Интердисплинарните полета, припокриващи частично литература, история, философия, политика и изкуство, са предизвикателство единствено към личности с ерудиция и енциклопедизъм. Малко български писатели се осмеляват да контаминират познанията си в широк диапазон на хуманитаристиката и да интерпретират историко-философски процеси чрез научно-популярното четиво. Без да претендира за строго научна разработка, новата книга на Боян Ангелов „Немският класически идеализъм и новата българска литература“ запознава читателя с малко известни факти за влиянието на немската философска мисъл върху развитието на българската наука и изкуство.

Боян Ангелов

Премиерата на книгата беше събитие от висок порядък за Литературния салон „Вечери на кръста” в НЧ „Пенчо П. Славейков 1921” в София, воден от поетесата Виктория Катранова – и събра учени, писатели, почитатели на философската литература.

Корицата на книгата

Литературният критик Благовеста Касабова представи с подробен анализ на съдържанието, като подчерта, че книгата се включва в поредица от предходни изследвания на автора: „Боян Ангелов е един от водещите съвременни поети, но е и един от добрите литературни изследователи на родното Възраждане и Просвещение. Идейно-естетическата задача е била да открои имената и делата на просветители и творци, прегърнали съдбовно идеята за освобождението чрез просвещение, чрез слово и мисъл за възвръщане на националното самосъзнание, което ще ги изведе на пътя към свободата. От друга страна, жаждата им за знание ги кара да отправят поглед към големите умове на обединена Германия, в чиито предели живеят и преподават великите немски философи. Това изследване е равностойно като звучене и идейна насоченост, привнася нов щрих към съвременната история, особено към възрожденската естетика, която десетилетия оставаше под дебелата сянка на революционерите. Това е голямата заслуга на Боян Ангелов, който поставя просветителите редом до революционерите. Защото силата на словото понякога е по-голяма от силата на меча”.

С мнение за научната методология и концепцията на автора се включи проф. д.н. Ивайло Христов, бяха изказани и други становища в различни аспекти на проблематиката. 

В книгата се вижда как стъпка по стъпка под влияние на Вилхелм Шелинг, Георг Хегел и Хьолдерлин се формира цялостната натурфилософска теория на д-р Петър Берон. Част от неговите идеи са общоприети и дори са актуални днес. „Той смята, че човекът е най-висшето живо същество, а езикът става определящ за определяне на умствената разлика между хората и животните. Въпреки това допуска възможността да има или да възникнат същества, по-висши от човека, защото е невъзможно постъпателното видово усъвършенстване да спре. Д-р Петър Берон допуска и възможността да бъдат открити разумни живи организми, които се различават от човека така, както животните – от хората. И това може би са онези митологични същества, които древните наричали полубогове” – отбелязва Боян Ангелов.

Любопитни подробности ще впечатлят читателя относно кариерата и научните търсения на д-р Никола Пиколо (роден в Търново като Никола Савов) и автор на пиесите „Демостен в Калаурия“, позната като „Смъртта на Демостен“, и перифразата на „Филоктет“ от Софокъл. Той също попада под влиянието на немските класически философи и естетици – Лайбниц, Кант, Хегел, Шелинг, Гьоте, Шилер... 

В цялостната картина на просветния подем в периода 50-70-те години на 19. век авторът не пропуска и ролята на нововъзникналите читалища (Свищов, Лом и Шумен), училищата и православни черкви, превърнали се в основни центрове срещу гръцките фанариоти и отстояване на националната идентичност. Хронологията вплита дейността на Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Васил Друмев, Христо Ботев, Васил Левски. На фона на Фреско-Пруската война и задкулисните ходове на Великите сили идеята за свобода на българската народност добива все по-ясни очертания. 

Централно място в „Немският класически идеализъм и новата българска литература“ заема фигурата на проф. Марин Дринов. Многообразието на личността и неговото дело са обхванати хармонично, хронологично и аналитично в подробен текст, едновременно академично прецизен и стилово достъпен. Авторът акцентира на факта, че Дринов е родоначалник на българската историографска наука, а житейският му път тръгва от Панагюрище – градът-първенец по просветно-революционни заслуги в родното Възраждане. За да се радваме днес на модерно езикознание и литературознание, безспорно огромен принос има Марин Дринов. Тази линия е водеща, като тя изобилства и с географски данни, историко-политически подробности, сравнения между позициите на Великите сили относно българската съдба след Априлското въстание, задкулисните ходове на имперските властници от 60-те, 70-те и 80-те години на 19. в.

Втората част на книгата ни запознава с най-видните представители на българския модернизъм, повлияни от немската идеалистическа философия – създателите на кръга „Мисъл” д-р Кръстьо Кръстев (доктор по философия от Лайпцигския университет), Петко Ю. Тодоров (завършил право в Бернския университет), Пейо Яворов (слушал лекции по литература във Виена) и Пенчо Славейков (следвал философия в Лайпциг), както и знакови за родната ни култура  творци като Антон Страшимиров (слушал лекции по литература в Берн), проф. Иван Шишманов (защитил докторат в Лайпциг), проф. Александър Балабанов (завършил класическа филология в Лайпциг),Теодор Траянов (завършил Висшето техническо училище във Виена), проф. Александър Балабанов (следвал в Лайпциг), акад. Александър Теодоров-Балан (защитил докторат в Прага), акад. Михаил Арнаудов (защитил докторат в Прага и специализирал в Лайпциг).

Във фокуса на тези научно-културни взаимопрониквания безспорно водеща фигура е д-р Кръстев, на когото Боян Ангелов посвещава подробен анализ. В обобщението на пренасянето на идеи на българска почва той отбелязва: „В своите лекции по естетика в Софийския университет д-р Кръстьо Кръстев определя съществения принос на немските философи Паулсен, Щрюмпел и Кюлпе към модерната класификация на онтологичните и гносеологични системи, като смята за най-значителен приносът на Освалд Кюлпе, професор във Вюрцбург, Мюнхен и Бон, основател на вюрцбургската психологическа школа и един от създателите на критическия реализъм като направление в модерната немска философия. Пенчо Славейков и Мара Белчева се увличат от философията и естетиката на Фридрих Ницше. Част от най-значимите Славейкови творби изпитват такова влияние, а Мара Белчева превежда на български език „Тъй рече Заратустра“, придобила и в родината ни изключителна популярност сред интелектуалните среди”.

Книгата завършва с портрети на трима колоси, все още недостатъчно оценени от съвременната литературна история: Антон Страшимиров, Иван Андрейчин и Асен Златаров. А във финалните страници Боян Ангелов обобщава: „Създадената в университетите на Германия, Австро-Унгария и Швейцария българска интелигенция има непреходни и неоспорими приноси за всеобщия отечествен просперитет. И съзидателите на новата българска литература не правят изключение от тази необратима тенденция“.

„Немският класически идеализъм и новата българска литература“ се явява книга-компедиум за историко-културното европеизиране на българската интелигенция, илюстрирайки фактологично и философски корелацията образование – талант – реализация, която превръща България в модерна държава в началото на 20. век.