От забравата „изплуваха“ образите на видни личности, съкровището с „татарската плячка“, и още непознати страници от средновековната ни история.
През 1369 г. деспот Добротица подпомага цар Иван Александър при разрешаването на конфликта със „Зеления граф“ Амедей Савойски
Типичните за Средновековието процеси на децентрализация не отминават България. У нас, както и във Византия и средновековна Сърбия, те се проявяват по-късно в сравнение със Западна Европа, при това в специфична форма. Причините са масираната външна заплаха, конфликтите между балканските държави, слабостта на градовете като политически фактор... Ханс Шилтбергер, участник в злощастния антиосмански поход на унгарския крал Сигизмунд (1396 г.), пише за „три Българии“ - онези части на разпокъсаното Българско царство, имащи за столица съответно Търново, Видин и Калиакра. В действителност „местните Българии“ са били повече с оглед на конкретната политическа действителност, включително в Македония.
Появата на т. нар. Добруджанско „княжество“/„деспотство“ (и двата термина са условни) е белязана с много неизвестни. Някои днешни опити тази българска държавица да бъде представяна като „румънска“ и дори като „гагаузка“ (!) са плод на откровени спекулации в духа на псевдонаучната пропаганда. Важността на Добруджанското деспотство в нашата история през XIV в. намира потвърждение и в откритията на археолозите. Такава бе проблематиката на националната конференция, проведена на 29-31 август в Каварна, с която бе отбелязана 20-годишнината на археологическите проучвания на територията на средновековната крепост на нос Калиакра. Разкопките са дело екип от Националния исторически музей начело с неговия директор доц. Бони Петрунова и с участието на градския Исторически музей в Каварна, ръководен от Пенко Георгиев. За новите открития можем да научим повече от книгите на доц. Петрунова. От забравата „изплуваха“ образите на видни личности, съкровището с „татарската плячка“, и още непознати страници от средновековната ни история. Ще препоръчаме на читателите и увлекателния роман на писателя Емил Димитров „Нефритеният амулет: Величието на Добротица“, изграден на напълно достоверна основа.
Напоследък се приема, че крайморска Добруджа е била владение на Тертеровци. Както изглежда, към появата на деспотството има отношение и едно писмо на папа Бенедикт XII до Кераца Петрица, майката на цар Иван Александър (1337 г.), която е наречена „деспотица на Карнона“. Обикновено това название се свързва с важната крепост Крън (дн. Казанлък), за която нашите читатели научиха нови факти от рубриката на проф. Николай Овчаров и една негова книга. В случая, както приемат проф. Йордан Андреев, проф. Георги Атанасов и други автори, вероятно става дума за „Карбона“/„Карвуна“, по-старото име на Добруджа - „Карвунската хора“ („земя“). Според това виждане областта е била владение на деспот Срацимир и Кераца Петрица, родителите на Иван Александър. След тяхната смърт царят предоставя владението на Балик, най-вероятно роднина по „тертеровска“ линия. Ще припомним, че според един съвременник Иван Александър е „... от двете страни на царското коляно...“, т. е. на Асеневци и Тертеровци.
Балик „изгрява“ на политическата сцена по време на гражданската война във Византия (1341-1347 г.). Както цар Иван Александър, така и той подкрепя императрица Анна Савойска, регентка на малолетния си син Йоан V Палеолог, във конфликта с претендента за короната Йоан VI Кантакузин. Добруджанския господар изпраща военен отряд, командван от неговите братя Теодор и Добротица. Теодор изчезва от изворите, но Добротица се проявява в сраженията със силите на Кантакузин и турските му наемници. В знак на признание Анна Савойска му дава ръката на своя родственица, дъщеря на Алексий Апокавк (командващият византийския флот), и високата титла „деспот“.
Добруджанската държавица „де юре“ е признавала върховенството на Търново, но в църковно отношение е била в диоцеза на Цариградската, а не на Търновската патриаршия. Това не е свидетелство за сепаратизъм, а последица от споразумение при провъзгласяването на Търновската архиепископия за патриаршия (1235 г.). Балик е наследен именно от Добротица, който през 1369 г. помага на Иван Александър при сключването на мир с Византия и нападналия българското Черноморие Амедей VI Савойски, наричан и „Зеления граф“. Като благодарност деспотът получава от търновския цар властта над Варна, Козяк (при Обзор) и Емона. Така на юг вече е съсед на византийския „деспотат“, създаден през същата 1369 г. в резултат на завоеванията на „Зеления граф“ по българското Южно Черноморие. Негова столица става Месемврия/Несебър, а новата локална държавица е наричана „деспотат Загора“ по едно от имената на Търновска България. Добротица изгражда силен флот, с който нанася щети на генуезката търговия, а към 1361 г. отвоюва окупираната от генуезците крепост Килия в Дунавската делта. Деспотът поддържа тесни връзки с „деспотата Загора“, чийто владетел е Михаил Палеолог, син на император Йоан V. Византийският принц се жени за дъщеря на Добротица, с което е оформен политически съюз. Ще припомним, че по същото време Иван Шишман е заставен да приеме натрапения от Мурад I „мир“, обрекъл малко по-късно в зависимост от османската държава.
Подобно на другите балкански владетели, Добротица и Михаил Палеолог не дооценяват османската заплаха, действайки в съвсем неочаквана посока. Добруджанския господар решава да постави своя зет на престола на „бутиковата“ като територия, но богата Трапезундската империя на другия край на Черно море! Проектираната морска експедиция е осуетена от промяна в позицията на Венеция. Уви, поставяйки си подобни „презморски“ цели, Добротица сякаш забравя за реалната „сухоземна“ опасност...
През 1376/1377 г. деспот Михаил Палеолог е убит от „своя шурей Тертер“ - става дума за Иванко, синът и наследник на Добротица. Причината е неизвестна, но е най-приемливо убийството да е свързано с планове за присъединяването на Южното Черноморие към Добруджанското деспотство. Според академик Васил Гюзелев действията на Добротица вероятно са свързани и с подкрепата на цар Иван Шишман за „българския зет“ Андроник IV (негова съпруга е Кераца, дъщеря на Иван Александър), който през 1376 г. сваля Йоан V от престола. За разлика от своя брат, деспот Михаил остава верен на техния баща. Навярно тази подкрепа е имала своите основания, но за съжаление новият император, управлявал до 1379 г., се обвързва със султан Мурад и му връща Калипол/Галиполи - стратегическата крепост, която е основен плацдарм за османските завоевания на Балканите.
През 70-80-те години на столетието Добротица „затъва“ все повече в морската война с Генуа. Наистина, деспотът изгражда силен флот, но не може да се мери с морската мощ на богатата търговска република... Прави впечатление, че в някои документи и средновековни карти държавата на Добротица е „част от България“ - очевидно не само в географския, но и в политическия смисъл на думата. И все пак, не всичко между Търново и Калиакра е било „хармонично“, а между добруджанския деспот деспота и търновския цар е имало и противоречия. Според акад. Гюзелев Добротица губи властта си над Козяк, Емона, Провадия и Мъглиж (при Аксаково), без да е ясно дали това е в резултат на договорености или на локален конфликт. Втората възможност не може да бъде напълно изключена. Дори и да е имало конфликти, каквито не са непознати от историята на Второто царство (да не забравяме хладните отношения между Иван Шишман и Иван Срацимир във Видин), той е бил изгладен.
Факт е, че в по-късните събития Иванко, наследникът на Добротица, почти винаги е редом с Иван Шишман. Става дума за тежките години на османската експанзия, в резултат на които загива и Добруджанското деспотство. Неговата политическа гибел също крие достатъчно „загадки“, но за тях ще разкажем в друг епизод от тази поредица. Така или иначе, деспот Добротица оставя трайна следа в нашата история, а „Карвунската земя“ завинаги приема неговото име - „Добруджа“, „земята на Добротица“.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш