Общо имаме седем, ферментира осмото

Велико народно събрание ферментира в общественото пространство. Досега имаме седем, това ще е осмото. Три от тях са заради княз, после цар Фердинанд. Рекорд в парламентарната история, когато мъдри глави правят калабалък да дискутират един държавен глава.

Първите две велики събрания са при князуването на Александър Батенберг. На 26 август 1886 г. той абдикира и е свикано третото. Понеже е велико, място на действието е Велико Търново. Високият форум е призван да намери най-достойния в Европа за българската корона.

На 29 октомври депутатите избират принц Валдемар Датски. В него обаче е заложена хамлетовската колебливост на литературния му предтеча. „Да бъде или не?“, пита се Валдемар и решава да откаже престола.
Тогава събранието командирова в странство Константин Стоилов, Димитър Греков и Константин Хаджикалчев. Делегацията трябва да продължи търсенето на княз. Късметът излиза във Виенската опера, където нашите попадат на принц Фердинанд Сакскобургготски. Той не е от лабилния сой на датчаните. Потънал е в дългове и само короната може да му оправи бюджета.

Половин година се уговарят подробностите. Най-сетне на 25 юни 1887 г. председателят на парламента Димитър Тончев обявява: „Кандидатът е: Негово Царско Височество Фердинанд Кобургготский, роден във Виена на 26-ий февруарий 1861 година, лейтенант на Австрийската армия от 11-ий Гусарский полк, син на Фердинанда Георга Август, който е женен за принцеса Клементина от Бурбон, Орлеанската фамилия, дъщеря на французский цар Луи Филип.“

Депутатите стават на крака. Ураганно „Ура!“, френетично „Да живей!“ и палещи дланите ръкопляскания люлеят залата. „Същото направи едновремено и публиката“, хроникират парламентарните стенографи.
„Господа представители! - надвиква ги Тончев. - От акламацията, която Великото народно събрание издаде, се вижда, че Негово Височество Фердинанд Гобург, предложен сега, е приет за Княз на Българския престол.“ Последните думи са удавени в луд възторг, който стенографите не смогват да документират достатъчно красноречиво.

Фердинанд пристига в Търново на 1 август 1887 г. Великите депутати го посрещат в подстъпите към града. Всички викат „Ура!“, а най-усърдните се хвърлят в нозете му. На другия ден чужденецът влиза в читалище „Надежда“, където заседава събранието. Със стоманен тевтонски акцент произнася следната клетва:
„Кълна се во име Всемогущаго Бога, че свято и ненарушимо ще пазя Конституцията и законите на Княжеството, и че във всичките си разпореждания ще имам пред очи само ползата и доброто на Княжеството. Бог да ми е на помощ!“

Новооглашеният се прибира в двореца и почва да умува как да прекрои конституцията, в която току-що се е заклел.

Князът има четири причини да посегне на основния закон. Според конституцията той е Светлост, а не Царско Височество, за какъвто се има. Не може да раздава ордени на своите поданици. Престолонаследникът трябва да изповядва православната вяра. И най-сетне достъпът му до държавната хазна е ограничен в рамките на един милион френски франка, които за него са жълти стотинки.

Фердинанд заръчва на министър-председателя Стефан Стамболов да направи каквото може. Стамболов нарежда на експерти да изготвят закон за изменение на 13 члена в конституцията. В края на 1892 г. той е гласуван от обикновеното народно събрание. Но трябва да бъде утвърден от велико и за тази цел е свикано Четвъртото. Пак в старопрестолното Търново следната 1893 г.

Избрана е комисия, която да проучи текста. На 14 май старият познайник Хаджикалчев докладва какво са свършили. Унизителното „Светлост“ е заличено. „Българский Княз и Престолонаследникът Му носят титлата Царско Височество“, гласи вече член 6 на конституцията. Член 38 добива следната редакция: „Българский Княз не може да изповядва никаква друга вяра, освен православната. Само Князът, който по избор е стъпил на Българския Престол, ако принадлежи към някое друго християнско вероизповедание, както той, така и първий престолонаследник може да си останат в него.“

В член 58 изконно е записано: „Титли за благородство и други отличия, също и ордени, не могат да съществуват в Българското Княжество.“ Тук „също и ордени“ е задраскано, а следващият член 59 декларира: „Князът има право да раздава ордени. Учреждението на ордените става с особен закон.“

Членове 125 и 126 увеличават сумите, които князът може да вади от хазната в извънредни ситуации. Те са съответно три милиона и един милион лева. По онова време нашата валута е равностойна на френската.
Всички корекции са приети с гора от ръце. Най-съвестните депутати стават прави, за да се види, че са вдигнали десници. На 15 май законът е гласуван на трето четене. „Приема се единодушно!“, обявява председателят Димитър Петков. След това народните избраници подписват редактираната конституция.
Фердинанд е Царско Височество само на книга. Фактически е васал на турския султан. Независимостта на България е обявена през 1908 г. в Търновград и традиционно тук е свикано Петото велико народно събрание. То трябва отново да прекрои конституцията. В лявата половина на залата обаче се е барикадирала злонамерена опозиция, водена от републиканеца Александър Стамболийски. На 9 юни 1911 г. Фердинанд открива събранието. Стамболийски скача и заявява, че гази основния закон. В член 140 е записано, че князът свиква великия парламент, но не е посочено, че го открива, аргументира се той.

На следващия ден председателят Стоян Данев съобщава, че от Министерския съвет е постъпило предложение за изменение на някои членове в конституцията. „Това предложение ще бъде отпечатано, раздадено на господа народните представители и турено после на дневен ред“, разяснява Данев.

Започват батални сцени! Опозицията яростно атакува промените, мнозинството опълченски ги брани. Опозицията плюе по монархизма, мнозинството старателно бърше. В крайна сметка налага промените. Трансформирани са пак 13 конституционни члена, един е заличен. Навсякъде думите „княжество“, „княз“, „княгиня“, „княжески“, „княжеска“, „княжеско“ са заменени с „царство“, „цар“, „царица“, „царски“, „царска“, „царско“.
Един екземпляр от преправения основен закон е обкован в сребърна подвързия. Тази редакция влиза в историята като Сребърната конституция.