбан” през 2019-а спечели титлата на страната (общо 19-и в историята), като на

]

финала победи „Монако” с 3:2 в плейофите. А мечтата на звездата от НБА е да види френски отбор сред най-добрите в Европа. И според него затова не са нужни толкова много пари.

„Иска ми се бюджетът на отбора да достигне до 15 милиона евро – признава Тони. – Ако разполагаме с толкова, ще можем действително да станем конкурентоспособни и да се опитаме да влезем във финалната четворка на Евролигата.”

Сега „Вильорбан” има двегодишен лиценз за участие в Евролигата. А до заветната цел остават още някакви си 4 млн. евро. Самият Паркър разбира, че трябва да търси пари някъде встрани. А футболът е идеален вариант за това. През миналия юни „Вильорбан” обяви сътрудничество с футболния „Олимпик” (Лион).

Споразумението е стратегическо, тъй като ще позволи на футболния клуб да се възползва от международния имидж на Паркър, особено в САЩ и Китай, все територии, където президентът на клуба Жан-Мишел Ола възнамерява да развие марката. Освен това двата клуба ще могат да си сътрудничат в продажбата на билети, реклама и други търговски дейности.

Всичките си домакински мачове от Евролигата баскетболният тим ще играе в арена „Астробал” до построяването на „Ол Груп”. Новото съоръжение е с 16-хиляди зрителски места, и ще бъде най-голямото извън пределите на Париж - не само за спорт, но и за концерти. А повече места, носят и повече приходи от билети и реклама. „Вильорбан” пък ще може да се възползва от инфраструктурата, която ще бъде създадена от футболните им партньори. И за да бъде сътрудничеството съвсем истинско, то е подплатено и с обвързване. „Олимпик” плати 3,4 млн. евро, за да купи миноритарния дял на Партър в мъжкия „Вильорбан”, който е в размер на 25 %. Футболният тим също придоби 10 процента от женския клуб срещу 300 000 евро.

]

„Горд съм, че „Вильорбан” вече е свързан с футболния „Олимпик” (Лион), който е в топ 50 на света – каза Паркър. - Хареса ми израза „семейна атмосфера”. И именно такава искам да имам в клуба.“

Всъщност той вече я има. Баскетболистът е заобиколен от най-доверените си хора, които заемат и ръководни постове в тима. Сред тях са бившият му съотборник в националния тим Никола Батум, както и приятели от детството му. А с тях неминуемо го чакат още по-големи успехи.

Тони обаче лично участва във формирането на клуба. Например, негов е изборът да покани за главен треньор малкоизвестния Звездан Митрович, който този сезон за първи път води отбор в Евролигата. Преди това черногорецът 12 години работи в украинското първенство, а после 3 сезона бе начело на „Монако”. И Паркър реши да заложи на човек, който малко или много е врял и кипял във френския баскетбол. Залогът е успешен. От „Вильорбан” вече пострадаха фаворитите ЦСКА, „Панатинайкос”, „Олимпиакос”... Освен това Паркър залага предимно на млади играчи и държи с тях да бъде подписан дългосрочен договор – за 2, 3 или 4 години. „Дните на „наемниците” останаха в миналото – казва той. – Тези играчи трябва да искат да защитават екипа на „Вильорбан”.”

Често влиза и в ролята на треньор, отбива се в съблекалнята на играчите, дава им и наставления. А треньорът не се сърди. „Тони не е президент като останалите – казва наставникът. – Той има опит в решителните мачове, като играч. И това ни дава увереност.”

За Паркър работата с младежта е приоритет, затова през 2018-а той открива академия в Лион, носеща неговото име. Тя ще служи като подготовка на кадри за мъжкия и женския отбор, както и училище за талантливи деца от цял свят, които се стремят да придобият определени успехи в киберспорта и музиката.

Всъщност участието на „Вильорбан” в Евролигата едва ли ще донесе на Паркър някаква печалба. А на въпрос какво все пак би спечелил, той отговаря: „Щастлив съм за моята страна!”