Това, което за Америка е Форт Нокс, където се съхранява държавното съкровище, за Русия е основният трезор на Централната банка на Руската федерация. Това е една от най-добре охраняваните крепости в света, през които дори и най-модерните балистични ракети не могат да проникнат. Но преди да бъде построен трезора, руснаците построяват сградата на Централната банка в Москва през 80-те години. Тя се намира срещу Кремъл и представлява архитектурния ансамбъл на политическия, туристическия и икономическия център на Москва.

Въпреки че се очаква да бъде скучна, функционална бетонна сграда, тя всъщност впечатлява с атрактивния си външен вид, решен предимно в стъкло, с висок и осветен атриум, подобно на луксозен хотел. Основната част - а това е трезорът, се намира под земята и няма място за импровизации. Изграден е от толкова плътна подсилена метална решетка, че редкият бетон едва преминава през мрежа от железни пръти. Освен това, към бетонната маса са добавени стоманени стърготини в точно определено съотношение. Стаите в трезора функционират като кутия в кутия, с двойни стени и двойни панели между етажите, между които има лазерно наблюдение. Най-трудно са изградени тесните коридори, широки едва 70 см., но са много дълги и високи.

Трезорите имат три съвременни електронни защити, което заедно с физическата защита от стоманената врата, ги прави напълно непробиваеми. Някои от най-чувствителните части на проекта, като документацията за Кремъл, специална пряка връзка с ръководството на страната, е направен на ръка, само в един екземпляр и на хартия, за да се осигури само един единствен екземпляр. Те са направени от специалните служби. Площта на подземния трезор е 20 000 квадратни метра или - приблизително колкото две футболни игрища. Трезорът за диаманти е 3000 квадратни фута и висок около пет фута. В трезора има и 70 специални машини, всяка от които струва един милион евро и се използват за сортиране, унищожаване, автоматична проверка и опаковане на банкноти.

По-малко известно е, че сградата е построена от строителната компания BBK, собственост на братята Карич от Сърбия. Те получават работата още по времето на президента Борис Елцин. Боголюб Карич припомня колко трудно е било да се бори за проекта сред десетки авторитетни американски компании, както и конкуренти от Русия и западноевропейските страни. Накрая Елцин взима решението: „Работата отива при вас, защото съм сигурен, че цялата поверителна документация за строителството ще остане само в наши ръце“, казва руският президент на Карич, изразявайки безграничното си доверие. Боголюб Карич избира белградския архитект Боро Йованович за проекта на Централната банка, но също така предлага като алтернатива и руския дизайнер Анатолий Павлович Семьонов. Инвеститорите обаче избират по-модерното решение на белградския архитект.