Така се случи, че най-успешното токшоу в историята на българската телевизия - „Шоуто на Слави“ се размножи и преобрази в два нови проекта - Партия с амбиция да преобрази морално страната и телевизия, решена да промени стандартите в медиите. Тошко Йорданов, когото мнозина невежи дълго време смятаха, че се казва Хаджи, е в центъра и на двата проекта. Той е заместник-председател на „Има такъв народ“ и водещ на собствено предаване в телевизия 7/8 - Студио Хъ, което се излъчва всеки делничен ден от 20 часа.

Миналата събота Тошко Йорданов получи специалната награда на десетите ежегодни награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“, което беше признание и за качествата на журналистика в прохождащата телевизия на Слави Трифонов. 

Тошко Йорданов е роден на 2 май 1970 г. в Ямбол. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури. В Софийския университет завършва специалност „История“. 

„Всъщност историята ми харесваше още в седми клас, но в гимназията просто установих, че ми харесва много. Иначе, по едно време бях решил да ставам хирург и бях решил да уча сериозно биология, обаче… Докато стигнеш до хирургията има един куп други неща и… не знам, така се случи“, признава журналистът в едно от малкото интервюта, които дава.

Историята е в кръвта му. Когато е в гимназията Министерство на образованието решава да въведе реформа в образованието, като задължава учениците да придобият познания по някаква професия. Партията иска работническа класа, а не чиновническа и така независимо какво учиш, трябва да бъдеш и работник. Системата е наречена УПК – учебно производствен комплекс. За класическата гимназия обаче има изключение. Вместо да се учиш да правиш фитинги или да ставаше шлосер, в 10 клас учениците трябва да изберат дали последните две години да учат история или класически езици, но по стандартите на университет. Тошко избира историята.

„В класическата гимназия отидох заради амбициите на майка ми (Янка, б. р.), която беше прочела някъде, че има такава гимназия, много престижна, и реши да прати гарджето там, пък аз взех, че влязох“, разказва той.
Могъл е да стане и спортист. Обича от малък спорта, благодарение на баща си Данчо, който е завършил ВИФ, и който е работил като треньор по футбол. Тошко започва тренировки още от първи клас, като минава през различни школи. Бил е акробат, лекоатлет, туристическо ориентиране, четене на история (не, това не беше спорт). Приет е в спортно училище, но баща му го вразумява и той заминава в София, където заменя спортните зали с библиотеките. Чак когато влиза в университета се връща към спорта. Тренира близо пет години киокушин карате.

Запознава се със Слави Трифонов през 1992 г., когато е печели конкурс за сценаристи в „Ку-ку” заедно с Ивайло Вълчев.

„Слави беше първият, който се амбицира и идваше, и казваше – дайте да напишем нещо за актьорите, дайте да направим нещо, защото е много забавно, дайте сега песен. Той идваше директно при сценаристите и искаше конкретни неща. Това е разликата между него и останалите. После „Ку-ку” започна да става все по-актьорско и по-актьорско“, казва Тошко.

Тошко винаги е твърдял, че „Ку-ку“ е най-големият късмет в живота му, защото започва да се занимава с нещо, което много обича. Често е споделял, че ако беше се оставил на течението на науката, сега най-вероятно е щял да бъде преподавател по история, доцент, професор, което не е лошо, но шоуто, журналистиката са неговата истинска същност.

Женен от 1995-а година за Деляна. Двамата имат син – Сибин, който в момента е на 23 години. Не обича да говори за семейството си публично, защото смята, че това е твърде лично.

Почетоха Милен Цветков с кратък филм

Освен Тошко Йорданов от курорта „Свети валс“ с нгаради си тръгнаха Николай Дойнов, Лили Маринкова, Веселин Дремджиев, Мария Цънцарова, екипът на предаването за генеалогия и родова памет „Джинс“ и Военният телевизионен канал, който произведе един много силен документален филм за разузнавача Пеньо Пенев. Преди церемонията по награждаването с кратък филм бе почетена паметта на журналиста Милен Цветков и на Павел Васев, един от инициаторите на наградите за телевизионна журналистика „Свети Влас“. През 2019 година, месеци след като Цветков е свален от ефир, получава единствената си награда „Свети Влас“ като журналист.