До 2027 г. уредите за дялово разпределение за отопление трябва да бъдат подменени с дистанционни, прие на първо четене парламентът в четвъртък, 28 януари 2021 г.

Това го чакахме отдавна. Малко го поотложиха, но все пак е, както се казва, крачка в правилната посока.
Нека обясним нещата простичко. Сега изчисленията за потребяваната енергия за парно и топла вода се правят като през 19-и век - на око, може и на опипване. Така неречените сметки на топлофикациите се изчисляват на базата на някакви стари данни отпреди една година, които на всичкото отгоре, нямат реални показатели. Смята се какво си ползвал като дялово разпределение, а не точно какво си потребил. Справка - скандалът със сметките за ноември миналата година и последващите за декември - хем е било по-студено тогава, хем са пратили повече енергия, но ги намалиха, заради общественото недоволство. Явно в ръководствата на парното също гледат телевизия - колко добре живеят хората, и ако трябва, правят необходимите корекции. Важно е модерните локомотиви на историята да вървят към светлото бъдеще. Ама колко пъти са излизали от релсите, е друга работа...

Да се върнем на топлото. Никой не може да обясни, когато съседът краде, защо ти трябва да се бъркаш и за неговата далавера. Плащаш като поп, дето е казал народът. Ако не го направиш, почват дела, за които може и да не разбереш - съдят те служебно, пълнят се гушите на частни съдебни изпълнители и на на т. нар. омбудсмани на същите тези топлофикации. Това е също въпрос, който предшества модерните уреди, дето ще ни задължат да си ги турнем.

Възможността да се предоставят и преди това да се изчисляват истинските стойности на това, което реално се потребява за отоплението на дадено жилище, трябва да бъде приветствана. НО! Многото хубаво не е на хубаво, нищо, че е напарфюмирано. Държавицата ни е известна с такива уж прекрасни намерения. Поради това би трябвало да отправим няколко въпроса.

Почваме с първия - ще продължават ли да съществуват т. нар. топлинни счетоводители - това са изкуствените посредници между доставчика на топлинна енергия и потребителите. При тях в момента е и сиренето, и ножът. Каква ще им е ролята, когато масово се сложат „умни“ апаратчета на всеки радиатор и на всеки водомер на тръбата?

Второ, само да попитаме, кой ще доставя новите устройства - вероятно същите топлинни счетоводители. Те ли ще прибират парите за джаджите? Откъде ще ги доставят? Защо, например, това не го правят самите топлофикации? Или отдавна вече сме се примирили с (не)нужните посредници. Които иначе са си много успели бизнеси за милиони.

Има и други принципни въпроси. Кога и как можеш да се откажеш от услугата. Сега това е почти невъзможно - вечно си закопчан за тръбата и радиатора на парното. Да, ако минава вертикално през собствеността ти. Ако е хоризонтално - май имаш някакъв вариант. Но не трябва ли и този казус да бъде записан в закона или поне в някаква наредба?

И не на последно място - когато със закон се вменяват изисквания и задължения, къде се вписва елементарното право на потребителя. На кого да се оплачеш, ако не си доволен.

Къде на шега, къде на истина - май е крайно време да бъде създадена Национална топлофикационна компания. За да сложи ред в нещата. Да вземе пример от Националната компания за стопанисване на язовирите, от Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ и от, например, „Държавната петролна компания“. Все много успешни структури, нали?